Души на животни и забавления с тях

Спомням си как след лекция в Ню Йорк във времето за въпроси от аудиторията една жена от първия ред ми отправи следното предизвикателство: „Вярвате ли, че котките имат души?” Отговорих с въпрос: „Имате ли котка?” Докато жената се поколеба за момент, приятелката й, която седеше до нея, се усмихна и вдигна ръка. От всички любители на животните, интересува­щи се от това, трябва да бъда най-предпазлив с притежателите на котки. Казах на дамата от Манхатън, че никога не съм хипнотизирал котка и не мога да бъда сигурен. Явно не остана доволна от отговора и добавих, че някои от клиентите ми твърдят, че виждат живот­ни в духовния свят.

Световните религии дълго са водили спорове дали жи­вотните имат души. Източните, например юдеизмът, равнопоставят животинските души с човешките. Юдейската философия е, че съществуват различни духовни нива, като най-низшето са животните, а най-висшето – хората. Мюсюлманите вярват, че животните имат дух, но той не е безсмъртен, тъй като това не са създания, способни да направят съзнателен избор между рая и ада. Според християнството безсмъртна душа притежават единствено праведните човешки същества.

Собствениците на домашни любимци проектират го­ляма част от своята духовна енергия в тях, но влияни­ето й е различно в зависимост от животното и характера му. Дали тези черти представляват душа? Знаем, че животните мислят, но не сме сигурни до каква сте­пен е развита тази способност. Кучетата са предани, котките – гальовни, а делфините притежават сложни речеви умения. Но нима всеки вид рационално мислене, или липсата му, може да бъде критерий дали едно същес­тво има душа?

Всеки, който е притежавал домашен любимец, ще каже, че животните имат индивидуален характер, чув­ства и дори усет за нуждите на стопаните си. Знаем, че те ни носят утеха, когато страдаме емоционално или физически. Домашните любимци могат да повдиг­нат настроението ни и да ни помогнат в преодолява­нето на болката с безрезервното си приятелство и обич. На онези, които смятат, че животните имат само инстинктивни усещания, ще кажа, че ако са спо­собни и на мисловни възприятия, това би означавало, че действително в известна степен притежават инди­видуализирана енергия.

Клиентите ми твърдят, че всяко животно се отли­чава с определено ниво на интелектуална енергия и че човешките души не се придвижват нагоре-надолу по стълбицата от една форма към друга. Енергийните частици варират от сложни форми на живот, като шимпанзетата, до по прости. Въпреки че клиентите ми отричат трансмиграцията, може би всички органични и неорга­нични същности проектират вибрационна енергия на Земята и вероятно са свързани помежду си с някаква цел.

Разговарял съм с клиенти, които са били свързани с различни животни в духовния свят, и според тях всяко от тези същества наистина носи в себе си известна душевна енергия. Но тя не е като човешка душа и освен това не е еднаква. Казват, че след смъртта енергията на животните „съществува в сфери, различни от тази на човешките души”. За хората в транс „сферите” са пространства със специфични особености и функции. Слу­шал съм много показателни разкази за животни в духов­ния свят. Следващият случай е подходящ пример с душа на име Кимойе.

Д-р Н. Кимойе, какво обичаш да правиш за развлечение?

К. Честно казано, аз съм тиха, необщителна душа и имам две любими занимания. Когато се отделя от групата си, или се занимавам с градинарство, или играя с жи­вотни.

Д-р Н. Наистина ли отглеждате живи същества в духов­ния свят?

К. Създаването на живи същества от енергия е едно от най-важните ни упражнения тук.

Д-р Н. Разкажи ми за играта с животни.

К. Имам куче, котка и кон. Това са любимците ми от последния живот.

Д-р Н. И просто се появяват, когато поискаш?

К. Не, трябва да ги повикам, защото обикновено не живе­ят в нашите пространства. Аз не мога да отида при тях. Довежда ги гледач. Наричаме тези души куриери.

Д-р Н. Значи куриерът трябва да открие твоя домашен любимец, а не някой, създаден от енергия, както цве­тята в градината ти?

К. Точно така.

Д-р Н. Животните имат ли души, Кимойе?

К. Да, разбира се, но много различни.

Д-р Н. Каква е разликата между животинските и човешките души?

К. Всяко живо същество притежава различни… характеристики. Животните имат по-малки частици енер­гия… По-малък обем, и не са така сложни и многообраз­ни като човешките души.

Д-р Н. За какви други различия знаеш между душите на хората и на животните?

К. Главното освен обема и способностите е, че животин­ските души не се ръководят от его. Не са така погъл­нати от стремеж към индивидуалност като нас. Ос­вен това приемат средата си и се сливат с нея, вмес­то да се борят за контрол като човешките същества. (замълчава за миг, след което добавя.) Можем да се поучим от тях.

Д-р Н. Каза, че животните имат свое пространство в духовния свят. Тогава как установяваш връзка с тях, дори с помощта на душа гледач?

К. (смутена от въпроса ми.) На Земята имат сетивна енергия също като нас… Във физическия свят същест­вуваме заедно… Защо не и в духовния…?

Д-р Н. Добре, Кимойе, но ти каза, че притежават характеристики, различни от нашата интелигентна енер­гия?

Както и растенията ми, но не съм лишена от компа­нията им, ако я желая.

Д-р Н. Спомена, че играещ с кучето си. Може ли енергия­та на едно цвете да се превърне в енергия на куче?

К. Не, защото всяка форма на живот има свой енергиен тип… И не може да премине в друго физическо същест­во от същата планета.

Д-р Н. Това означава ли, че е невъзможно една котка да пренесе енергията си в по-висша форма на живот, как­то и човешко същество да приеме тяло на по-низша, да кажем, на котка, в следващо прераждане?

К. Да, така е. Енергията се създава за определени физически и духовни форми.

Д-р Н. Защо мислиш, че е така?

К. (смее ми се.) Не зная какъв е великият замисъл тук, освен че смесването на душевни типове не е целесъоб­разно.

Д-р Н. Кажи ми, Кимойе, душите на домашните любимци също ли живеят на групи като твоята духовна общ­ност?

К. Казах ви, че не ходя в техните зони. Те не изпитват нужда да ни викат там. Не зная нищо за тези прост­ранства, освен това, което научих от гледача, че има общо разделение на сухоземни, въздушни и водни групи.

Д-р Н. Има ли някаква връзка помежду им в духовния свят?

 

К. Известно е, че китовете, делфините и тюлените са заедно, враните и ястребите, конете и зебрите и така нататък. Животните имат свои общностни връзки, изградени на основа, непозната за нас… Поне за мен.

Д-р Н. Е?…

К. (прекъсва ме.) Мисля, че ако беше нужно да знаем, щеше да ни бъде казано.

Д-р Н. Добре, да се върнем на това, което спомена в началото – че играеш с домашните си любимци във времето за отдих. Би ли могла да имаш диво животно, например вълк?

К. Само ако е опитомен.

Д-р Н. Можеш ли да ми обясниш това, Кимойе?

К. (замислено смръщва вежди.) Асоциациите с животни в определена обстановка трябва да бъдат ефективни, за да имаме мотивация да работим с определени фор­ми на живот. Кучето ми от Земята може да бъде с мен в духовното ми пространство, където пресъзда­дох къщата и градината си, защото тази обстановка е естествена за него. Свързано е с мен, някога бяхме партньори в игрите. Взаимната ни обич и уважение на Земята се възражда, защото е нещо добро и красиво и за двама ни. Навярно затова е позволено.

Д-р Н. Има ли разлика между душите на домашни и на диви животни от Земята?

К. Мисля, че да. Както казах, душите на животните далеч не са така сложни като човешките. Питомните могат да даряват на хората обич и преданост, от която се нуждаем. Дивите животни не се явяват чес­то в тази зона и не ни разбират много добре. Повече­то не могат да бъдат задържани дълго тук... А и не бива, просто защото живеем в една и съща среда.

Д-р Н. Мислиш ли, че дивите животни се нуждаят от повече свобода?

К. Може би, но душите на всички живи същества имат нужда от свобода на изразяване като нас. Домашните животни… са по-склонни да жертват част от свобо­дата си и да се обвържат с хората, в  замяна на което получават обич, привързаност и закрила. Връзката с домашен любимец се основава на взаимност.

Д-р Н. Кимойе, говориш така, сякаш питомните живот­ни съществуват на Земята, за да служат на хората.

К. Както ви казах, връзката е от полза и за двете стра­ни. Онези от нас, които обичат животните на Земята, вярват, че до известна степен можем да общуваме с любимците си. Когато се завърнем в духовния свят и отново ги видим, всеки от нас в чисто душевно състо­яние, това става по-явно.

Д-р Н. Всички в духовния свят ли са така прибързани към душите на животните като теб?

К. Мнозина не изпитват такава обич към тях. Някои от приятелите ми нямат никакво желание за близост с животинска енергия, дори ако са били свързани с животни на Земята. Предпочитат да прекарват време­то за почивка в други занимания. (след миг добавя.) Те губят от това.

Явно душите гледачи са вид специалисти. Не съм по­падал на много клиенти с такава ориентация, но любителите на домашни животни високо ценят работата им. Не е като тази на пазачи в зоологическа градина. Веднъж попитах клиент, който имаше известни позна­ния, за уменията, необходими за тази специалност, за старата си хрътка Сократ, любимец на семейството в продължение на петнадесет години. Въпросът ми бе да­ли щом душевното ми съзнание може да пресъздаде до­ма ми и моето физическо тяло между прераждания, бих могъл да възстановя и образа на кучето си. Отговорът бе следният:

„Ако сте достатъчно напреднал в създаването на енергия, бихте го постигнали. Но дори и да притежавате такива умения, кучето ви няма да бъде така реално, както ако потърсите помощта на специалист. Всяка душа – гледач на животни, е способна да открие искрата душевна енергия, която не е умряла със Сократ, и да възстанови образа му точно както го помните. Домаш­ният ви любимец ще ви познава и ще може да играе с вас, когато пожелаете, а после да си тръгва.”

Очевидно специалистите – гледачи на животни, са души, свързани със Земята, притежаващи дарбата да откриват и възстановяват същността на някои по-низши форми на живот. Мисля, че това са творци, които имат желанието и способността да запазят тези фор­ми за нас в духовния свят, защото самите те изпитват обич към съществата от нашата планета.

Връзката с животни на Земята може да има кармични аспекти и това да е друга причина за съществуване­то на специалността гледач в духовния свят.

Имах клиентка, която днес е активен защитник на правата на животните и се е борила за облекчаване на страданията им във всичките си прераждания след живота си в Австрия в началото на шестнадесети век. Тогава била малкият син в семейство, което се занимавало с клане на крави и свине за продан, и работата на родителите травматизирала момчето. Сега клиентката нарича живот­ните „моите деца”. През живота си, както и между прераждания, прекарва свободното си време с тях. Сли­ва се с енергията им в зоната, наречена „пространство за трансформация”, за да проникне в тяхната съзнател­ност. Кимойе описа същото преживяване, когато по вре­ме на сеанса каза: „Влизам в помещението, където има поле от програмирана животинска енергия, което ми позволява да изпитам това, което чувстват животни­те. Така добивам способността да ги разбирам на Земята.” И за двете клиентки заниманието е едновременно отдих и учение.

  копие: http://duhovno-razvitie.com/knigi/2009/11/02/%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D1%82%D1%8F%D1%85/