БОРИС ГЕОРГИЕВ - ВЕЧНИЯТ СТРАННИК

.

Борис Георгиев

.

„Преди да дойда до последната гара, аз ще оставя произведенията си на моята скъпа родина, за да си спомня за един нейн син, който с трудна борба и много скръб в живота си се е старал да покаже със своето изкуство, колкото и скромно да е то, че и ние българите сме сътрудничили в областта на общочовешките идеали.“

„Портретите са за мен изследване на човешката душа, извън въпросите на чистата живопис, с желание да открия във всяко същество по-добрите качества на доброта и духовност. Аз имах щастието да нарисувам образите на хора, които най-добре представят нашата епоха, и търсейки да ги разбера духовно, да стана с тях приятел и да изразя във формите на живописта тяхната душа.“

„Моята изложба е предназначена за всички обикновени хора, които имат сърце, за всички тези, които разглеждат моите творби без предразсъдъци, и се опитват да ме разберат не само като художник, но и преди всичко като човек, който искрено се старае да е достоен за това име, чрез чувството за отговорността за нашите мисли и постъпки.“

Борис Георгиев

.

.Странстващият пастир

.

Като истински странник в света, Борис Георгиев предприема своите първи пътешествия само с една торба на гърба, тояга в ръката и свещената мисия да сее братство сред хората. Този факт неволно извиква в съзнанието паралел с някогашните богомили, наричани с много имена, сред които и фундагиагити (фундаити), т.е. торбоносци. Постоянната липсата на средства не е в състояние да възпрепятства неговия търсещ дух и през 1909 г. той изминава пеш огромното разстояние от Мюнхен, където следва живопис в Баварската кралска академия, до Неапол, за да се срещне с бленуваните шедьоври на Ренесанса и античната култура на Италия.

Бедността и гладът са неизменни негови спътници, но художникът ги понася търпеливо, защото съзнава, че с тях заплаща за свободата на духа си. Понякога се отбива встрани от пътя си, за да заработи парче хляб, било като дърводелец, или монтьор в автомобилен гараж. А случвало се е да акордира и пиана или просто да върши каква да е работа.

През 1920-те прекосява като пешеходец почти цяла Европа – от Норвегия до Испания, пропътува Франция, Италия и Швейцария. С параход обхожда и северните брегове на Африка. За отбелязване е изключителната му лингвистична ерудиция – той владее писмено и говоримо 12 езика! Прекарвайки живота си в в безкрайни пътешествия, полиглосията винаги му помага, за да изпълни успешно ролята си на посланик на добра воля сред човеците, като изважда на бял свят духовната им красота чрез рисуваните от него картини и завързаните нови приятелства.

По-късно художникът решава да посети Индия (1931–1935 г.) по покана на великия хуманист Р. Тагор. За целта саморъчно изработва фургон, който монтира върху шаси на камионетка Форд. С него пътешества из цяла Индия и достига чак до върховете на непристъпните Хималаи и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича „В страната на Мировата скръб“. Странстващият художник по чудодеен начин успява да стане близък приятел с големи личности от световния духовен и културен елит по това време!

.Хайдарабатската принцеса Дуру Шевар

.

Списъкът е невероятно дълъг – в него могат да се видят имената на човешки гении с неувяхваща слава като: Петър Дънов, Махатма Ганди, Николай Рьорих, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Пандит Малавия, Алберт Айнщайн, Ромен Ролан, кардинал Мери дел Вал, Борис Христов, Владимир Димитров – Майстора, семейство Владигерови и други видни представители на духовната култура, всеки един от тях увековечен в поредицата доховнописни портрети. Като портретист-душевидец, интересуващ се единствено от красотата, скрита във вътрешния мир на хората, Борис Георгиев винаги се стреми да улови най-благородните оттенъци в сиянието на човешката аура. И успявява да я пресъздаде в картините си под формата на духовно послание за космически мир и храмония – нетленно наследство за идните поколения.

През 1928 година, докато е в Берлин, Борис Георгиев подготвя една малка брошура по повод изложбата, която му организира Алберт Айнщайн в Галерия „Шулте“. В анотацията художникът казва:

„Портретите за мен са изследвания на човешката душа, надхвърлящи чисто художествени теми, с желанието да открия във всяко същество най-възвишените качества на добротата и духовността. Имах щастието да рисувам образите на най-представителните същества на нашата епоха и да се сприятеля с тях, тъй като се бях постарал да ги разбера в духовно отношение, изразявайки в художествена форма тяхната душа.“

.

Владимир Димитров - Майстора

.

И накрая, светлият лик на големия художник-хуманист няма да бъде правдиво описан, ако не добавам към неговия портрет още няколко, може би най-важните щрихи – тези, очертаващи връзката му с Беинса Дуно и неговото Бяло братство. През 1922 гадина Борис Георгиев посещава „Изгрева“ и се запознава с Учителя. Среща, която е ознаменувана с един от най-одухотворените портрети, рисувани някога от ръката на художника. Можем само да гадаем колко голямо вдъхновение и тласък към още по-високо творчество е била тази среща, но вероятно преживените емоции от прякото съпоставяне между обществения живот в тогавашна България и видяното действено братство на „Изгрева“ е станало повод да напише следните горчиви думи в писмо до свой приятел:

„Огорчен, че живея в една епоха на краен материализъм и на разрушаване на свещените ценности във всички лагери, особено в сектора на изкуството, аз потърсих убежище в живота на скитника по всички континенти, за да позная най-добрите творби в областта на изкуството в историята на човешката цивилизация, да изследвам обичаите и навиците на народите и да потърся приятели между човешките същества и творенията на природата.“

„Изкуството би трябвало да бъде една религиозна мисия и призвание на артиста, той трябва да сътрудничи на всяка почтена дейност на голямото човешко семейство, за да се създаде един по-добър свят на братство и отношения между отделните индивиди и нациите.“

„Исках да изобразя идеята за най-важния образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие между всички живи същества в живота, какъвто поетът, мислителят, любещият и пантеистично религиозният човек си го представя. Това е образът – символ на оная абсолютна етическа идея – закон на Любовта, чиято сила чувстват всички безсловесни същества, подложени на същите страдания и ужаси от жестоко самоизтребление…“

.

Беинса Дуно, 1923 г.

 

БОРИС ГЕОРГИЕВ 

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България:

т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176

 

Борис Георгиев е роден на 1.11.1888 г., във Варна, починал на 9.09.1962 г., Рим. Завършва (1908) Художествено училище в Петербург, учи живопис при проф. Н. Рьорих и после (1909-1910) взема уроци при Анджело Анк и Петер фон Холм в Мюнхен. Георгиев странствува по света, обикаля много европейски и др. страни, живее твърде усамотено, сам се чувствува скитник и самотник, и всичко това се отразява на творчеството му. Майстор на линията, той създава творби с подчертано философско -лиричен характер. За своите картини използува цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско, За известно време се установява в Швейцарските Алпи и създава първите си творби, наситени с настроение на самотност: „Ave Natura" (1914), „Зима" (1914), „Скитникът и неговата сестра" (1919) и др. През 1920 г. се установява в Рим. С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др. творци: „ТеодорТраянов" (1922, 2 варианта), „Мара Белчева" (1922), „Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928), „Роза Попова"(1928), „Братя Владигерови" (1928), „Людмил Стоянов" (1928), „Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928), и др. От 1931 до 1936 г. престоява в Индия, където създава редица портрети, пейзажи и фигурни композиции със сюжети из индуски легенди и живота на бедните: „Махатма Ганди" (1935), „Кастур бай Ганди" (1935, жената на Ганди). „Джавахарлал Неру", „Амрид Каур Синг", Очите на индускатажена", „Скръбта на Индия", („Среща с париите на Индия") - композиция, проникната с хуманност и дълбок демократизъм, пейзажите „Индуски храм", „Лунна симфония в Хималаите" и др. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участвува в международни изложби във Венеция (1928 и 1942), прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим - последната през 1961 г. голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини притежават НХГ (Националната Художествена Галерия) в България и редица музеи в Индия, Бразилия, ФРГ, ГДР и др. и частни сбирки.

През 1937 г. получава голямата награда „Короната на Италия" за цялостното си творчество. 

.

Страниците, посветени на Борис Георгиев,подбра и оформи Николай Увалиев

 

"СТРАНСТВАЩИЯТ ПАСТИР" - СВЕТОВЕН     ШЕДЬОВЪР НА БОРИС ГЕОРГИЕВ

 

„Ние, бедните видения в краткотрайното „раждам се и преминавам" сме обзети от носталгия и неосъществима любов по един друг, недостигаем свят. Това го чувства и художникът, и неговият модел – всеки по свой начин – и Вие трябва да се гордеете и радвате заради тази мисия. Дано можете с Вашия творчески процес и в бъдеще да постигате толкова в тази фаза от нашето съществуване – колкото въобще може да бъде възможно за нас, смъртните." 
Това пише в писмо Алберт Айнщайн, който се прекланя пред таланта на художника Борис Георгиев.

-

Картината „Странстващият пастир" през 1922 г. предизвика голяма интерес и италианската художествена критика я нарече Световен шедьовър. Художник: Boris Georgiev di Varna

.

В писмо до приятеля си Йордан Ковачев от Пловдив Борис Георгиев споделя творческите си вълнения по време на създаването на картината „Странстващият пастир".

„След заминаването ми от България прекарах два месеца в планините на Абруци (Сев. Италия). Тук, благодарение на уединението и самовглъбяването, можах да изработя най-значителното си произведение – „Странстващия пастир“. Исках да изобразя идеята за един възвишен образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие, такъв, какъвто си го представят поетът, мислителят и пантеистично настроените хора. Това е образ-символ на абсолютната и етична идея, закон на Любовта. Нейнота сила чувстват и всички безсловесни същества, изправени пред мистерията на смъртта. Това е пастирът с маслинения венец на мира. Това не е Ницшевия Заратустра, който слиза от планините с камшик, а Заратустра, чиято мъдрост е изписана в кротката му усмивка и очите, отразяващи небесния лазур. Символ на вечна надежда е огромната дъга, която обгръща всички страдащи същества".

"Тази картина италианската  художествена критика определи като световен шедьовър, поставям пред вас, заедно с другата ми любима картина – „Майка ми“, чиято замисленост е съпоставима с Леонардовата „Мона Лиза“, и също предава дълбоки чувства" - споделя Борис Георгиев.

.

„Портретите за мен са изследвания на човешката душа, надхвърлящи чисто художествени теми, с желанието да открия във всяко същество най-възвишените качества на добротата и духовността. Имах щастието да рисувам образите на най-представителните същества на нашата епоха и да се сприятеля с тях, тъй като се бях постарал да ги разбера в духовно отношение, изразявайки в художествена форма тяхната душа.“

Изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева, най-задълбоченият изследовател и познавач на творчеството на Борис Георгиев, изтъква като характерна негова поанта хармоничния синтез между естетика и етика:

„Изкуството да се синтезират в абсолютно единство най-благородните естетически емоции на красотата на линиите и формите, заедно с най-високото етично схващане за човешката душа като храм, който пази добротата и благородството, са изразени в символичните творби „Странстващият пастир“ (1922), пейзажът „Бяла симфония“ (1929) и рисунката от Индия „Не убивай“ (1935), притежаващи наистина вълнуваща сила на въздействието.“

***

В своето есе „Странникът – мечтател“, посветено на художника, Петър Вангелов пише:

„Отшелническият живот в Алпите заедно с птичките, вековните дървета, вечните снегове, дълбоката синева, могъщите върхове и милата си сестричка Катя, се оказват мощен творчески стимул за Борис Георгиев. Чрез съзерцание и мистична вглъбеност той оформя първо душата на картината, а след това я пренася на платното. Когато сяда пред статива, той не търси гледката, а състоянието. Благодарение на този извисен творчески похват Борис Георгиев съумява да предаде в картините си необикновено широка палитра от художествени внушения: от радостта и вечната хармония, към които лети младото момиче в картината „Към вечността“, до болката на света, събрана в измъчения поглед на ранената сърна в картината „Мирова скръб“; от светлия идеал за човека, носител на мир, любов и милосърдие „Странстващият пастир“, до леката тъга и умората, натрупани в дългия живот на трудности, изпитания и скърби, примесени с мълчанието на мъдростта „Майка ми“.“

. . "Майка ми"   .

Благодаря, Таня!

Поклон пред твореца на света!

Точно в десятката!

Той носи могъщия заряд на твореца-търсач на Истината и вдъхновява!

той не търси гледката, а състоянието. Благодарение на този извисен творчески похват Борис Георгиев съумява да предаде в картините си необикновено широка палитра от художествени внушения: от радостта и вечната хармония, към които лети младото момиче в картината „Към вечността“, до болката на света, събрана в измъчения поглед на ранената сърна в картината „Мирова скръб“; от светлия идеал за човека, носител на мир, любов и милосърдие „Странстващият пастир“, до леката тъга и умората, натрупани в дългия живот на трудности, изпитания и скърби, примесени с мълчанието на мъдростта „Майка ми“
Дай Боже такава прозорливост всекиму в днешния свяг!
Благодаря за гостуването. Пак заповядай!

Орфей е казал, че с лира се завладява света, същото след векове ни казва и Борис Георгиев с четката с палитра!