Постинг
05.03.2021 21:51 -
Старият петък
От прозореца всеки ден чакам зората.
Гледам как изкачва етажите на двете сгради –
ту колебливо, ту бързо,
за да запълни пролуката между тях.
И чак тогава мракът изтънява.
През прозрачния вече въздух изгрелите цветове –
напълно разсънени, ще се протягат на воля.
Обичайният градски смог обаче
и днес иска да ги вдиша:
пак поема дълбоко ярките молекули
и полека-лека изгревът изглежда посърнал и смален.
когато здрачът ще потече в синьо,
толкова синьо, сякаш вечерницата плаче.
В този петък – носталгично син.
По-стар и от първата сълза.
Няма коментари