Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи


Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи
дата: 03 Юни 2009 г. , автор: Георги Генов


В резултат на дебаркирането в Сицилия на американо-английската армия и на Сталинградската битка /17 юли 1942 - 2 февруари 1943 г./ в хода на Втората световна война настъпва коренен прелом. Съюзниците от антинацистката коалиция: САЩ, СССР, Англия и др., получават превъзходство над силите на оста Берлин - Токио, от която през септември 1943 г. отпада Италия. На 28 ноември 1943 г. в Техеран се срещат Ф. Рузвелт, У. Чърчил и Й. Сталин. На конференцията /продължила до 1 декември 1943 г./ се вземат важни решения за съвместни действия във войната и за следвоенното сътрудничество. САЩ и Англия поемат ангажимента да открият втори фронт в Европа не по-късно от 1 май 1944 г. Обсъждат се важни проблеми, свързани с териториалното устройство на редица държави след тяхното освобождение и най-вече за съдбата на Иран. Този ход на събитията поставя на дневен ред и въпроса за следвоенните граници в Европа.

Документът, който предлагаме, показва, че разузнавателните служби на САЩ са следели "под лупа" всяко действие, всяко изказване и писание, изхождащо от лидери на МПО. Разбира се, много по-голям е техният интерес към прокомунистическите групи сред емиграцията от Македония.

Документът, озаглавен "Българо-американците и Македонският въпрос", се съхранява в Архива на Македонските политически организации /АМПО/ във форт Уейн, Индиана, САЩ. Той бе открит от д-р Георги Генов по време на обработката и класифицирането на споменатия архив /1990-1991 г./ и носи сигнатура АМПО, Сб. 8, Американски документи за македонските българи, оп. 1, а.е. 3, л. 1-7. Той произхожда от Службата за стратегически проучвания и по-точно от нейния Отдел за чуждестранните националности. Носи номер 189 от 13 май 1944 г. и е предназначен да информира Президентството на САЩ по въпроси, които - както е отбелязано в предупредителния гриф - са от секретно естество и засягат националната сигурност на държавата.

Документът представлява ценна находка с огромно значение за нашата най-нова история, но и за актуалната политическа ситуация на Балканите.

Документът в превод на български
СЕКРЕТНО (OSS) (FN)
Служба за стратегически проучвания
Отдел за чуждестранни националности
Този документ съдържа информация, засягаща националната защита /сигурност/ на САЩ - за българската принадлежност на славянските емигранти от Македония. В съответствие с Емигрантски Акт 50 на Конграса на Съединените щати предоставянето му по какъвто и да било начин на неоторизирано лице е забранено по закон.

ЧУЖДЕСТРАННИ НАЦИОНАЛНИ ГРУПИ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Меморандум от Отдела за чуждестранните националности

До Директора на Службата за стратегически проучвания

БЪЛГАРО-АМЕРИКАНЦИТЕ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Българо-американците, повечето от които произхождат от оспорваната област м/у България, Югославия и Гърция, известна като Македония, смятат, че този изпълнен с напрежение район може след войната да стане независим или автономен. Националистически настроената Македонска политическа организация /МПО/, която традиционно отстоява идеята за независима Македония, показваше напоследък признаци към сближаване с възгледите на просъветската Македоно-американска народна лига /МАНЛ/, която вижда за в бъдеще Македония като автономен член на една славянска или балканска федерация и чиито лидери играят важна роля в протитовския Обединен комитет на южнославянските американци.

От ПЪРВОСТЕПЕНЕН ИНТЕРЕС за българо-американците представлява българската иридента /откъсната от българската държава/ Македония. Досега са водени три войни за Македония и в настоящата война все още предстои решаването на съдбата й. Македонската политическа организация наскоро се събра на специална среща и състави декларация, адресирана до президента Рузвелт, настояваща за създаването на свободна и независима Македония. От друга страна Македонско-американската народна лига и Българо-македонският конгрес, и двете съветофилски и пропартизански, и двете стоящи в опозиция на МПО, създадоха движение, апелиращо към всички македонци и българи в Съединените щати да се присъединят към Обединения комитет на южнославянските американци и да работят за южнославянска федерация.

Въпреки че българските и македонските американци са в съгласие по два основни въпроса - че гръцка и югославска Македония не трябва да остават в гръцки или югославски ръце след войната и че Македония трябва да стане "целокупна" държава, различията в мненията им са в това, какво трябва да се направи, след като този спорен район бъде преустроен и стане самостоятелен. Македоноамериканците се разделиха в мненията си между такива, които искат една независима Македония, и такива, които искат тази област да бъде автономна в рамките на една бъдеща балканска федерация. Но българите и българоамериканците от своя страна настояват Македония да бъде част от България.

БЪЛГАРИТЕ В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Въпреки че преброяването от 1940 г. показва само 15 500 лица от български произкод, самите българомакедонски американци заявяват общата си численост на приблизително 40 000 души. Те посочват, че много българи са вписани в преброяването поради това, че са родени в места, сега присвоени от Гърция, Югославия или Турция, съответно като гърци, югославяни или турци. В частност повечето български емигранти в Съединените щати не идват от България. Уточнено е, че около 70 % от българските емигранти са дошли от Македония. Началото е още през 1878 г., като резултат от печалните последствия за тях след приключванвто на Руско-турската война. В началото на ХХ в. една нова вълна преселници българи, на брой около 40 000 души, достигат бреговете на Америка. След 1920 г. значителен брой българи от Македония, за да избегнат потисничеството и намерят по-сносен начин на живот, емигрират от териториите, анексирани от Гърция и Югославия. Повечето от тях се заселват в миньорските и промишлените центрове на щатите Индиана, Охайо, Илинойс и Мисури. Малцина избират работа във фермите. В Европа числеността на българите от Македония според различни изчисления варира от един и половина до три милиона души. Македонците в езиково отношение са от един род с българите, а не със сърбите, а също така в политическо отношение са по-близки до българите, отколкото до гърците или югославяните. Особено в политически нестабилни времена славяните-македонци обръщат погледите си към България - тенденция, която намира потвърждениe във факта, че тяхната православна църква се стреми към София, а не към Атина или Белград.

БЪГАРО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Българските и македонските емигранти в Съединените щати се групират в братства и дружества за взаимопомощ, четири от които са политически активни. Сред тях най-влиятелна е Македонската политическа организация в Съединените щати и Канада, ръководена от Любен Димитров с щаб в град Индианаполис. Тя се създава през 1921 г. и има 1800 редовни членове, групирани в 88 партийни организации. Единственият им и главен политически възглед, представен в седмичника "Македонска трибуна", е идеята за независима Маквдония. Въпреки че МПО привежда доводи за създаването на автономна Македония в границите на България и преди Пърл Харбър, тя одобрява политиката на цар Борис III за влизане в Оста. На МПО се глeда като на американски клон на Вътрeшната макeдонска рeволюционна организация, която, по известни мнения, разчита да освободи Македония посредством "тeрористични действия". Лидеритe на МПО изрично заявяват, че нямат връзка с това обвинениe. В по-ново време лидeрите на МПО започнаха да виждат възможността и за "федерация".

В опозиция на МПО стои Макeдоно-амeриканската народна лига, ръководена от Смиле Войданов. Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български взик комунистически седмичник "Народна воля". Лигата се образува в Детройт през 1930 г. Тя работи в тясно сътрудничество с Федерацията на българо-македонските образователни клубове, чиито просъветски възгледи са също така изявени чрез "Народна воля". Привеждайки доводи за създаването на автономна Македония в рамките на една балканска федерация, лидерите на лигата заедно със сътрудниците си от Федерацията на българо-американските образователни клубове си проправиха път към пропартизански Обединен комитет на южнославянските американци, който беше създаден от словенско-американския писател Луис Адамик.

Част от българо-американските националности, които не са обединени в някаква формална организация, се представят в полуседмичника "Народен глас", излизащ в Гранит сити, щат Илинойс. Най-старият и влиятелен вестник, излизащ на български език в Съединените щати "Народен глас", подкрепя идеята за "Велика България". Той се противопоставя на МАНА и на МПО, на първите заради прокомунистичвската им линия, на вторите, защото според авторите на "Народен глас" Македония е "неделима част от България" и трябва да се предаде на нея.

Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа деиност. Те се интерeсуват малко от състоянието на нещата в родината. Изразител на тяхното мнение е излизащият в Гранит сити седмичник "Работническа просвета", който има за цел "да проповядва сред българските работници принципите на истинската пролетарска революция - да се разруши, а не да се реформира капитализмът и създаване на работническа социалистическа индустриална република".

ОБЯСНЕНИЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО С ГЕРМАНИЯ

В тази война в края на краищата повечето македонци и българи в Америка заявяват, че подкрепят "Централните сили". Всичко това беше резултат на нежеланието на демокрациите да подкрепят България. Когато сънародницитв им приемат Хитлер, те твърдят, че България /по думите на преставител на МПО/ "иска само да приложи принципите на Атлантическата харта". Любен Димитров, издател на "Македонска трибуна" и секретар на МПО, обяснява сътрудничеството между македонците и нацистите така: "Идеологията на нацизма е напълно чужда на македонците... [Германците] освободиха около 2000 млади македонци, заточени по различни острови, и дадоха възможност македонците да ползват техния собствен език и да служат в собствените си църкви. Нямаше кой друг да им даде тези права, с които те [македонците] биха могли да бъдат облагодетелствани..."

НационалистБг.ком рядко препечатва статии, но в случая го прави, за да се види как американците СЕГА действат по отношение на измислената държава /вече явно антибългарски лансирана от тях/ Македония. Защото посланикът на САЩ МакНякакъв Никакъв насилваше страната ни да признаем македонския език, че и македонската националност. Антиславянската политика на Америка е отвратителна. http://rodinabg.com/readarticle.php?id=1346

Всички, по отвратителен начин ,са съучастници в създаването на тази измислена държава Но те имат богат опит в това онтошение Пакистан-източен и западен, разделени от Индия, Сирия и Ливан, Йемен и Аден и десетки други Вземи картата и където видиш права линия като граница-линийка я е определяла! Не някакъв етнос!
Македонците в КАЩ имат и солидно представителство във властта, въпреки ,че се забърка в скандал и беше отстранен, заради Никсън-Спиро Агнев или Егню!
Тези всички принудително ни вкараха във войни, за които после бяхме и наказани!?
И искат да ги обичаме, заради детските им игричка на полицаи и апаши-на войни!

Хубав ден!

Цял свят знае, че македонците СА МАКЕДОНЦИ. Само комплексираните гърци и българи като щраукса си зариват главата в пясъка, вирят дупето си и крещят, че Македония е тяхна!!! Току-що в сайта "Мала Азия: Гърци, Арменци, Асирийци" дебатирахме по тези въпроси и ме наказаха с бан, защото приведох наоучни аргументи, че македонците няма как да са били елини, а и Александър Велики всички знаят, че не е грък. Те отричат дори явния факт, че Византия е управлявана от 20 императори - арменци! Вие и гъза да си съдерете, никой няма да ви повярва, а още по-малко македонците, които вие сами създадохте, възкресихте...!!! Те предпочитат да са от античен македонски произход, отколкото да се връщат при текезесарите!

17:31 - "4.07.1943год.Борис III -Български войник,извън България,няма!"И МОЖЕ БИ ЗА ТОВА Е ПОГРЕБАН КАТО"Борис III Обединител"!!!
„Искаха и да им преведем техническата документация за бойните машини на македонски. Поради тази причина възникна известно напрежение между двете делегации. Бай Илия Гльозев - 90-годишен старец, съратник на Гоце Делчев, Даме Груев, Ванче Михайлов, тогава бе съветник на техния министър на отбраната Никола Клюсев, събра своите хора и ги смъмри: „С българите пишем с едни букви, имаме една азбука, говорим на един език, защо ви е превод?“, си спомня полковник от запаса Христо Станимиров.
Разказът е от първа ръка. Той е на полковник от запаса Христо Станимиров във в. „Преса“ от 2013. Полк. Станимиров бе началник-щаб на Военноикономическия блок на МО и национален директор по въоръженията.

„През 1999 г. правителството на Иван Костов реши да подари на Македония 100 танка Т-55 и 100 буксирни гаубици Д-20, калибър 122 мм. Освен това трябваше да предоставим и по един пълен боекомплект за тези оръжия. Тоест - по 42 снаряда за всеки танк и по 100 за всяка гаубица. Трябваше да осигурим за бойната техника още и резервни части, оборудване, инструменти за ремонт и поддръжка. Политическата договореност между двете правителства беше постигната, предстояха разговори между военни делегации за техническите параметри на споразумението. От българска страна аз ръководех техническите преговори.

У нас пристигна македонска военна делегация. В нея бе включен Илия Гльозев - 90-годишен старец, съратник на Гоце Делчев, Даме Груев, Ванче Михайлов. Тогава той бе съветник на техния министър на отбраната Никола Клюсев. Гльозев е служил в нашата армия като поручик в кашишкия полк в гр. Марица, а сега Симеоновград. Бил е командир на инженерно-сапьорна рота в полка.

Когато водехме разговорите с македонците, постоянно се пазаряха за условията на дарението. Те държаха да носят боята за боядисване на танковете от Македония, защото уж била антирадарна, направена по стелт технология. Което не беше вярно. Искаха и да им преведем техническата документация за бойните машини на македонски. Поради тази причина възникна известно напрежение между двете делегации.

Бай Илия Гльозев събра своите хора и ги смъмри: „С българите пишем с едни букви, имаме една азбука, говорим на един език, защо ви е превод?“

Така този благ и достолепен човек успокояваше духовете и тушираше напрежението. Преговорите бяха доста продължителни. Македонските офицери идваха у нас с два автобуса. Ходеха по магазините и купуваха кашкавал, сирене и всякакви продукти, с които пълнеха рейсовете, защото у тях беше глад и скъпо. Бай Илия се възмути от това поведение на сънародниците си, извика ме и помоли: „Христо, моля ти се, вземи нашите шофьори на рейсовете и ги разведи из София да разгледат. Както сме тръгнали по пазари, не можем да свършим работата, за която са ни пратили.“ Така и постъпих. Без автобуси македонците не можеха да ходят да пазаруват.

Веднъж заведох бай Илия в Симеоновград, където е служил. Поиска да види и чешмата, която е строил, когато е бил офицер, между Симеоновград и Харманли. Отидохме там. На чешмата има надпис, че е изградена от ротата на поручик Гльозев. Седнахме и той започна да плаче, като си спомни за младите офицерски години. В това време дойде едно семейство с две деца да си напълни вода. Аз ги попитах дали са чели надписа. Те потвърдиха. Попитах ги и дали са чували за командира на ротата, но ми отговориха отрицателно. Аз им казах: „Ето го.“ Мъжът и жената отидоха при него и започнаха да го прегръщат. Разцелуваха го. Бай Илия започна да плаче още повече. Седеше и сълзите му течаха и капеха по дрехите, а той бе облечен с черен костюм, бяла риза и черна папийонка.

Предоставихме танковете на Македония веднага след като приключи войната в бивша Югославия.

Когато се разпадна съюзната държава, сърбите си изтеглиха оръжията и техниката от гарнизоните в Македония и им оставиха само един счупен танк. Нашето дарение бе съгласувано с НАТО с цел да съдействаме на македонците за укрепване на националната им сигурност. После, след време македонски офицери са ми казвали, че нашите танкове и гаубици са респектирали албанците и така сме спасили страната им от бунтове и метежи на етническа основа.

Танковете и гаубиците, които дадохме, бяха използвани, но ние ги ремонтирахме и възстановихме на 100% до пълен ресурс за наша сметка. Подменихме всичко - радиостанции, шлемофони, двигатели, оръдията, веригите. Подарихме им ги като нови. Похарчихме доста средства от бюджета на МО - струваше ни няколко милиона лева. Колко, вече не помня.

Транспортна бригада на германската армия пък превози танковете и оръдията от България в Македония - по-точно от Кюстендил до поделенията на македонската армия. Разходите по транспортирането бяха поети от германците.

За Македония всичко бе безплатно. Успяхме да прехвърлим цялото дарение на 4 транша - по 25 единици от единия и другия вид. Трябва да кажа, че немците бяха перфектни. В типичен за тях стил организацията им беше безупречна - точни, стриктни и много акуратни. Само можем да се учим от тях. Просто бяха върхът. Дойдоха у нас с влекачи МАН, които теглеха платформи с по 22 моста. Такова чудо не бях виждал. Мановете се управляваха по GPS чрез сателит. Шофьорът само държи волана и взема завоите. Тези чудовища минаваха на 10 см от стълб, ограда или друго препятствие - просто невероятно.

Българските механик-водачи на танкове обаче събраха очите на немците.

Качваха танковете на заден ход на платформата само с една маневра на равно разстояние от ляв и десен борд. Какво правеха нашите? Подхожда танкът на заден към платформата и спира пред нея. Слиза механик-водачът, оглежда, после се връща в танка, хваща лостовете и газ. Без да гледа назад, няма и огледало за обратно виждане, освен това и куполът му скрива видимостта. И качва танка на равно разстояние 10 см от двата борда и точно в центъра. А това е машина, която тежи почти 37 т. Немците не повярваха. На платформата има маркери и когато не се спази разстоянието или тежестта на товара не е центрирана и се измести, местят се и те. Тогава се забранява на мана да тръгне, докато техниката не се претовари пак. А нашите танкисти го правеха това от раз. Германците се хванаха за главата и викат: „Ние такива супермайстори механик-водачи нямаме!“

Постинг: Размисли за Македония.
Автор на постинга: vaskoblue

Къркор, научните ти аргументи от типа на тези ли са- че Самуил и рода му са арменци, арменска е и държавата ме, че Сирмиум- Сермон и Стримон са арменски имена!?
Ака са такива, в което не се съмнявам изобщо, не бан, концлагер ти е малко!
Скрий се за известно време, имаш опит!
Все пак в България такива като тебе са защитени и се съмнявам много в истинността на бана, но за всеки случай!

Жалко, че винаги виновни и наказани са българите. Да се надяваме, че промените няма да ни пропуснат и ще носят това, което всички желаем. Време е за реванш!
Хубава вечер и поздравления за гражданската позиция!

13.04.2012 13:31 - 13.13 - Защо сложиха и махнаха статуята на Симеон Радев от нашето македонско минестерство на външните работи в Скопие?!!!
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 7914 Коментари: 20 Гласове: 82


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog Постингът е бил сред най-популярни в Blog
11.04 17:37 - Пускам го така,защото е по стария стил и не можеше да се чете! 4. ka4ak - "На паметьта на БОРИСЪ САРАФОВЪ, героятъ на Илинденското възстание, авторътъ посвещава тази книга съ братско чувство".СИМЕОНЪ РАДЕВЪ
17.01
Предговор към книгата "Македония и българското възраждане", писан на 14 септември 1942 г.
Ще се задоволя да изкажа тукъ накратко нEкои мисли, които, надEвамъ се, при другъ случай ще мога да развия по-надълго.
I. Съвременниятъ национализъмъ, въ цEлостьта на своитE черти и въ своята сЪщина, се роди у насъ вече съ Паисий, когато у другитЕ народи на Европа, даже най-голЕмитЕ, то е едно послешно явление.
II. До като други народи, много по-просвЕтени и съ непрекЪснато минало на независимость, не сЪ смЕтали за свое отечество друго освенъ територията, надъ която сЪ царували тЕхнитЕ владетели, у българскиятъ народъ е имало понятие и чувство за предЕлитЕ на неговата родна земя. Паисий пише кЪде живЕятъ българитЕ. Преди него, още въ първата половина на XVII вЕкъ, българитЕ, католически владици, показваха сЪщитЕ граници на България.
III. У нашия народъ привързаностьта къмъ българскитЕ земи въ тЕхната цЕлость и стремежътъ за тЕхното обединение сЪ се появили много по-рано и сЪ били всЕкога много по-живи, нежели у други народи. Тая разлика особено проличава при едно сравнение съ нашитЕ съседи. ГърцитЕ сЪ мечтали да възстановятъ византийската империя, сърбитЕ — да се увеличатъ чрезъ грабежъ. Нито еднитЕ, — нито другитЕ сЪ се поставяли на почвата на народностьта и на нейното единство.
IV. У българския народъ жизнениятъ просторъ съвпада съ племенното наследство. БезсмъртнитЕ думи на Любенъ Каравелова: "Своето не даваме и чуждото не щемъ" сЪ девизътъ на българското възраждане. ТЕ съставяватъ и неговото благородство предъ историята.
V. Въ време на възраждането интелигенцията и рЪководящата класа сЪ вървЕли заедно, въ неразлЪчна взаимность. Тамъ бЕ тайната на неговитЕ чудни успЕхи. Такава взаимность е сЪществувала въ българската история само въ една друга епоха, епохата на Бориса и Симеона.
VI. Презъ време на църковния въпросъ имаше между водителитЕ по-боязливи, които се съмняваха, че българскиятъ народъ ще може да издържи до край борбата и бЕха готови да пожертвуватъ нЕкои отъ епархиитЕ на Тракия и Македония, за да се постигне разбирателството съ гръцката патриаршия; други, по-смЕли, отхвърляха непреклонно всЕка отстЪпка отъ народната цЕлость. Историята показва, че тЕ бЕха правитЕ, защото се оправда вЕрата имъ въ силата на българския духъ да мине презъ всЕко изпитание.
VII СмЕлостьта у тЕхъ не изключваше разума и мЪдростьта, а се съчетаваше съ тЕхъ. Стремейки се къмъ крайното разрешение на въпроситЕ, тЕ умЕеха да ги поставятъ единъ следъ другъ, всЕки въ своя моментъ. Това ние едно време нарекохме духътъ на постепенность въ българското възраждане.
VIII. Пламъкътъ на българския народенъ духъ никога не се е издигалъ тъй високо както въ време на възраждането. Но тоя пламъкъ щЕше да отиде напусто, ако да нЕмаше водителство, йерархия и дисциплина.
IX. Въ възраждането има будители, има и водители. И еднитЕ и другитЕ бЕха личности изключителни. Защо такива хора понЕкога се раждатъ, но нЕкога не? Това остава у всички народи една загадка. Може да се каже само, че голЕми водители се явяватъ при силенъ националенъ подемъ.
X. Възраждането е епохата на най-голЕмото национално самочувство у българитЕ. Българскиятъ народъ бЕше поробенъ и духовно и политически, но представлението, което българинътъ имаше за българщината, бЕше гордо, възторжено и пълно съ самоувЕреность. Думата "Българийка" употрЕбявава по-късно, щЕше да се види на българитЕ отъ онуй време като кощунство.
XI. Никой народъ не е жадувалъ за просвЕщение така както българитЕ презъ вреже на възраждането. ТрЕбва да се отбележи сЪщо, че никога българскиятъ народъ не е ималъ толкова видни хора съ класическо образование, както въ тая епоха. Почти всички будители и водители бЕха хуманисти.
ВисокитЕ гръцки училища бЕха тогава истински огнища на елинска култура; младитЕ българи изнесоха отъ тамъ съкровищата на античната мисъль. Тя имъ даде тази благородна дисциплика на ума, която така силно поразява въ тЕхнитЕ писания.
XII. Турското завладяване тури край на пагубното византийско влияние у насъ. Презъ високитЕ гръцки училища отъ началото на XIX в. дойде въ България лъхъ отъ класическата древность, тъкмо противоположна на византийския духъ. Върху здравитЕ основи, които остави възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъль. Руското нихилистическо влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България отъ срЕднитЕ вЕкове.
............................................................................................

Постинг: Наглост! Македония си „присвои” и Симеон Радев!
Автор на постинга: kostas

1/ Американците ли създадоха изкуствената държава Югославия или Сталин?!?!
2/ Американците ли помакедончваха пиринската част от България, или партийните функционери начело с Г. Димитров по нареждане на Сталин и Коминтерна?!?
Според мен, когато се говори, трябва да се казва Истината, а не да се заблуждават читателите!:)))

Геополитиката и интересите на двете големи държави, следящи всичко на Балканите, доведе до много злини и все още води за носа политиците/не държавниците/. Това е.

Кого изпратиха в Америка , за да разцепи македонските Българи там
Автор: panazea Категория: Видео
Прочетен: 47 Коментари: 1 Гласове: 2



Георги Пирински Старши

Георги (Гео) Николов Зайков, известен като Пирински, е комунистически и профсъюзен деец от България, македонист[

Зайков е роден на 15 август 1901 година в Банско[2][3]. След Илинденското въстание баща му Никола Зайков, който е член на ВМОРО, е осъден на доживотен затвор и заточен в Еди Куле в Солун, но след Хуриета на младотурците през 1908 г. е амнистиран. Градът е присъединен към България през 1912 г. по време на Балканската война.

След като завършва образованието си в Банско, Пирински започва работа и гравитира около левичарските среди, свързани с БКП.
Емиграция в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

През размирната за България 1923 г. младият Гео напуска страната и емигрира в САЩ, където е брат му. Пристига в Америка на 2 август 1923 г. Получава популярната още тогава „зелена карта"; тя не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за относително пълноценен живот в страната. Първоначално е миньор, но след година започва работа във фабриката за вагони в Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия на САЩ, чийто член е до 1951 г.[1] Трудовата му дейност приключва с автомобилните заводи „Дженерал Мотърс“ в град Понтиак.

После се отдава на организационна работа. Става функционер на Македоно-американския народен съюз – организация с председател Смиле Войданов на левите македонски емигранти, която е алтернатива на Македонската патриотична организация. Организацията има за цел обединението на Македония в „независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни“. Така, фактически Зайков развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на Балканска федерация[4].

Зайков редактира вестниците „Балканско сдружение“ (1931 - 1933), преименуван на „Трудова Македония“ (1934-1938) и „Съзнание“ (1935-1936) - официален орган на Българското бюро към Националния комитет на КП на САЩ, а след 1938 година и вестник „Народна воля“. Активистите на Македонския съюз се мъчат да спечелят авторитет и пред Международния комитет за политически затворници със седалище Ню Йорк. По нареждане от Коминтерна в Детройт на 19 октомври 1941 г. се създава Славянски конгрес. Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище Ню Йорк. Първата жена на Пирински е Ирина Кушнер от Литва, която е с еврейски корени. Там се запознава и с втората си съпруга - Полина Клопака, журналистка от Словения, също с еврейско потекло. В края на 1940-те години Пирински е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство. Той е арестуван и осъден на 10 години лишаване от свобода или екстрадиране. Предпочита затвора „Елис Айлънд", но на 2 август 1951 г. все пак е репатриран.
Отново в България[редактиране | редактиране на кода]

В социалистическа България го посрещат като герой. Става член на БКП[1]. Става заместник-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира през 1951 г., а от 1969 г. е негов председател[1]. На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик във Великобритания, но там кандидатурата му не е приета. Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път".

Съпругата му Полин Пиринска става преподавател по американска литература в Софийския университет „Климент Охридски“, а синът му Георги Пирински се издига като активист на БКП и председател на 40-то Народно събрание.

Влияния:)))