Но на Земята се появява още едно животно - биологично, химично, физично и дори структурно то не се отличава от животинския свят. Неговото различие е в качеството му. Човекът затова е създаден специално, защото има качествено нов момент при неговото създаване, който не е плод на материалното саморазвитие/строго програмираното битие на вида/, а на не програмирано битие - с възможност за проява на свободна воля, за лична валенция.

Още в началото казахме, че Пентаграмът е израз на Човека. Знак за него. Символ. Но символ обединяващ и съдържащ в себе си всички други видове. Човекът е вътре в Петцикличността на творението. И сам е един отделен Шести цикъл. Затова е Божие творение, защото може да осъществи съзнателно тези процеси, да ги осмисли и дори да ги твори. Това е неговото подобие.

Ето защо Адам и Ева трябваше да изядат плода на познанието. За да могат да творят над и чрез този свят. И първа яде Ева, защото тя беше живота, тя е утробата на този живот.

Самосъзнали се чрез Природата в себе си и нейната същност, Хората вече имат път за подобие в творчеството на своя Създател - когато Адам и Ева се самосъзнават с полови апарати. Слага се началото на социалния процес/С/.

„Да познавате Добро и Зло!" - така им каза Змията и не ги излъга, защото в Пентаграмът се съдържат и Доброто и Злото едновременно. Затворен е Шестият цикъл на творчеството. В шестия ден е създадена възможността Човекът да се саморазвие до божественост.

Това е пътят само на човечеството, не на другите видове. Човекът е Златното сечение на отношението Природа-Ум, на отношението БОГ-проявена божественост.
От казаното до тук става ясно, че ние откриваме в книга Битие, глава Първа, конкретната кодировка на организацията и движението на материята и формите й. Знание, опростено и символично изведено от тайните науки на Египет, за да можем един ден, когато опитността стане наша възможност в интелекта, да прозрем истината за тези процеси. Езотеричното и Научното познание тук вплитат своята същност до пълно единство, съхранени от злонамереността, чрез тайнството на знака и кода.

II

В станса Първа от книгата "Дзиян"се казва: „Тъмнината е Баща-Майка, Светлината-техен Син. "
Елена Блаватска обяснява този стих така:
Единството Баща-Майка е Вместилището на Светлината. Баща-Майка - мъжкото и женското начало в Корена-Природа, противоположни полюси, които се проявяват във всичко и във всеки план на Космоса или Дух и Субстанция, резултат от които е Вселената или Синът. / "Тайната доктрина" - станса 1-ва, част 5а, б/

Ние няма да разглеждаме твърденията на Блаватска, които по принцип не оспорваме, а ще се прехвърлим към книга Първа от Библията "Битие" и по-точно Пета глава, където е описано сътворението на първите хора на земята Адам и Ева. Тук можем по-обстойно да разгледаме заложеното познание за двамата прародители на човешкия род.
В горния аспект на разсъжденията на Блаватска става разбираем символът Адам и Ева, както логично и разбираемо е защо Адам е символът, създаден първо, а след това, след време, от Него е произлязла и Ева.