Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2022 07:11 - Най-силният от съвременните ни български писатели - отречен и зачеркнат
Автор: bven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3949 Коментари: 6 Гласове:
17

Последна промяна: 15.04.2022 07:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image



Петър Константинов Карапетров, български писател, е роден на 18.02.1900 г. в Казанлък в семейство на учител. Завършва гимназия в Стара Загора и право и дипломация в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1922). Специализира в Париж (1937). Директор е на Държавната печатница в София (1929-1930). Главен редактор на сп. „Нов свят” (1921-1926), на издателство „Древна България” (до края на 1935 - издало 160 книги) и на издателство „Български исторически романи” (до края на 1935 г. - 27 романа). Член на СБП. Първата си творба печата в библиотека „Искрица” (Казанлък) през 1921 г. Създател и уредник е на библиотека „Български исторически романи”, „Древна България” и „Периодическа историческа библиотека”.

Автор на 132 книги - разкази, повести, романи. Псевдоними: Камен Каменов, Камен Чернокаменов, Черният Пиери и др.

Съчинения: „Последните дни на Търново” (1926), „Смъртта на Беласица” (разказ, 1926), „Хан Крум” (1926), „Клокотница” (1927), „Към кръста” (1927), „За ханския престол” (повест, 1928), „Заговор” (1928), „Победна песен” (1928), „Богомили” (роман, 1929, 1936), „Кръстоносци” (1929), „Куманката” (1929), „Тангра” (повест, 1929), „Боят при Маркели” (1930), „Дъщерята на боила” (1930), „Дъщерята на Шишмана” (1930), „За вярата на дедите” (1930), „Мечът на хановете” (1930), „Последното сражение” (1930), „Последният жрец” (1931), „Прабългари” (1931), „Сердика” (1931), „Ханската наложница” (1931), „Година 679″ (1932), „Муската” (1932), „Славянският княз Пребъд” (1932), „Тракийски цар” (1932), „Елена, тайната на Балдуиновата кула” (1933), „Когато ханът се покръсти” (1933), „Елема” (исторически роман, 1933), „Размирни години. Исторически роман от 13 столетие” (роман в 2 тома, 1933), „Стари и нови времена” (1933), „Чудото” (1933), „Войводата Ивац” (1934), „Победа” (1934), „Родна азбука” (1934), „Слепият хан” (1934), „Смъртта на св. Кирил” (1934), „Ахелое” (1935), „Дионисий” (1935), „Победата при Българофигон” (1935), „Прабългари” (1935), „Първата обсада на Цариград” (1935), „Симеон пред Цариград” (1935), „Синовете Борисови” (1935), „Цар Симеон” (1935), „Царственият юноша” (1935), „Боян магесникът” (1936), „Васил Левски” (1936), „Великото народно събрание на Оборище” (1936), „Въстанието на княз Михаила” (1936), „Детелин войвода” (1936), „Индже войвода” (1936), „Кавхан Ишбул” (1936), „Коледна нощ през турското робство” (1936), „Любов, без която не можем” (разкази, 1936), „Опълченците” (1936), „Отец Паисий при Софроний Врачански” (1936), „Раковски - турски зет и войвода” (1936, 1941), „Сватбата на цар Петра” (1936), „Света Олга” (1936), „Смъртта на цар Симеон” (1936), „Балчик” (роман, 1937), „Белият конник” (1937), „Братоубийство” (1937), „Въстанието на комит Никола и синовете му” (1937), „Жертвени нощи” (роман, 1937), „Измама” (1937), „Небесни огньове” (1937), „Победата при Ихтиман” (1937), „Последна песен” (1937), „Свети цар Давид” (1937), „В мрежата на заговора” (1938), „Войводата Драган” (1938), „Войводата Никулица” (1938), „Въстанието на Воденчани” (1938), „Едноръкият” (1938), „Обсадата на Перник” (1938), „Изгревът на България” (разказ, 1939), „Каменният бог” (роман, 1939), „Кръвта говори” (1939), „Последни дни” (1939), „Смъртта на цар Самуил” (1939), „При куманите” (1939), „Среднощно видение” (1939), „Бягството на заложника” (1940), „Ирник” (1940), „Пленената царица” (1940), „Цареубийство” (1940), „Черната могила” (1940), „Възцаряването на Калояна” (1940), „Добруджа - люлка на българщината” (1941), „Ехото отвръща” (1941), „Железните хора в Цариград” (1941), „Кралят кръстоносец” (1941), „Северният гост” (1941), „Слепият вожд” (1941), „Смъртта на Ивайло” (1941), „Вярната стража” (1942), „Деспот Слав” (1942), „Детелин войвода” (исторически разкази, 1942), „Дъщерята на Йон Асеня” (1942), „Еретическият папа” (1942), „Заговорникът” (1942), „Измяната на рицарите” (1942), „Исперих” (1942), „Князът на Просек” (1942), „Майка и дъщеря” (1942), „Отплатата на кир Тодора” (1942), „Падение” (1942), „Севастократор Стрез” (1942), „Съд на богомилите” (1942), „Тайната на Асеновата крепост” (1942), „Три видения” (1942), „Бдин се брани” (1943), „Император Иваница Хубавий” (1943), „Крум побеждава” (1943), „Кубер, първият български владетел на Македония” (1943), „Малката императрица’ (1943), „Младият герой” (1943), „Някога и сега. Легенда за Латинските гробища” (1943), „Охридски легенди” (1943), „Сватбата на княгиня Елена” (1943), „Солун за България” (исторически разказ, 1943), „Старинни предания” (1943), „Хубавата Елена” (1943), „Царска изповед” (1943), „Царският гонец” (1943), „Царският коняр” (1943), „Славянско вече” (б. г.).
Пише либретото за операта „Алцек” от Маестро Георги Атанасов (1930). Умира през 1980 г.
Посмъртно са преиздадени „Исперих” (1980) и „Каменният бог” (2001).




Гласувай:
17



1. wonder - Трябва свястно издателство, което ...
15.04.2022 08:48
Трябва свястно издателство, което да възкреси творбите на този български писател.
Иначе книгите му се продават като антикварни. Аз имам от дядо ми доста негови исторически романи. Той е написал 27 исторически романа за много от царете ни, за богомилите, за Дионисий. От него за пръв чух за чумата в Търново по времето на Иван Асен.
Вместо да издават глупотевини на самонабедили се за писатели български автори и американски "бестселъри", да чуят издателите, че имаме наследства в думи, които си струват!
цитирай
2. bven - Напълно потвърждавам мнението ти, wonder. Издателството или издателят трябва да има здрав гръб!
15.04.2022 11:53
wonder написа:
Трябва свястно издателство, което да възкреси творбите на този български писател.
Иначе книгите му се продават като антикварни. Аз имам от дядо ми доста негови исторически романи. Той е написал 27 исторически романа за много от царете ни, за богомилите, за Дионисий. От него за пръв чух за чумата в Търново по времето на Иван Асен.
Вместо да издават глупотевини на самонабедили се за писатели български автори и американски "бестселъри", да чуят издателите, че имаме наследства в думи, които си струват!

Аз се опитвах да намери някои от романите на писателя, но няма нищо. За съжаление. А би следвало да се чете и изучава от всички ученици.
Благодаря за споделеното!
цитирай
3. ganini - БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ
15.04.2022 13:06
Да се надяваме, че това или друго издателство ще издадат този автор. Тези книги сигурно са добри за патриотичното възпитание на учениците и хората. Като гледам какви блудкави неща се издават...
цитирай
4. emelika - Откъс от спомен на Петър Карапетров
15.04.2022 16:01
За срещата с Вазов във влака, когато е бил ученик. Среща и с прототипа на Дядо Йоцо.
„…Кондукторът мина и весело заговори със стареца, който почна да му пипа униформата.
Също като дядо Йоцо „гледа“ и той! Също! Гошката промълви:
– Вазов трябваше да опише ей такъв герой! И аз…
Ала той не довърши. Чуха се твърди стъпки. Ние изненадано се обърнахме – при нас бе влязъл строен мъж. Поетът! Да, Вазов! Той не обърна внимание на изненаданите ни погледи. Премина край нас и стигна до стареца. Девойката очудено гледаше добре облечения гост. И ние забелязахме, че Вазов бе бледен и развълнуван. Той се спря зад стареца, който „гледаше“. ..
– Марийке, нали наближаваме тунел?…
Вазов постави ръка на рамото му, зашепна му.
Старецът слисан, объркан се обърна. Вазов му стискаше ръцете. Старецът се опита да му целуне неговата, но поетът го спря. И ние видяхме сцена, която никога няма да забравя:
Поетът се наведе и целуна грубата старческа десница.
На очите му имаше сълзи. .. Той се обърна към момичето и му каза нещо много важно, защото девойката затрепера и цяла засия… Тя се спусна към поета да му благодари, но той леко я отстрани, и бързо, както бе влязъл, си отиде. Нашите очи останаха приковани към вратата, зад която той се скри.
– Какво ви каза – запита учителят девойката.
– Че дядо ще получи пенсия… Колко добър човек! Най-после!
Старецът „гледаше“ навън и повтаряше:
– Вазов…Вазов…Зная го, как да не го зная!...“


цитирай
5. bven - ganini, сега всичко е тръгнало по търговски дружества. А трябва патриотизъм.
16.04.2022 10:07
ganini написа:
Да се надяваме, че това или друго издателство ще издадат този автор. Тези книги сигурно са добри за патриотичното възпитание на учениците и хората. Като гледам какви блудкави неща се издават...

цитирай
6. bven - Благодаря ти , че сподели с нас, emelika! Дано този текст послужи някому:)))
16.04.2022 10:11
[quote=emelika]За срещата с Вазов във влака, когато е бил ученик. Среща и с прототипа на Дядо Йоцо.
„…Кондукторът мина и весело заговори със стареца, който почна да му пипа униформата.
Също като дядо Йоцо „гледа“ и той! Също! Гошката промълви:
– Вазов трябваше да опише ей такъв герой! И аз…
Ала той не довърши. Чуха се твърди стъпки. Ние изненадано се обърнахме – при нас бе влязъл строен мъж. Поетът! Да, Вазов! Той не обърна внимание на изненаданите ни погледи. Премина край нас и стигна до стареца. Девойката очудено гледаше добре облечения гост. И ние забелязахме, че Вазов бе бледен и развълнуван. Той се спря зад стареца, който „гледаше“. ..
– Марийке, нали наближаваме тунел?…
Вазов постави ръка на рамото му, зашепна му.
Старецът слисан, объркан се обърна. Вазов му стискаше ръцете. Старецът се опита да му целуне неговата, но поетът го спря. И ние видяхме сцена, която никога няма да забравя:
Поетът се наведе и целуна грубата старческа десница.
На очите му имаше сълзи. .. Той се обърна към момичето и му каза нещо много важно, защото девойката затрепера и цяла засия… Тя се спусна към поета да му благодари, но той леко я отстрани, и бързо, както бе влязъл, си отиде. Нашите очи останаха приковани към вратата, зад която той се скри.
– Какво ви каза – запита учителят девойката.
– Че дядо ще получи пенсия… Колко добър човек! Най-после!
Старецът „гледаше“ навън и повтаряше:
– Вазов…Вазов…Зная го, как да не го зная!...“


Хубав и светъл Лазаровден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14866879
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава