Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02 05:01 - МЕДИТЕ КАТО КЛЮЧ ЗА РАЗГАДАВАНЕ УНГАРСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД
Автор: bven Категория: История   
Прочетен: 1167 Коментари: 2 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


                Д-р на п.н. Елица Димова, Акош Зентаи, Томаш Будаи


Въпросът за това кога трако-скитския народ се се оформил като общност все още не е изяснен от науката. Двете племена, които понякога в изворите се смятат за идентични, са населявали значително голяма област - територията на съвременна България, Румъния, Сърбия, части от Словакия, Украйна, Русия, Беларус, Гърция и Турция. Не е изключено към земите на скито-траките да са принадлежали и тези на днешна Хърватска, Черна гора, част от Унгария, Албания и Италия, а медите да са били познати в общото семейство от най-дълбока древност.

Всички видове доказателства от археологическите, епиграфските, лингвистичните и дори генетичните свидетелстват, че цивилизациите на Месопотамия, Египет, Крит и Гърция, Индия и Китай, водят началото си от един център и той е на Балканите и около Черно море. От цялата историография, която изследва произхода на народите на Балканите, териториите до Каспийско море, Азовско воре, Мала Азия и Африка, за целите на проучването заслужава да се споменат тази, която правят връзка между българите, траките-меди и хуните. В тази насока ни навежда един от най-емблематичните епоси на родопските българи „Веда Словена“[1].

В някои от песните, които ще разгледаме се говори за Бели Дунав и разселването на различните родове и етнически групи от българите в нови земи от най-древни времена. Един от много интересните автори, който подробно изследва този забележителен епос е Светлозар Попов[2], който систематизира различните му части. Той търси доказателства за истинността на епоса, но отхвърля възможността да описва действителното разселване на народите от поречието на Дунав на изток, север, запад и юг. Методологията му е да свърже географските описания и хронологичните пластове на „Веда Словена“. Така идентифицира различните местообиталища като съпоставя с много от вече доказаните исторически тези за движението на народите при Великото преселение на народите. Но тази удобна теза за някакво анонимно велико преселение изопачава историческата истина.

В тази статия ще се спрем на неизвестното и на това, което все още не е изяснено, но е твърде очевидно, за да го пренебрегнем. Тук няма да се спираме на вече оспорената хипотеза за тюркския произход на българите, а ще наблегнем на връзката им с хуните или по-точно с „белите царски“ хуни от възможно най-далечните времена. Ще изследваме спомена за медите на унгарска земя, като ще предоставим достатъчно данни от изворите. Ще анализираме най-старите възможни податки за родствената близост между хуните-маджари и българите. Макар че всички исторически следи водят до общия ни корен преди повече от 10 000 години, ще се концентрираме върху изворите, които потвърждават тази връзка в по-късни епохи.

Няма единство в историотрафията както за етногенезиса на хуните, така и за този на българите. За последните има толкова противоречиви теории, че да се разкрие истиността им и има ли връзка между тях би било колосален труд. Като се започне с Юрий Венелин, който в 1829 г. прокарва славянската теория, хунската изказана от немския учен Цойст през 1837 г. доразвита от Васил Златарски, премине се през индо-иранската хипотеза, угро-финската и най-накрая се стигне до автохтонната, за която има вече твърде многобройни доказателства. Интересно е да се отбележи, че относно етнонима „българи“ някои извори насочват към аланската дума “бългаерон”, която означава хора, живеещи в покрайнините на планината или „загорци“. Тъй като аланите и българите са били сродни народи, живеещи почти винаги редом един до друг, тази хипотеза е твърде вероятна. Думата “бългаерон” отразява частично семантичното значение на етнонима.[3]

„Загора“ е другото име на „космическата планина“ или свещената земя при траките. Името “Загора” се появява като официално название на Дунавска България между XI-ти и XIV-ти век, но съществува и през V-VI в. на някои географски карти. Ето какво пише в грамотата на цар Иван Александър (1331-1371), която той дава на двама дожи от Венецианската република: “…..Клетва и договор на Александър – цар на Загора или България с Венецианската сеньория от 1346 г”. В друга подобна грамота четем: “….императора на Загора, Александър…” [4] Разбира се има и други правдоподобни хипотези за произхода на българския етноним. Г.Раковски изказа хипотезата за арийския произход на българите като ги свърза със сарматите и кимерите, което ще проследим във връзка с близостта им с европейските хуни. А относно разделянето на траките и българите като отделни народностни общности, въпреки многобройните извори, които потвърждават родството или идентичността им, тепърва науката ще трябва да актуализира своя подход.

Първоначално се твърди, че хуните идват от Средна Азия на Стария континент, но тази гледна точка губи поддръжници на съвременния етап. През 1973 г. излиза в Калифорнийския университет монографията на Ото Менхен-Хелфен „Светът на хуните“, който смята, че произходът на европейските хуни е от българите.[5] Фактът, че българите и аланите, споменати през 555 г. от сироезичния автор Псевдо-Захарий Ритор като цивилизовани съседи, имащи градове, собствен език и вяра и че обитават Предкавказието далеч преди идването на тюрките там, е достатъчно емблематичен пример.[6] В същия извор се казва, че след „Вратата на хуните“ се намират българитге. През 517 г. сироезичният летописец Йешу Стилит дава сведения, че „хионит“ и европейските хуни са идентични, а „хионит“ са отбелязани за първи път още през VІ в. пр.н. в Деветия Яшт на Авеста. Този извор също е пренебрегван неоснователно.

Един от по-ранните източници е Библията, която разказва за народа, който е живял на Балканите и е разпространил своята култура в Европа. Според Паисий Хилендарски (1762 г.) и Спиридон йеросхимонах (1792 г.) българите произлизат от Масох или Мосох – най-малкият син на Яфет. Именно поради тази причина някои руски учени обосновават ранния етногенезис на „русите“, „росите“ като идентични със съвременните руснаци. Но това трудно може да се приеме, като се съпоставят източниците и се установи, че на практика почти всички ранни библейски персонажи водят към българите. В „Зографската история“ (1785 г.) се извежда началото им от първородния яфетов син Гомер. Георги Раковски сочи връзката му с кимерийците, които пък се родеят с хуните. [7]

Арабските извори от друга страна съобщават, че Булгар е син на Тогарма, който произлиза от Яфет. Всичките тези източници са еднакво прави. Те просто посочват различните колена на един и същи народ. Наследниците на Ной – Сим, Хам и Йафет (Яфет) са имали един и същи език и писменост. Това е особено важно, защото този език става основата на т.нар. „славянско езиково семейство“, чиято основа всъшност е древнобългарския. Потомството на Сим е било разположено между земите на Хам и Яфет. Яфет е населявал Македония, Сим – Тракия, а Хам – Мала Азия. Но тук ще уточним, че говорим за епоха, в която географските обекти са различно изобразявани. Готическите карти са били ориентирани изток-запад, а не север-юг, а това променя значително представата за местонахожденията на някои от древните топоними и ороними. Така че Мала Азия в библейско време не съвпада със сегашното географско понятие, а обхваща Добруджа и Северното Черноморие. Оттук следва, че седемте сина на Яфет са населявали Балканите и Северното Черноморие.

Гомер (Битие 10:2, Летописи 1:5, Йезекил 38:6) обитавал северното крайбрежие на Черно море[8], от Магог произлизат колената на скитите, готите (гетите отвъд Дунава) и персите[9], зад които се крият още племена, някои от които формират по-късно част от унгарския народ. Тирас, чието име съвсем конкретно се свързва с древното население на Балканите, обитавал Тракия и е назован „праотец на тракийците“[10]. В същото време имаме още едно интересно позоваване на вероятно персонаж със същото име – Тирака, който е етиопско-египетски цар от времето Йезекил – около 720 г. пр. н.е. (Царе 19:9 и Исая 37:9). Страбон нарича същата личност - Теарх. Този фараон царувал над Горен и Долен Египет и властта му се простирала над Азия и до Гибралтар на запад. Името и победите му са фиксирани в храма Мединет - Абу в Горен Египет.

За клон на траките се казва, че са „етиопци почтени“ или от по-смугъл средиземноморски тип. Ще видим, че името на храма Мединет – Абу има пряка връзка с едно от тракийските племена – меди. Третият яфетов син се казва Мадай (Битие 10:2) и управлява югоизточните земи на Тракия. Не можем да не забележим явната прилика с името на медите, но ще посочим и пряката им връзка и с прародителите на унгарците по-надолу. Под Мадай имаме предвид сина на Яфет от една страна и прародителят на медите от друга. Мидия се предполага, че е била населена с потомците на Мадай (Битие 10:2). Територията на тази държава е включвала и земите на юг от Каспийско море, Азербайджан, Асирия, на практика Персия, Вавилония и Ирак.
Тя е била разделена на две - северозападната се е наричала Малка Мидия, а южната – Велика Мидия. При цар Кир Мидия се присъединила към Персия. Мидяните, персите и жителите на Бактрия говорели един език, който се наричал „зендски“. Според така описаната в Библията територия на Мидия, Мизия се е намирала в северозападния край на Мала Азия, но както казахме, на старите карти това е различно от сегашното географско местоположение. Милит бил най-големият град на Йония, на Западното крайбрежие на Мала Азия и в пределите на Кария, на юг от устието на река Меандър. Това е родното място на умове като Анаксимандър и Демокрит. Мадмен е град в Моав и друга препратка към медите. Един от шестте сина на Авраам и Кетура (Хетура) е Мадан (Битие 25:2), който по-късно основава царство под това име. Интересно е, че град със същото име има и днес в южна България. Свекърът на Мойсей е мидиамският свещеник, а като един от предците на Исус се споменава човек на име Маат Моат (Maat). Осмият потомък на Адам, а също и дядото на Ной, доживял почти до хиляда години -969 г., се наричали, син на Енох и баща на Ламех (Битие 5:21-22).

От името на Матусал можем да прочетем значението на „господаря на медите“ на унгарски език. А някои извори сочат, че българите произхождат от последния. В Библията има твърде много податки за връзка на древните земи с медите, които всъщност са мизите, че няма как да ги подминем. Медева е град, който се е намирал на изток от р. Йордан и който по едно време попада в ръцете на моавците. От името на селището на български можем да прочетем съвсем ясно „мед“ и наставка „ва“, характерна форма и днес за съвременния език. „Ва“ на ватан в случая означава и „раждам“. Древната Палестина била известна като голям производител на прозрачната течност и оттам идва изразът, че в онази земя тече мляко и мед (Левит 20:24). Мелхиседек е името на салимския цар и свещеник, който имал специален статут на безсмъртен. Садок, Медок, Амадок са лични названия на реални личности при траките.

За Мосох и Тувал била североизточната част на Мала Азия. Но Рос, син на Вениамин бил от племето на скитите (Йезекил 38:2, 39:1), а Мосох и Тувал били под управлението на Гог и Магог.[11] Както може да се установи Мосох, от който се смята, че произлизат руснаците, са под управлението на скитите и следователно не може да се сложи знак за равенство между тях. Основател на българите камари (кимерийци) е споменатият Гомер.[12] Шарл Клод Пейсонел, който изследва чешки и полски извори в книгата си „Исторически и географски бележки за варварите по поречието на Дунава и Черно море“ (1765 г.) споменава Алан, който не е цитиран в Библията като един от синовете на Яфет. Арабските извори са искрен и точен извор и затова ще споменем някои от тях, в подкрепа на тезата за общия библейски произход на българи и прародителите на маджарите.

В „Книга на страните“ на арабския летописец Якуби като родоначалник на българите се посочва Яфет, а от писмото на хазарския каган Йосиф от X в. Хазар и Булгар са двама от десетимата синове на Тогарма, син на Гомер и внук на Яфет. Еврейският енциклопедичен справочник „Сефер Юзефон“ вероятно съставен X в., потвърждава напълно казаното, като съобщава, че произхода на българите и хазарите е по линията на Тогарма - Гомер и Яфет.[13]

Още в тези ранни извори обаче неоспоримо се посочва етническото име траките и Тирас от Ной (Нов) и Тирака, и на българите от Тогарма като родови разклонения на божия народ, произлизащи от общ прародител, което обезсмисля споровете за това къде са живели или дали имат пряка родствена връзка помежду си. Владимир Георгиев стига до извода, че е напълно „възможен синтез между хунорската и тракийската теории за етногенезиса на българите“ и че тази връзка не е насочена само към миналото.[14]

Освен в „Зографската Българска история“ от XVIII в., Ербело дьо Моленвил, Димитър Хоматиан и епоса „Дажгфар Тарихы“ изказват предположение, че кимерийците, които са обитавали Северното Причерноморие на няколко вълни се разселват до Мала Азия, Испания и Ирландия, където Фир Болг или народът на Болг донася своята хилядолетна култура. Проф. Виктор Майер, които изследва движението на кимерийците, посочва региона на Северното Причерноморие, който поразително съвпада с границите на Стара Велика България като родината на „белите хуни“. Кимерийците се смесват при разселването и с траките, разположени при Азовско море.

Първото известно ни споменаване в Библията на хуните е в Амос 5:26 и Деяния на апостолите 7:13, където се говори за един идол Хиун, на който израилтяните се покланяли. Този кумир се свързва със специалното ритуално място на Сатурн, а знаем, че тази планета е била на почит и при българите от древни времена. Египетският бог Хонсу също препраща към предците на маджарите. Градът Хун или Веротай, който се споменава в Летописи 18:8, е завоюван от Давид. Интересен аналог може да се направи и с Хус, най-възрастният син на Хам и баща на Нимрод. На практика името на маджарите е идентично с мизарите, а на хуните с хунгарите (унгарците).

В това изследване ще намерим допирните точки между хуните и българите, както и връзката между тях и медите. Нека уточним, че аланите, които споменахме по-рано се смятат за част от семейството на хуните, както куманите и печенегите, които доста често по-късно са били съюзници на българите. Според някои изследователи аланите са от тюркски произход.[15] Това не важи за българите, но е известно, че държавното образувание на Атила е имало 4 водещи племена и едно вероятно е от тюркски произход.

Така вече имаме представа за кръвните линии, описани в Библията и други древни епоси и можем да потърсим още доказателства в историческите извори. От тях, обаче, можем да съдим, че както хуните, които се смятат за прародители на унгарците така и българите, които са включвали траките, са народи, населявали земята преди библейския потоп. Необходимо е да уточним, че уседналият начин на живот се е наложил около 12 500 г. пр. н.е., когато е имало известно затопляне, което е било последвано от ново обледяване или т.нар. „по-малък сребърник“ около 10 500 – 9 400 пр. н.е.[16]
Между първата и втората дата в Централна и Източна Европа вече обитават индоевропейците и имат уседнал начин на живот. Кои са те обаче?

Следва продължение...

https://elitsa-dimova-rozeta.com/post/medite-kato-klyuch-za-razgadavane-ungarskiya-i-b-lgarskiya-proizhod



Гласувай:
14



1. panazea - Прекрасен материал !
06.02 11:20
Благодаря, Таня!
цитирай
2. bven - Да, Тони:))) Такива статии карат душата да се весели и човек изпитва гордост, че е част от този етнос!
07.02 10:57
panazea написа:
Благодаря, Таня!


Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 13323122
Постинги: 2714
Коментари: 13238
Гласове: 38015
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава