Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2010 16:01 - ОШО - За идентификациите с ума
Автор: rumenige Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2709 Коментари: 0 Гласове:
1



„Основното нещо, което трябва да се разбере, че ти не си твоя ум – нито светлата страна, нито тъмната. Ако се идентифицираш с хубавата страна, тогава ще бъде невъзможно да се дезидентифицираш от грозната страна; те са двете страни на една монета. Ти можеш да я имаш цялата, или можеш да я хвърлиш, но не можеш да я разделиш….

Да избираш е тревожност….

Да избираш създава проблем за теб…

Да бъдеш без избор означава: умът е там и той има тъмна страна и светла страна – така че какво? Какво трябва да се направи с това? Защо трябва да се тревожиш за това?

В момента, в който ти не избираш, всичката ти тревожност изчезва. И настъпва голямо приемане, че това е начинът, по който умът трябва да бъде – и това не е твой проблем, защото ти не си умът. …

Ти си просто свидетел и нищо друго.

Но ти си наблюдател, който започва да се идентифицира с всичко, което намира за приятно – и забравя, че неприятното идва след него като сянката. Ти нямаш проблем с приятното – ти   му се наслаждаваш. Проблемът идва, когато неговата противоположност предяви също претенции – тогава се чувстваш разкъсан.

Но ти самият си започнал и създал целия този проблем. Когато не си успял да бъдеш просто свидетел, ти си се идентифицирал. Библейската история за грехопадението е просто измислица. Истинското грехопадение е точно това - да не успееш да се наблюдаваш отстрани и да започнеш да се идентфифицираш.

Просто се опитай. Остави умът да бъде такъв, какъвто си е. И помни, че ти не си него. И тогава ще преживееш голяма изненада. Колкото по-малко започнеш да се идентифицираш, толкова повече умът ти ще започне да отслабва, защото неговата сила идва от твоите идентификации; той ти пие кръвта. Но когато ти отхлабиш хватката и застанеш по-отстрани - той започва да се свива.

В деня, когато ти си напълно неидентифициран с твоя ум, ще дойде голямото разкриване – че умът просто е умрял, няма го вече. Където е било толкова пълно през цялото време – всеки ден, вътре или навън, ходейки или спейки, той е бил там – а сега него го няма. Ти се оглеждаш и това, което виждаш, е празнота, нищо… И толкова много неща изчезват, които са били важни за теб, толкова обезпокоителни. Ти си се опитвал да ги разрешиш и те са ставали все по-сложни, всичко е изглеждало, че е проблем, тревожност, и няма как да се махнеш оттам.“

Ошо, „Отвъд психологията“ Глава 19



Тагове:   Ошо,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 822229
Постинги: 402
Коментари: 322
Гласове: 1029
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031