Ваклуш Толев: Щом новото е вложено в нас, приложността ще го извика на живот

Но то идва след много приковавания, с които отработваме кармата си. В този път много ще ни помогнат чистотата и свободата от страх

По това време всяка година в Пампорово се събираха на традиционен духовен събор на Мъдростта участници от Движение „Път на Мъдростта“, с духовен лидер Ваклуш Толев. Тази година форумът се отложи, заради епидемичната обстановка. За последно Ваклуш взе участие в такъв форум през 2013 година, когато успях да направя интервю с него. Тогава той каза, че българите са призвани да изведат Бога от дългото забвение и пасивната будност на чакане, да го изживеят в свое предназначение на действена жертвеност, защото са призвани да дадат на човечеството Знанието на Мъдростта.

- Г-н Толев, твърдите, че един от белезите на събуждащата се вече висша духовна сила в нас е промяната на човешката ДНК и на кръвните групи. Че след тази промяна човек няма повече да боледува, ще надмогне и глада си, съня и пола си…

- Предстои ни едно истинско възкресение, една вътрешна духовна пробуда. Но тази битка ражда мир с Път, който носи подвиг. Очакват ни епохални промени както в човека, така и в заобикалящия го свят. Тъй като новите дадености ще дават ново съзнание. Новата нравственост ще промени биологията на човека. Ще изчезнат дори и кръвните групи. А когато мярката се смени, наказанието се сменя с грижа, с благодарност. Обидата, безразличието, отмъщението се сменят с благодат. Смирението вече няма да е обредна добродетел, а ще стане духовна култура. Вълната на Мъдростта ще смени дори и растителния свят. Надмогата над хляба ще означава не хляб, омесен с мисъл, а глад за хляба на Мъдростта. Сънят също като обред на човека в земното поле, който не е същност, ще отпадне. Половата енергия пък от идея за възпроизводство ще премине в идея за Сътворителство. Когато човекът одухотвори своята материя, половата енергия няма да се хаби по познатите досега начини.

Изобщо всичко ще върви по посоката не на отричането и отхвърлянето, а на надмогването, овладяването. Не е нужно старото да се убие, а да се остави памет за него, за да има йерархия на усвояване в познанието. Затова онова, което си отива, трябва да си го изпратим. В новата вълна на Мъдростта чуждата вина няма да е наша невинност. Пътят на Целостта между човека и Бога вече е даден. И той се постига чрез вяра и себенадмога, чрез стремеж да бъдеш, а не да имаш.

- Вероятно, Учението на Мъдростта ще научи човека и как да постигне това Единение със себе си, с Бога вътре в него…

- Щом като тази Цялост е заложена в човека като даденост, тя сама се развива и сама се коригира, утвърждава се и се осъжда.Учението дава на човека знанието за прощение с невежеството, което толкова дълго е пречило на планетната ни култура и неговият ужас е бил по-лош от престъплението.Мъдростта е служение на Целостта. Учението на Мъдростта извежда сега на пръв план закона за Еволюцията като един от най-съществените въпроси на знанието. Казва, че Еволюцията е безжалостна, носи страдание, водещо до развитие, но и постепенност, поносимост… Че на такава болка трябва да се благодари, защото тя просвещава и освещава.

- Засега, обаче, всичко изглежда много безнадеждно. Дори искащите чрез протести промяна не си представят как тя ще дойде…

- Да, сега, когато още няма събудена отговорност, все още невежеството е ръководеща сила.Защото решаващите съдбите ни в духовно отношение са с основно висше образование, както обичам да казвам шеговито. Но това са все съпровождащите ни еволюционни необходимости. Протестите не могат да променят статуквото, тъй като няма все още подходящи личности за водачи, няма и идеи за бъднина, за единение на народа ни. Не е достатъчно само да изискваме от другите идейнонационална принадлежност. Ако всеки я чувстваше в себе си, той оставя в нея името си и така я повдига вибрационно. Нужна е свобода от страх, понеже страхът е формула за обезбожаване, дори и за обезчовечаване. Не трябва да отидеш някъде поради принуда или за благо. Това ще бъде съображение, а не така нужната ни свобода, която е вложената в душите ни йерархия.

И все пак, не трябва да се отчайваме, защото надеждата е преддверието в храма на Духа. Трябва да вярваме, че щом новото е вложено в нас, приложността ще го извика на живот. Аз съм твърдо убеден, че след по-малко от 100 години смъртта ще бъде добродетел, защото тя е вратата към възкресението, но това идва след много приковавания, с които отработваме кармата си. В този път много ще ни помогнат чистотата и свободата от страх. Именно чистотата не позволява да се създава най-ниската и най-задържаща развитието вибрация на страха.

България е школа за духовно възмъжаване, много хора отвън ще се стичат към нея, както и много души ще се прераждат тук. Защото новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Затова и руският академик Лихачов, който е прероденият Йоан Екзарх, авторът на «Шестоднев», казва, че България е духовната лаборатория на света. Че българският народ и българската държава са Духът на света.

- Може би, за изпълняването на това предназначение ще изиграят голяма роля и идващите нови поколения, т.н. златни деца. Готови ли сме да ги посрещнем, да ги лекуваме? Особено, когато така малко знаем за новите им психични и физически параметри?

- Детските лекари, които ги посрещат на земно ниво, са най-отговорни за тяхната адаптация. Те трябва да могат да видят в тях огнената субстанция, но това е въпрос на бъдещето. Лекарите сега не знаят, че по силата на еволюционните стадии, доста хора не могат да понесат безболезнено някои «удари» и «нарушения”, чрез които се отработва натрупаната карма.

- Сега идват много деца с променена ДНК, но медиците продължават да броят хромозомите и да сплашват родителите им, че това е нещо неестествено…

- При настъпващата сега тотална промяна това е само част от новата картина на света. В бъдеще дори няма да има кръвна картина, защото човекът ще стане събожник, който носи едни съвсем други характеристики. Изпитанията пък на родителите в тези случаи не са беда, а възпитание в жертва.

Когато децата имат някакви «нарушения», това изисква от нас по-друго отношение.Трябва да дадем повече време, грижи и внимание. Родителите имат, обикновено, погрешни схващания, че това е наказание.Те не знаят, че проявената за тези деца грижа не е наказание, а награда. Всеки човек си идва тук на земята с всичкото, което носи и му е дадено. И ако родителят още не е събуден, то поне това, което ни праща тук, е будно. Добре че всеки човек си остава дете на Небето, което има правото да се обособи и да отговори на своето предназначение.

- Вашите съвети, насоки и пожелания с оглед идващата нова епоха?

- Мъдростта да води дните на вашето служение. Тази, която не наказва, а освобождава и опазва душата от посегателства. И да не се обръщате назад в чувството на несигурност, да не насищате глада си само с трохите от трапезата на Мъдростта. Да укротите в себе си поданиците - желанията и мислите. И да вдигнете чашата на всепричастието, за да можете да кажете, че сте Синове Божии. Но затова се иска само едно нещо - жертвена дързост. Сега дързостта е да счупим черупката на довчерашното, за да вземем плода на Мъдростта. Защото точно дързостта прави човека мъдрец, мъдреца прави - Учител, а Учителя - Син Божий.

Но и сега всичко е на мястото си, не трябва да забравяме, че Бащата не може да загуби сина Си - синът е, който Го губи. В Бог човек се не губи, защото той е в Него. И да не забравяме, че т.н. “зло” е с ограничено време. А свободата от зломислие е осъществен дар на Любовта.

                                                                                        Интервюто взе: Лияна Фероли

Истината е Спасителят на човечеството, а в публикацията има много Истина, което прави чест на този Духовен Учител!

Много са нашите духовни Учители, макар че не ги приемаме или одобряваме даже. Затова интервюто с В.Толев толкова просто и искрено ни казва какво предстои и как да опазим себе си и нашите деца - новата вълна от Космоса, която трансформира и учи нас как да живеем! Както в целия живот е видно, пророците казват и показват, а всеки човек решава за себе си.
Светлина и Любов за теб!