Блогът на tatiana :: Как да намерим своя духовен партньор

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.10.2015 09:00 - Как да намерим своя духовен партньор

Автор: bven Категория: Хоби

Прочетен: 1561 Коментари: 0 Гласове:

Хората искат да могат всичко, но не се учат как да постигнат

Укрепването
Пета стъпка:
Да възстановим вътрешноприсъщата ни способност да учим

Когато в тази глава говоря за „учене", предполагам духовното учене, засягащо собствената ни личност.
Животът на земята прилича на едно голямо учили¬ще. Има безкрайно много какво да се учи, но размерът на усилията, които ще положим, зависи от нашите стремежи. И все пак ученето не може да бъде заобико¬лено.

Още с идването си на земята в дома на нашите родители ние попадаме в учебна ситуация, в която „трябва" да се оправим. Натрупваме съвсем определен опит и биваме подтикнати да предприемем най-различни стъпки.
В моето семейство, например, аз бях силно потискана. Затова основната ми задача - наред с другите -беше да не се оставя да ме наплашат и да запазя вът¬решната си истина. Когато правех, каквото исках и казвах, каквото имах да кажа, ме биеха, но това ми помогна да стана силна и смела личност, която винаги е готова да защити своята истина. Разбира се, в тази обстановка аз не постигах добри резултати в училище и страдах от безлюбието на родителите си. Затова пък, когато пораснах, бях готова да се заема усилено с душата си и с помощта на групова психотерапия успях да се превърна в този зрял човек, който съм днес.
Сигурно и вие сте развили при родителите си различни качества и вероятно сте страдали.

Предлагам ви, преди да продължите да четете, да спрете за известно време и да изясните за себе си какво сте научили в семейството си. Ако родителите или братята и сестрите са ви причинявали страдание, взрете се в себе си и се опитайте да разберете дали сте го преодолели. Ако не сте, потърсете някъде помощ, за да се освободите от старите си болки. Навярно можете да поговорите за това дори със самите си родители.

По-нататъшни възможности за учене ни разкриват братята и сестрите ми ни, съучениците, преподавателите, колегите в службата, при които също развиваме определени качества и разширяване своя светоглед. Но и болестите, злополуките или други ситуации като оставането без работа, раздялата, разводът или смъртта на любим човек също се явяват наши учители.
Ние обаче рядко се отнасяме с отворено съзнание към тях, защото никой в това общество не ни просвещава, че всичко, което преживяваме, служи на развитието ни.
Спектърът на възможностите за учене е огромен, ако ни се удаваше да ги съзираме и осъзнаваме.
Ние можем не само да играем множество роли като, например, на майка/баща, брат/сестра или на партньор, колега и т.н., в които ще опознаем себе си от различни ъгли и ще развием съответно различни качества, но и – да коригираме своите стари поведенчески модели. Можем да „се разширяваме” и разгръщаме в синхрон с когото поискаме, дори с хора от далечни страни.
Можем да се изследваме и опознаваме в какви ли не групи или терапии и да си изработим нови начини на оценяване и поведение.
Можем да използваме тялото си като опитно и чрез него да изучаваме своето мислене и чувствителност.

Можем да прочетем стотици книги или да изслушаме също толкова касети, които ще ни приканят към духовна работа или ще ни подтикнат към определени знания и стъпки в процеса на учене.
Но защо толкова много хора се оправдават със своите повече или по-малко щастливи или нещастни житейски обстоятелства или с професията си и се отказват да избегнат или тушират всеки вътрешен проблем? Защо избягват вече ситуациите, в които биха могли да видят себе си, например – близостта с някой друг човек? Защо се крият зад партньора си, вместо да се видят и открият взаимно? Защо се боят да бъдат видени такива, каквито са? За това съществуват много причини. Често една от тях е, че ние проектираме качествата си върху други хора, за да можем да разберем как те се възприемат отстрани. Например, как се чувстваме, когато някой друг проявява скъперничество, как изглежда скъперничеството извън нас? По този начин ще натрупаме нов опит и ще получим импулси за по-интензивен обмен с другите хора. Ще ни бъде трудно обаче, ако към всяко нещо прилагаме една ценностна система и делим всичко на „добро” и „лошо”.
Резултатът тогава е, че повечето хора не искат да имат определени качества, които могат да бъдат наречени „лоши" или „зловредни". Но тъй като не е лесно да ги отстраним, ние се научаваме да ги прикриваме.
Така ние се оказваме „напъхани" в тази условност да сме само добри и само такива, че у никого да не бу¬дим недоволство и никому да не създаваме проблеми. Повечето от нашите родители също не понасяха „ло¬шите" си качества. Те ги отричаха, не ги показваха или искаха да ги припишат на нас. Внушаваха ни, че зас¬лужаваме да бъдем обичани, само когато проявяваме качествата, оценени от тях като „добри". Така ние, ес¬тествено, се научихме много бързо да крием „сенчес¬тите" си страни дори и от самите себе си и се сърдехме на себе си и на другите, ако все пак нещо излезеше наяве. Бояхме се да не би да престанат да ни обичат, когато научеха за някоя „лошотия". Контактите ни ставаха доста повърхностни, но затова пък ни вдъхваха по-малко страх.
Изискват се доста усилия, за да не изразиш личните си впечатления от някого и въпреки това повечето хора са готови - дори и в партньорствата си - да го правят и да не казват какво виждат, чувстват или мислят. Така престава да се осъществява едно напълно естествено самопознание между хората в нормалния живот!
А какво имаме да научим?
Най-напред е много важно да допускаме и приема¬ме всичко и да си разрешаваме да бъдем и изживеем всичко (с изключение на нещата, които противоречат на собствения ни морал).
Към процеса на учене принадлежи и това всеки да осъзнае своето съществуване от всичките му многоб¬ройни страни и то в момента, а не да „осчетоводи" и опише качествата и начините си на поведение. Когато го постигнем, ние ставаме много гъвкави същества Колко радост и спонтанност ще изпитате, когато откриете своята многостранност! От какво количество контрол можете да се откажете, когато повече няма д; ви се налага да бъдете „добър" или „по-добър" от останалите!
У всеки човек присъстват всички качества, само че различните хора ги проявяват различно - един повече друг - по-малко. Всички ние сме „стиснати", но в раз лични области и в различна степен. Затова за всеки важно да опознае скъперничеството си: как се възприе ма то отстрани. Позволено ли ми е да съм такъв/ава Позволено ли е на другите да ме виждат такъв? Къде кога се показвам по този начин? Дали не съм щедър н вещи, а свидлив - на чувства? Откога познавам тези свои качества?
Фактът, че сме скъперници, не е нито добър, нито лош - понякога изглежда дори разумно да прояви скъперничеството си, а друг път - напротив - в него с съдържа нещо разрушително. Напълно в реда на нещата и човешко е да го изпитваме, за да натрупаме опит да опознаем по-добре себе си.
Ако осъзнаваме този си род качества, няма да се налага непременно с години да сме привързани към тях и непрекъснато да преживяваме едно и също нещо. Ето защо - разрешете си да се показвате такива, каквито сте и да изживеете в пълна степен всичко така, както го чувствате в съответния момент - не преувеличавайте значението му, но не го и омаловажавайте! И нека ви видят и в това проявление. Останете верни на себе си, хора с всичките си многобройни качества страни - вие сте достойни да бъдете обичани! Такива, каквито сте, имате право да бъдете приемани и да по¬лучавате любов. Както и - да се борите за нея.
Успеете ли да направите тези стъпки, за вас се раз¬криват нови светове.
Защото едва сега ще придобиете куража да изречете своята истина и пред другите хора. По този начин им помагате и на тях да излязат от скривалищата си. И не забравяйте, че не става дума за това да окачествите ня¬кого като „добър" или „лош", а че вашата истина съз¬дава климата помежду ви, в който близостта и любов¬та се зараждат и растат.
Вие всекидневно ще бъдете възнаграждавани за своя кураж. Ще се чувствате не само по-жизнени и бод¬ри, а и другите хора ще търсят все повече вашата бли¬зост, контактът ви ще стане по-човечен и по-топъл и вие ще започнете да разбирате все по-добре както тях, така и себе си.
Открийте своята многоликост, но не прилепвайте трайно към никое свое качество, на което сте придали особено значение.

Не е нито добре, нито зле да сте един или друг.
Възприемете идеята за себе си непрекъснато да се преобразявате. Вие не се нуждаете от утвърден харак¬тер с установени качества, а можете - ако желаете - по всяко време да сте различни. Така, естествено, ще бъ¬дете непредвидими за другите, което пък ще доприна¬ся за техния растеж.
Прекрасно е постоянно да се изживяваш по разли¬чен начин, вместо да стоиш насред света като мону¬мент, който не може да бъде поместен.