ВТОРА ЧАСТ

Истинското приложение на разгледаната функция отношение е процес изключително дълъг във времето. Той се развива непрекъснато, но на определени нива (цикли) осъществява скокообразна качествена промяна. В езотеричните науки тези цикли се наричат Коренни Раси. Техният символ е Змията (материята и мъдростта), захапала опашката си: предопределена цикличност с начало и край и в същото време безкрайността в еволюционното развитие на материята въобще. Така микро и макро- процесите на вселената са изразени в своето единство и последователност, чрез опашката (микрото), намираща се в устата (макрото, главата, мозъкът, идеята) на най-мъдрата между животните - змията. Достигането на Висшето съзнание (Мъдростта) е предшествувано от натрупване и кризи , водещи до качествен скок. Този е символът ЗМИЯ, а не елементарното тълкуване на цял процес като обикновено животно.

Днес човечеството се намира в края на един от периодите на натрупване. Огромната информация и разширеният от това умствен потенциал на човека води до кризата на пълната относителност на критериите, изграждани дълго от съзнанието на човечеството като цяло. Познанието търпи неочаквани и драстични промени. Деформирането на критериите у хората, а в по - общ план на Расата, става чрез познанието. Натъкваме се на един парадокс на самата еволюция - като процес, но не и като необходимост, обуславяща единствената форма на високата еволюция, добита чрез сетивния опит. Защото имаме и път на придобиване на знанието чрез свръхсетивния принцип, заложен също у Човека.

Два успоредни пътя, две еднакви възможности изразени чрез мозъчната дейност. Само чрез нея. Но в различни нива и чрез различни методи. Ако говорим за грях в светлината на екзотеричните (църковни) схващания, то наистина трябва да признаем, че църквите на Мойсейа и на Христос имат това право и основание, защото е погрешен пътя на познанието чрез опита. Погрешен и неизбежен. Знаещият андрогин Адам Кадмон е имал придобивката на знание, поднесено му чрез подсъзнането, чрез вложените потенциали на подобието. Той схващал, знаел за света около себе си, но в светлината на присаденото готово знание, което е придобил по силата на цялостта и пълнотата на божественото творчество. Мозъкът му не е бил сътворен, за да се запълни кухината на черепа му. Големите полукълба, както и цялата корова дейност не са били творени ,за да се получи една набръчкана пихтиеста маса от свръхчувствителни клетки, просто защото всичко над древните дялове на мозъка е трябвало някак да се запълни с нещо.

Мазолестото тяло и структурите под него могат да ръководят всички процеси, осигуряващи живота на тялото и основните му жизнени функции. Въпреки това Творците са създали и големите полукълба, пригодени за натрупване на сетивна информация, постъпваща от органите на осезанието и можещи също така да селекционират тази информация в опит и опитност. Богът е съзнателен творец! Богьт е знаел какво твори и какъв е пътя на сътвореното от Него. Иначе не би вложил нито един орган, можещ да доведе до израждането на Човека, каквито са мозъкът и половата система. Не напразно те не раждат, преди да изядат плодът на познанието. Заложено е да се развива потомство на съзнателно същество, а не на членове на колективен дух, каквито са животните. Адам има огромна памет и предназначена за взаимност полова система - няма само съзнанието за себе си и възможностите си. Затова не той поисква Ева, а Богът Сам Му я дава - Творците са знаели, че ще му бъде нужна на определен етап от еволюцията . Ева е трябвало да бъде сътворена, но не в началото, а в ново творчество, Тя не е успоредност на творчеството, а е част от него - ребро, половинка от общото тяло на андрогина.

По свое желание Творците са провокирали собствените си принципи на творчеството и е трябвало естествено да видят резултата. Адам пожела чрез своята единосъщна половинка - Живота - да се развива като образеца, по чието подобие бе сътворен. От тук излиза, че Богът е също андрогинен - едно знание, което днес не бихме могли да схванем под кода "подобие", ако те не бяха яли от плода и ако не бяха придобили критерий за отношение, който даде началото на процеса анализ - синтез. Вече имаме съзнателен индивид - човек, можещ да развива потенциалите на своя ум ,докато стане като Творците, докато придобие сам техния съзнателен творчески ум и стане богоподобен, както им обеща Луцифер (змията). Умът на Адам Кадмон носи по принцип творчеството, но то е все още на готова програма за първично знание за света. Затова всички животни имат респект от Човека - защото им е КРЪСТНИК - защото те подсъзнателно, по силата на своята Дълга родова памет (ДНК), носеща информация още от Адамово време, знаят, че ТОЙ е по-голям от тях, че е кръстникът им, пред когото са стояли смирени и чисти в градината Едем. Чисти, защото в космичните предели няма конфликта на материята, която заради оцеляването си изяжда друга материя. Там, в Райската градина, животните не се изяждат. Този респект от Адам остава дори когато Човека слиза в пределите на най-тежката проявеност - в материалните полета на планетата Земя.

Умът на Адам е бил логичен и прецизен, но с вложени в него готови информации, защото имената на животните не се раждат от придобита опитност или уловена характерност. Опит­ност той придобива едва на Земята. Но кръсти животните в Рая?! После те населиха Земята, а не бяха изгонени от Едем като него?!