Блогът на tatiana :: За състоянието на планетата и какво можем да направим!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.01.2020 07:47 - За състоянието на планетата и какво можем да направим!

Автор: bven Категория: Хоби

Прочетен: 598 Коментари: 2 Гласове:

Кога по-точно ни остава време за собствените ни мисли?! От робското служене в офиса по 8 часа на ден до прибирането ни “вкъщи” през огромното задръстване, до консумирането на свински котлети и промиването на мозъка с “Шоуто на Слави”! Кога ни остава време да излезем на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух и да споделим животоспасяващия ИСТИНСКИ човешки контакт, който ни прави хора!

Така! Целият живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да е нещо на внимателен анализ. Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те влизат в контакт с предварителна негативна нагласа. Те са направлявани и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Те са програмирани.
Програмирането е процес, който представлява прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа чрез образи и припомняния на определени случаи.
Медиите са специален обект на внимание, тъй като те са средството за тотално зомбиране на населението. Изцяло трябва да се преустроят. В тях няма нищо за запазване, освен техниката. Човешкият състав, който работи в тях, е изцяло програмиран за нуждите на глобализацията.

За свободата на овцата

Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение разбирането на света и за готовите “пакетирани светогледи”, още веднъж след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство и свобода на живот: “Според него качеството е по-забележимо горе в горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от зависимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят или вълкът.”

Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през безсилието и незнанието на “вътрешното”. Овцата е идеалният пример за пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната и университетската институции са лицемерни, когато говорят за “самостоятелно” и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготвените отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично мислене?

То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъса с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не може да се роди “свише”, то също се възпитава и отстоява. “Овцата” в примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да извежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност. Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава “арбитъра”, който да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там, където е сигурно.
Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-добре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от манипула-тивните предписания.

Този шанс е заложен в способността му да разобличава, да “разрежда” фалшивата смислова плътност на всекидневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за мислене и действие.
Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и поддържат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свързваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.

Нагоре