http://es-design.biz/2011/10/14/%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA/
 

Водещите архитекти при Луи XIV са Жул Ардуен-Мансар, Луи Льо Во, Клод Перо.

Стилът Луи XIV се дели на: ранен (1643-1661г.), когато има влияние кардинал Мазарини; зрял – (1685-1690г.), когато чуждестранните елементи са елиминирани и трансформирани във френски национален стил; късен – след 1690г. Стилът Луи XIV е истински кралски стил, той е прекалено скъп за имитиране. Луи XIV вярвал, че на краля подобават кралски интериори и особено покровителствал талантливи майстори. Той им урежда работилници и жилища в голямата галерия в Лувъра в знак на привилегия. Тази галерия е била разделена на малки жилища, наети от всички видове майстори, мебелисти, живописци, скулптори. Тези привилегировани майстори живеели там със семействата си.

Залите на Френския Барок са настлани с мозаечен паркет в декоративни геометрични мотиви. Стените се разделят с помощта на пиластри на пана с окачени гоблени. Често се ползва позлата и пищна резба, както огледала в златни рамки. Таваните се делят с гипсови профили на сектори, които се живописват. Конзолни маси и ниски шкафове се поставят до стената. По правило силуетьт им е правоъгълен, но се използват волути и извити детайли. Симетрията е особено важна черта. При мебелите за сядане са типични краката с квадратно сечение, стесняващи се надолу.

При стила Луи XIV главно се използват дървесни видове като абанос, орех, бук. Богато резбованите мебели за седене се правят от по-меки или иглолистни дървесни видове. Орех и дъб главно се ползват за големи таблени шкафове. Струговани столове и маси, както и фурнировани шкафове се изработват главно от орехова дървесина. Типично за стила е използването на красиви мрамори за плотове на маси с позлатена резбована конструкция. Тапицерският текстил е в ярко червено и други наситени цветове в контраст с позлатата и тъмната абаносова дървесина, използвана от Бул. Коприни с бродерии от ориента, кадифета, дамаски, брокати, сатени, тафта. През 1680г. започват да се внасят басми и муселини.

Мебелите са с импозантни размери, с правоъгълен силует, подръчки с едри волути и крака укрепени със стабилни шпросни, облегалката е изцяло тапицирана. Канапето влиза в употреба при Луи XIV. Те се изработват в комплект с тапицирани кресла. XVII век е времето на величествени легла със скъпи, щедро използвани тъкани. Резбованата конструкция на леглото е тежко покрита с драперии, чиято роля е да се запази спящия от течения.

 

Дневните легла се появяват през 1625г. и се развиват при Луи XIV в различни форми. Масите са масивни, а плотовете им са декорирани с интарзия от дървесина или с инкрустация от костенуркова черупка; често се ползва каменна мозайка или  мрамор. Краката, царгите и шпросните обикновено са позлатени. През този период започват да се появяват различни типове маси – за игра на карти, работни маси, тоалетни маси. Писмените маси на Андре-Шарл Бул са особено прочути и забележителни. През епохата често се използват т.нар. bureau semainer, което има общо седем чекмеджета – по едно за всеки ден на седмицата, като за да се образува характерната ниша за колената на седящия, се дублира броят на краката – 8.

Правят се също мебели тип кабинет от абанос, върху позлатен стенд. Кабинетите са по правило инкрустирани с каменни мозайки, метал, костенуркова черупка и апликации от позлатен бронз.

 

Типично е използването на различни аксесоари в интериора, като пиедестали и стоящи часовници върху камини, кристални полилеи, сгъваеми паравани от коприна, гоблени, огромни огледала с позлатени резбовани рамки. Голямо количество мебели се изработват изцяло от сребро.