ТРЕТА ЧАСТ

Предмети на повестноста

Човек по природния си умен състав иска всичко да знае на света, както и всичко да владее, в което е успял и успява доволно. Не така като казваме света, не разбираме само нашето земно кълбо, на което обитаваме, но и всичкия друг голям свят, тоест и небесните тела, които виждаме и не виждаме, в сравнение, с които нашето земно кълбо е една твърде малка частица.

Колкото за предметите, които са в нашето земно кълбо, човекът през самите си негови естествени оръдия, успял е и все успява напред да узнае много работи от близо; не за небесните тела, пак чрез умната си сила измислил е и е изобретил изкуствени оръдия, чрез които е узнал твърде много и за него. Защото в широкия смисъл повестността обхваща всичките знания на човека, а в по тесен смисъл обхваща като главен предмет само човешките дела със строго разсъждение, одобряваща добрите и осъждаща злите; и това твори за полза и поучение на човешкия род.

Когато повестността обхваща делата на всичките човеци по земното кълбо, тогава се нарича всеобща или всемирна повестност; а когато обхваща делата само на един народ, човека, местно или привременно някакво си събитие и прочие, тогава се нарича частна повестност.

Източници Повестности

Първите и най-стари източници са били: живите предания които са се съхранявали и предавали в приказки, песни и пословици от род в род, и които и до днес още съществуват в много народи. После идват остатъците от старите здания (руини) и окопи по повърхностни и по вътрешни земи (разкопки); остатъци от изделия: медни, железни, сребърни, златни, костни, каменни, глинени (от пръст / керамика) и други.; разновидните начертания по разните предмети (пиктограми, прото писменост), които са началото на писмеността. А когато вече писмеността е започнала да се явява и усъвършенства, тогава и повестността е почнала да се записва постепенно по-съвършено.

Протописменост от Балканските земи обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Тази култура, разпространена върху земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази Староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет.

Не в такова положение на подобни източници, разбира се, повестността не е могла да бъде истинна по всичките широчини на първите и старите сказания и записки; защото там са се въвели басни и измислици такива, каквито никога не са съществували; а най-вече от жреци и попове през различните времена, които най-много лъжи са измислили и държали са народа в тъмнина и невежество, за да могат да ги владеят и да живеят от труда и потта им.

Тези са искали да представят себе си нещо повече и по различно от човеците, тоест, че те познават някакви си извън естествени сили, а всъщност всичко е ставало с откриването на определени природни закони, които простия народ не е знаел, и приемал ги и и вярвал че са свръхестествени, открити на жреците от едно или от много невидими всесилни същества или богове, с които уж жреците имали сношение и те им ги казвали! Такива неща виждаме и до днес в много вероизповедания на много народи.

Освен тия заблуждения, които са се въвели от самите учени, писали поради различни убеждения, както например мисълта, която е владяла толкова християнските народи, че евреите са първите появили се на света и избрания от Бог народ, че техния език е този, на който Бог е говорил на Адам, че от него са произлезли всички други езици и други подобни не основни работи. За старите гърци също се е мислело, че те са първи в Европа и че техния език е първобитния изказ и др., тия всички за нанесли едно голямо заблуждение в писането на световната повестност. За това днешната наука и изкуство се е занимало и се занимава непрестанно да отдели и очисти повестността от тия не…

Бележка: Самата Библията също не твърди че еврейският народ е първия появил се. За родоначалник на Еврейския народ се счита Авраам. Преди да се утвърди еврейския етногенезис започнал в Харан (разположен на притока на горен Ефрат, река Балих-Белих, където през второто хилядолети пр. Хр. е локализиран и народа Балхарис), продължил в Египет, Арабската пустиня и Ханаан един дълъг и сложен процес, вече съществуват не малко древни народи. Според свещеното писание в началото народите са говорили един език. С Вавилон се свързва появяването на различните езици и разпръскването на народите. Авраам е роден в Ур халдейски значително по-късно. Не трябва да се забравя че и в Библията се говори за предпотопна цивилизация. Дори нещо повече, на няколко места без да задълбава в подробности се намеква и спомена за така наречена “пред-Адамова цивилизация” Става ясно, че голяма част от схващанията на християнския свят са неправилно внушени като убеденост, която уви дори не е базирана и на самата Библия.

За това днешната наука и изкуство се е занимало и се занимава непрестанно да отдели и очисти повестността от тия лъжи и да я положи на истини и доказани основания, доколкото е възможно чрез досегашните открития и изпитания, като отхвърля настрани басните и измислените приказки, които са писали и оставили разни народи. А на това новата наука има за най-далновидни и най-истинни източници Арийската богата книжнина, която обхваща първите начала на всичко което до сега Европейската наука е открила и усъвършенствала, и има още да открие и усъвършенства. По този начин Европейската повестност ще вземе съвсем друг ход за кратко време, и книжнината ще влезе в едно друго обширно и ново поле, където ще намери други по-благовонни цветове и плодове, родени в разтворения индийски въздух преди няколко хиляди години!

Бележка: Тук прескачам малка част, която ще преразкажа, за да мина към същината от писаното от Раковски. Като цяло той определя летоброенето, което европейските народи са наложили най-вече поради форма на тълкуване произтекло от християнството като невярно. Хронологически християнската догматика определя летоброенето от създаването на света на 5869 г.; Според Евреите пък 5625 (тези години трябва да се има предвид, че Раковски ги представя като такива каквито са от годината в която самия той живее). Но според арийските архиви в лицето на запазили се при индийци и кинези летоброенето от сътворението на света отива твърде назад във времето. Хронологично според Моисеевите книги, летоброенето се дели на три етапа. а) От сътворението на света до потопа. б) От потопа до рождество Христово. в) От рождество Христово до днешни дни. Говори за сродството между европейските мъртви и живи езици, и санскритския и зандски езици като едно от най-силните доказателства за по нататък изложените от него факти за арийския произход на българите. Науката нарича европейските езици и народи Индо-Европейски, както и ирански сиреч АРИЙСКИ езици и народи. Раковски също така пояснява че в Индия, където е съхранена древна арийска книжнина, както и в някои антични гръцки източници запазили информация също от старите арийски архиви се споменават повече от един потоп. А еврейската книжнина от където идва и християнската догматика се говори за един потоп, който според тези по-стари източници е всъщност последния.

Забележка – върху неосновното летоброене в еврейските книги освен другия може да се предложи и следния: В изследването за древността на Занданските книги и на тези на Зарата (Зороастър – погърчено), учените намират множество отломки от стари автори:

– Аристотел за първата мъдрост. Магите (българите) са по-стари (по-стар народ), казват от египтените. Именно те (магите) вярват в две начала, добър и зъл дух: единия се казва Иара-Мазда (Ахура Мазда) (Зевс при гърците,) а другия Ариман=Ахаран.

Ахура Мазда – добрия първо творец

Персийски владетел в битка с Ариман всеунищожаващ дух основния противник на Ахура Мазда