Дата на раждане - 07.05.1903.
Място на раждане - Марсилия, Франция


Чарли Чаплин – това са мустачки и бастунче. Харолд Лойд се прослави с кръглите си очила.
Бъстер Китън неизменно се отделяше от тълпата с каменното си лице на тъжен клоун. А кое е главното във Фернандел?
Не се налага да се замисляме дълго: Фернандел – това са преди всичко зъби. Равни, бели, конски зъби. C такива можеш да направиш кариера и да се изкарваш добри пари като цял живот се снимаш в антикариесни реклами.




Поначало Фернан-Жозеф-Дезире Контанден, прославил се по късно под името Фернандел, изобщо не се снимал. Щедро демонстрирал белозъбата си усмивка предимно пред клиентките (и клиентите) на марсилската банка, където работел като дребен чиновник. Усмихвал се, усмихвал се, а след това забравил за дебитите и кредитите и се присъединил към група пътуващи артисти. И веднага станал първият комик на трупата.


И как другояче - с такива зъби? Няма да играе Хамлет, разбира се.

Опитвал всичко: водевили, фарсове, оперетки. Даже му предлагали ангажимент в Марсилия, но той предпочел мюзикхола, където пеел шеговити песнички, които сам съчинявал. По времето, когато белозъбата му усмивка започнала да блести не сред прожекторите на мюзикхола, а от големия екран, му се наложило да забрави за призванието си на куплетист.



Но даже и след това, когато станал знаменит в цял свят комик и заслужил титлата "най-смешната физиономия на Франция", това не го откъсва напълно от естрадата и любимите на сърцето му песнички.


Повечето герои на Фернандел – това са типичните френски буржоа, неизменно любезни и оптимистично настроени. Но те някак си не приличат на останалите. Уж се движат в строя, внимават с кой крак тръгват, а в крайна сметка все стигат някъде другаде. Ако си припомните всичките фернанделовски персожи, ще откриете странно съвпадение: почти всеки от тях води двойствен живот, почти всеки от тях не е такъв, какъвто ни изглежда отначало.



Добропорядъчният органист от манастирския пансион във филма "Мадмоазел Нитуш" всяка вечер, преоблечен в екстравагантен фрак, свири в оперетата. Митническия чиновник от знаменитата комедия "La Loi c"est la loi" (Законът си е закон) в един момент става двуженец, дезертъор и изменник.


А в новелата "Не си създавай кумири" от филма "Дяволът и десетте Божи заповеди" Фернандел играе самият Господ Бог, който при по-внимателно вглеждане се оказва пациент, избягал от местната лудница.




 
Във "Бонифас сомнанбулът" Фернандес нощем е крадец, а денем детектив, който разследва собствените си престъпления. Простоватият Фернандел с неговата вечно сияеща физиономия, винаги е обичал персонажите с двойно дъно. И въобще не е толкова простоват, колкото може да ни стори в началото.



След първата си роля през 1930 година в късометражния филм La Meilleure bobone, Фернандел се снима в повече от 150 филма, наистина астрономическо число за една актьорска съдба. И само един-единствен път в пресата се появява наистина обидно за него мнение. След полицейската комедия "Le mystere Sent-Vales" (1944) авторът на един вестникарски материал го посъветвал "да си застрахова зъбите, тъй като талантът му се намира в пряка зависимост от тяхното състояние. Смехът му наподобява на цвиленето на ужасена кобила, попаднала в пожар".

Но тази ядовита реплика била изключение от общото правило. На Фернандел не му завиждали, него го обичали - и режисьорите, и зрителите, и колегите.


Фернандел е удивителен и неповторим. Без него френската комедия от средата на миналия век щеше да е пусто и скучно място в очакване да се появат Луи дъо Фюнес, Пиер Ришар и неуморимият режисъор Клод Зиди. Фернандел спаси музата на смеха във Франция.



Умира от рак на белите дробове през 26.02.1971 г. в Париж, Франция.

Избрана филмография:
„Щастлив като Одисей“ (1970)
„Фреди“ (1969)
„Мъжът с Буика“ (1968)
„Пътуването на бащата“ (1966)
„Неблагодарна възраст“ (1964)
„Приготвено с масло“ (1963)
„Дяволът и десетте божи заповеди“ (1962)
„Кравата и затворникът“ (1959)
„Законът си е закон“ (1958)
„Около света за 80 дни“ (1956)
„Али Баба и 40-те разбойници“ (1954)
„Мамзел Нитуш“ (1954)
„Бонифас сомнамбулът“ (1951)
„Червената странноприемница“ (1951)
„Казимир“ (1950)
„Летящият шкаф“ (1948)
„Бедняци в рая“ (1945)
„Бунтовникът Ернст“ (1938)
„Шпунц“ (1938)
„Възраждане“ (1937)
„Балното тефтерче“ (1937)
„Франсоа Първи“ (1937)
„Анжела“ (1934)
„Забавленията на ескадрона“, известен още като „Славната компания“ (1932)
„Бяло и черно“ (1931)
(данните са от нет-а)

преди доста време използвах един филм, за който си мислех, че е с Фернандел, а се оказа, че е с Бурвил - тази сутрин чак проверих, девет години по-късно

Но стихчето си важи

Гару-Гару, човекът, който минаваше през стени

Това е доста стар филм -
уж смешен,
май с Фернандел
или се лъжа...
Но си мисля, че когато
престанеш да вярваш
в чудото
оставаш зазидан
в стената.

като дете съм гледала Бонифас Сомнабула в кварталното кино...
а Фернандел е чудесен актьор... благодаря ти, Татяна
че ни го припомняш... бях тук с удоволствие..

Тази уникална усмивка е абсолютно разпознаваема!
Дори да си гледал само един филм с Фернандел,
няма как да го забравиш!
Мисля че тя е патент с високо златно покритие!
Това, което му е дадено от природата,
се допълва чудесно от таланта!
Нещата никога не са толкова прости и лесни,
както изглеждат на пръв поглед.
Актьорът е доказателство, че очарованието
може да има различни
и доста изненадващи понякога проявления!
Хубав постинг, Bven!
Благодаря ти за него!

Винаги засмян и оригинален! Така ще го запомнят поколенията.

Но си права, че ..когато
престанеш да вярваш
в чудото-
оставаш зазидан
в стената.
А хубавото на великите актьори на световното кино е, че никога не остаряват и хуморът им е свеж и приятен! Може би като твоите картини или боядисани яйца, от които се вдъхнових и аз, но с по-малък успех:))
Благодаря за веселите чувства и за твоето присъствие тук!

Аз мисля, че съм гледала един филм - Вземи парите и бягай ( а може и да греша - с лек криминален сюжет и много забавни ситуации). Но определено фаворит ми е Али баба и многото разбойници. Как само се справи с тях, по френски маниер.
Благодаря, че ми напомни за филма с Фернандел - усмивките за старите ленти са приятни, нали?!

Толкова хубаво го каза, че просто не смея да добавя нищо повече:))
Благодаря от сърце за присъствието ти в моя блог, мила!
Хубава майска вечер!

Христо, така е - някога актьорите държаха да бъдат себе си, без лустро и фалш! Така и оставаха в паметта на много зрители - малки и големи, пък и се гледаха филмите по много пъти...
Радвам се, че ми гостува..

голямото удоволствие да се "върна" в далечните години на чернобялото кино от което пленяваше невероятно характерната и заразителна усмивка на Фернандел, за труда ти, с който така приятно предлагаш наготово и полезна информация не дотам позната за мен и възможността, без много "ровене" из Ю тюб, да се насладя на чудесните филми с Фернандел. Благодаря!

Наистина ми беше приятно да науча и аз някои неща за този актьор, да проследя кариерата му и да си припомня някои филми. Все пак - черно - бели, но пълни със спомени и хубави емоции са тези кадри, anwel. Като нашите спомени от училище, манифестации, състезания и още неща, които вече просто ги няма..Да е за добро!
Хубава вечер с дъждовно настроение ти желая (поне в Пловдив е такова сега):))))

Да разплаче-може всеки...Да разсмее-само талантливият!Благодаря за обстойния преглед на една невероятна артистична кариера...
Поздрави!

Да, времето е благосклонно към тези, които ни веселят и разсейват с комичния си характер. Фернандел, Луи де Финес, Бурвил - все бележити френски актьори, правили ни весели и щастливи със своето изкуство! Нека им отдадем почит!
Хубава вечер и приятни почивни дни!