"Откакто се знам, съм била на сцената или близо до нея. Най-силните впечатления от детството ми в родния град Пловдив са не от игрите или от училището, а от театъра. Това, че станах театрална актриса, не беше в резултат на сериозни размишления върху жизнения ми път, нито пък от направляващата роля на родителите ми. И за мен, и за тях то беше напълно естествено и логично. Ако някога - не дай Боже — ми се отнеме възможността да играя, моят живот ще свърши.“
мила павлова




Родена на 23 май 1928 г. в Пловдив.
На театрална сцена започва да играе още от дете. Дълги години е в състава на Народния театър „Иван Вазов“. Създава забележителни сценични образи от българската и световната класика: Нора в „Нора“ от Ибсен, Мила Драгоданова в „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, Соня в „Дачници“ от М. Горки, Зойка Талаконцева в „Години на странстване“ от Арбузов, Сара в „Към пропаст“ от Ив. Вазов, Корделия в „Крал Лир“ от Шекспир и мн. др.



В Златния фонд на БНР се съхраняват записи на нейни рецитали по стихове на най-големите ни поети. Някои от тях излизат на грамофонни плочи, издадени от „Балкантон“.



Удостоена със званието „заслужил артист“.
Вече много болна от рак на белия дроб , лъчезарната прима на Народния Мила Павлова  пожелава в последния си час да бъде изпратена с народната балада „Разболяла се хубава Яна“ на Вълкана Стоянова
Починала на 24 февруари 1963 г.





Театралният критик Димитър Канушев за нея :

„Мила Павлова игра само дванадесет сезона на сцената на Народния театър. Това изглежда невероятно и нелепо. Но тя остави в съзнанието на публиката и в историята на българския театър незаличими следи. Мила Павлова има рядката съдба да бъде приета от публиката още когато е на девет години и стъпва на сцената за първи път. Още тогава за нея се пишат статии, правят се предсказания за бляскаво бъдеще, предупреждение да не се похаби талантът й. Забелязана от Николай Масалитинов, който след премиерата на „Платон Кречет“ в Пловдив през 1940 г., постановка, в която тя участва в ролята на Мая, й подарява хризантема от своя букет. Мила Павлова пази този цвят цял живот. И с него пословичната любов към сцената – нещо свято и недостъпно за шеги и клюки.“

Още за талантливата Мила може да прочетете на old.duma.bg/2005/0105/060105/kultura/cul-3.html (копирано от: http://genek.info/?p=23428, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0)

на нетленната българска красота...
... пословичната любов към сцената – нещо свято
и недостъпно за шеги и клюки...
Поздравления с благодарности, Бвен !

Мила Павлова, освен на сцената е участвала и в детско радиопредаване - Ружка-дружка! Който го помни, ще я спомене с радост и благодарност! За съжаление не намерих никакъв клип - явно, че времето си казва думата...
Удоволствието е мое - толкова нетленна българска красота:)))