Блогът на tatiana :: Съветите на Сергей Лазарев

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.01.2022 05:21 - Съветите на Сергей Лазарев

Автор: bven Категория: Хоби

Прочетен: 918 Коментари: 2 Гласове:

ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ Е ПРИВЪРЗАНОСТ, БОЖЕСТВЕНАТА – ОТДАДЕНОСТ

Сергей Лазарев е известен в България с това, че може да диагностицира здравословното състояние на всеки човек, да види органите му и успешно да го излекува с ръце, но той вече се отказа от тази своя практика, тъй като по думите му полето на всеки отделен орган и всяко отделно тяло формира кармата на човека, която от своя страна зависи от светоусещането, характера и постъпките. Главното според Лазарев е доколко е голяма Любовта в душата на човека и доколко той се ръководи от Безусловната Любов в живота си.

– За да се промени човек, той трябва да установи желанията си. Тъй като всички негови системи са програмирани така, че да изпълняват неговите скрити желания, а това блокира неговите възможности. Затова се случва така, че човек чете огромно количество литература, но няма резултат. Да, той може да убеди себе си кое е полезно за него, но енергията му ще отслабне. Ето защо трябва промяна отвътре, а не всеки е готов на това. Много хора са готови за външни подвизи, но не и за реална промяна вътре в себе си.

Съдя за това и по себе си. Наскоро осъзнах, че винаги искам да купувам по-евтино, но разбрах, че това е вампиризъм – разчитам, че ще мога да купя хубава вещ почти без пари.

– Какво значи да съм „стигнал“? Все едно някой ме е хванал за ръка и ме е повел. Аз не съм стигнал, аз още пътувам.

– Научната гледна точка е опитна база, институт. Всички научни изследвания са огромна рутина и се използват за защити на дисертации, но не и за пробив. Науката доказва, че нещо работи, но откритието вече е направено от някой друг и то отдавна – тя просто го „узаконява“. Ето например моят случай – аз повече от 10 години се занимавам с нещо, а те едва сега го доказват, правят дисертации, стават академици, психолози, физиолози и т.н. Прочитат книгите ми и започват да доказват на научна база моите изследвания. И естествено, те са научни откриватели, защото са направили това с помощта на научни подходи.

Преди време стигнах до извода, че ембрионът променя пола си в първите месеци от бременността – тогава ме обявиха за луд. По-късно американски учени направиха изследвания и потвърдиха твърдението ми.

Казах също, че червата пазят информация – реакцията беше, че това е пълна глупост. Сега доказаха, че червата, както и стомахът, са нервни центрове, а слънчевият сплит работи като втори, а понякога и като първи мозък.

– Мисля, че това не са идеалистични позиции, а науката навлиза в зоната, която винаги е била подвластна на религията. Когато се правят изследвания на тънките планове, науката и религията работят заедно. Религията прави изводи от изказвания на мистици, които имат достъп до тънките планове, а науката прави апаратура.

– Всички цели трябва да са обединени в една. Ако главната цел не съответства на главната цел на Вселената, става объркване. Това е естествено. Клетката работи за себе си, мисли само за себе си, но изпълнява безпрекословно командите на организма, без да иска обяснение и да разбира всичко – просто знае, че така трябва. Така и човекът трябва да постъпва с Божествената логика. Ако тя е неразбираема за него, това не значи, че той трябва да се откаже от нея.

– Във всяка човешка любов, независимо дали е любов към парите, любов към храната, любов към ближния, винаги има любов към Бога. Всяка ситуация, която се случва във Вселената, има първопричина – колкото по-малко любовта на човека зависи от парите, толкова повече той се приближава към Божественото. Т.е. Любовта към Бога, това е съединение с Бога, усещане за единство с Бога, ние съединяваме себе си с Бога чрез любовта.

Да приемем, че човекът обича парите. Утре обаче го обират крадци и той губи всичките пари, които има. Ако той запази любовта в сърцето си, значи в него има Божествена Любов. От човешка неговата любов става Божествена.

Човешката любов в основата си е чиста привързаност, желание да употребяваш. Божествената любов е отдаденост – колкото повече даваш, толкова по-леко ти става и усещаш Божествената любов. Ето защо Божествена любов може да усеща само човек, който умее да губи, да се отказва от човешките блага. А ако човек иска само да взима, ако не се интересува от другите, ако го води егоизмът му, той няма как да разбере какво е Любов към Бога.

– Душата няма да пострада от подобни занимания, просто религиозните практики не гарантират чистота на душата, за това става въпрос. Защото за нас материалното/пари и храна/ и божественото винаги са били в някаква степен противоположности. А духовното и божественото не са били в конфликт, макар че не са с идентични същности. С две думи, говоря за следното – ако човек започне да се прекланя пред хляба, пред парите или пред своите принципи, механизмът е един и същ. Само че от парите и хляба е по-лесно да се откажеш, отколкото от духовността.

– Не е съвсем така. Ако човек съблюдава строго своята финансова политика, изкарва пари, натрупва ги и ги харчи, това е нормално и не може да му навреди. Вредно е само, ако парите станат приоритет и заради тях човекът се отказва от любовта към ближните си, към децата си, изобщо от чувството любов. В този случай става смяна на ориентацията и вече е опасно. Тоест, когато парите са на втори план, когато се отказваш от тях заради любовта, няма нищо страшно. Това е духовност – да простиш на сгрешилия спрямо теб, да почувстваш, че любовта е по-важна от справедливостта. А когато справедливостта е по-важна от любовта, тогава вече си дал приоритет на духовността.

Занимавайки се с религиозни практики, човек оставя любовта на второ място и това може да му навреди – така се случва с религиозните фанатици. Същото е и с тези, които се ръководят изцяло от принципите си, тъй като за тях най-важна е нравствеността – ето така хората се отказват от Бога и Любовта в полза на своите концепции, в полза на духовното богатство, което не е правилно.

– Да вземем за пример ученик, който е в първи клас, но има приятел от по-горен клас, който му казва: „Знаеш ли, записах се в съседния институт, където говорят прекрасни неща. Остави твоето училище, то не ти е нужно. Ела с мен да учим в института.” Резултатът сигурно ви е ясен. Ето такива са и езотеричните знания, които идват предимно от Изтока – за да разбереш информацията, която ти дават те, трябва да си предварително подготвен емоционално. За това е нужно да притежаваш пълна липса на ненавист, завист, обидчивост, ненаситност, униние, страхове, съжаление, т.е. да си в хармония с обкръжаващия те свят. Когато душата е в хармония, когато в нея няма агресия, тогава тази душа, прониквайки в тънките планове, не си губи ума. А за това е нужна школовка, подготовка, емоционален ръст, постепенно преминаване от клас в клас. Много езотерици предлагат още в самото начало на обучението съвсем кратка информация, която не е стикована със самия човек, а той на свой ред си остава абсолютно същият. Тази информация може дори да го убие.

Накратко казано, не може да минеш направо в 10-ти клас, ако не си завършил успешно 9-ти.

– Колкото повече се доближаваме до Любовта, толкова по-опасни са нашите агресивни емоции. Най-опасните емоции вредят на хората, които обичаме – такива са например, обидата, ненавистта, осъждането на родителите, братята и сестрите, на себе си, на децата, на любимия човек. Когато се обиждаме на някой от съседната улица е едно, но когато се обидим на родителите или на себе си – това е катастрофа. Важното не е самата емоция, а този, към когото я проявяваме.

– Именно чрез ближните изпитваме най-голяма болка. Колкото повече е любовта, толкова повече трябва да е очистването. Божественото винаги трябва да се очиства от човешкото. Това означава, че колкото по-голяма любов изпитваме, толкова повече болка ще ни придружава, т.е. близките ни са длъжни да ни „осигуряват” болка. И колкото по-готови сме да приемем тази болка, толкова повече помагаме и на себе си, и на тях.

Трябва да се знае, че болката е раздяла. Много е важно човек правилно да реагира на болката. Първо, трябва да съхрани своята божественост, да се лиши от човешкото в себе си, т.е. да умее да прощава и да бъде добър. На второ място е възпитанието – както самовъзпитанието, така и възпитанието на другите. Ако човек не реагира на болката, ще изпадне в депресия. На всеки стрес трябва да се реагира, но реакциите трябва да са правилни. Ако например, на мен нещо не ми харесва, аз трябва да променя себе си. Започнете, че най-добрата промяна е собствената промяна, защото моето психологическо поле е състояние на моето лично поле. А моето поле определя всичко, което се случва. Тоест има причинно-следствен механизъм в обкръжаващия ни свят, който е свързан с вътрешното състояние на човека. Около мен се случва това, което е вътре в мен.

– Първо трябва да определим какво е справедливост. Човек сам строи своята справедливост. От къде я взима ли? Във Ветхия Завет пише, че ако изпълняваш всички Божии указания и заповеди, ще продължиш своя род, ще бъдеш здрав и няма да се разболяваш. Това е схема, която присъства и в древно-индийската философия. Ако си предател или крадец, ще бъдеш наказан в следващия си живот, а може и още в настоящия.

Има две обяснения за всички тези препоръки: 1. Бог не е справедлив. 2. Бог е справедлив, но ние не разбираме неговата справедливост. Значи или в миналите си животи си направил нещо, за което сега си плащаш, или сегашното ти нещастие е продиктувано от тънкия слой, който ти не виждаш, но той присъства в теб. Всичко може да бъде обяснено и без миналите прераждания. Има негативна наследственост в рода, която може да съответства на външното състояние на човека. А какво ще се случи с този човек, се определя не от нашето външно ниво на съзнание, а от нашите свръхдълбоки нива, т.е. с него се случва това, което е дълбоко вътре в него.

Затова преди да говорим дали Бог е справедлив или не е, трябва да се запитаме какво означава за нас справедливостта. И така, ако изхождаме от божествената логика, то справедливостта е една – този, който върви към Бога, ще бъде защитен, а този, който върви срещу Бога, ще бъде беззащитен. Справедливо ли е това? Да, справедливо е.

Какво значи да вървиш към Бога? Ние познаваме Бог чрез чувството Любов. Значи, когато за нас Любовта е по-важна от материалните и духовните ценности, по-важна дори от живота, ние ще се развиваме. Божествената логика работи за Любовта. Човешката логика работи за личното ни благополучие, тялото ни, живота ни.

Много често когато Бог наказва нашите тела, всъщност спасява душите ни и любовта ни. Затова Бог е абсолютно справедлив, когато става дума да се съхрани Божествената Любов, когато се отнася до нашите свръхдълбоки духовни структури. Но тъй като ние не виждаме всичко това, не можем дори да си представим Божествената логика. А логиката на Любовта е неразрушима, тя е вечна.

Ние сме произлезли от Бог и ще се върнем при него. Тоест ако имаме някакъв проблем с тялото, значи ни липсва Любов.

– Привързаността винаги е прекалено много, дори и ако е минимална. Любовта никога не е твърде много. Кое е важното в този случай? Важно е какви принципи ръководят майката, която обича своето дете. Какво иска да възпита у него? Това трябва да се запита всяка майка.

– Ако човек има неправилно световъзприятие, неговото отношение към другите няма как да е хармонично. Понякога обичайки своята рожба, майката неволно го убива.

– Майката е длъжна да си зададе въпроса какво иска да види у своето дете. И ако тя иска то да е по-умно от нея, да продължи да развива ума й, способностите й и т.н., тя ще очаква от него развитие на неговите способности и ще го концентрира точно върху това. Ако пък майката иска детето й да живее добре, тя ще се концентрира върху живота му, ще се старае да му помага, давайки му пари, храна, внимание, хубави дрехи и т.н. Но колкото повече майката се съсредоточава върху живота на чедото си или на неговите способности, толкова повече ще ги разрушава. В Новия Завет е написано какво трябва да бъде отношението към другия човек: „отнасяй се с ближния си така, както искаш той да се отнася с тебе.”

И пак стигаме до това, че болката е необходима на хората. Именно необходима! Дозираната болка е абсолютно необходима, защото тя премахва привързаността. Затова майката, която иска да възпита правилно детето си, трябва да му създаде атмосфера, в която то после да може да живее само. Трябва да умее да му дава болка и да го научи как да се справя с нея.

Интервю на Рами Блект /
https://psihobg.com/?p=1842

Нагоре