На Времето по циферблата,

зареяна в пространството стрелка;

нанобрънка от вселенското зачатие,

с едничка привилегия – душа.

 

Докрай навита е пружината витална.

Стрелка, без шанс за връщане назад;

с дузина избора към светлото начало

и още толкова през тъмен ретроград.

 

Тик-так. Повлича я цикличната спирала,

но тътне в паузите вечният въпрос:

да вкуси центробежната премала

или остане върху скучната си ос(?) 

майсторскии...@
обичам, такива...а, ти си
*(*)*

не бяха кичили стиховете ми. Но... винаги има първи път. :))))
С това стихо днес отварям портал към... откъде да знам към какво. :)) Но датата днес е сакрална - три шестици - 6.06.2022. Какво ли би могло да се случи? :)))
Благодаря, Юлка!

Числото, на Греха ( Любовта) и Твореца, в нас..
наслука, приятелче..

Зареена, стрелката времева е птица. За птиците дилеми няма. Тик-такът устремен е към безкрая.

Благодаря отново, Юлка!

Числото, на Греха ( Любовта) и Твореца, в нас..
наслука, приятелче..[/quote]

[quote=emelika]Зареена, стрелката времева е птица. За птиците дилеми няма. Тик-такът устремен е към безкрая.

Клетките се делят, регенерират... но всичко това са прогресивно затихващи функции. И в даден момент ще дойде логичният, естественият и неизбежен финал. Ние, хората, не сме птици, но също можем да летим, макар и по различен от пернАтите начин - на крилете на своите емоции, мечти, въжделения. Стига приживе да не се превърнем в безкрили кивита. А това със сигурност би се случило, ако останем привързани към една единствена ос, нямайки куража да вкусим новото и непознатото.
Беше ми приятно да те видя тук, Емелика. И благодаря за споделеното!

Това е. Няма връщане назад.

Има далеч по-голяма тръпка в това, човек да допуска житейските си грешки, знаейки, че няма шанс да се върне в начална точка и да промени ситуацията. Пък и няма особен смисъл от такова връщане и поправка. Нищо не му гарантира, че няма да се забие впоследствие в още по-голяма грешка. :)))