Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.

Не знам дали остава празнотата
като урок, присъда или дар.
Достатъчно ли дълго на земята
човек присъства, ражда ли се стар?!

Сега си в недостъпно измерение,
далеч от зъл бодил и камък твърд.
Когато отбелязваме рождение,
в един различен свят, празнуват смърт.

А всъщност, може би, е пътешествие
в стотици паралелни светове,
в които светлината е приветствие
към новото си, слънчево дете.

Пътувай с мир, свободна от тетъра
на дребните окови и плътта,
а аз не паля свещи - тръгвам с вятъра,
по своя собствен път към вечността.

Красиво и тъжно - за последното, а може би поредно пътуване...

Когато отбелязваме рождение,
в един различен свят, празнуват смърт.

И стилът, и дълбочината, и светлината в твоите стихове покоряват, скъпа Вики!
Поздрави!

Твоите стихове винаги са ме подемали, носили, възвисявали. Вятър в платната!

Красиво,натъжаващо и покъртително- поклон! ...