Важно олицетворяваш срещата като случайност.
От словесната ни плява грейва зърното до крайност.
Обстоятелствата пият жадни в извор от всемира.
Леем думите си гладни през любовната си лира.  

Интелекта от емоции си избираме копривен.
Традиционно поизносен, твоят свят ме преоткрива.
Популярната ни важност пише оди по небето.
Чувства леят до продажност всяка наша земна клетва.  

И изписвам импулсивно този стих като съждение,
от което всичко взривно пръска се до преклонение.
Смисъл с питанки орисва в словото на тишината
всяка моя земна мисъл в поднебесния театър.