В третия свят размножаването и развитието на хората започнало с толкова бързи темпове, че започнали да се появяват градове и държави, възникнала цивилизация. 
Както и в предишните светове, хората отново започнали да забравят за своето предназначение и попаднали под влияние на животинските страсти. 
Този път човечеството било завладяно от похотта, като множество хора започнали да използват репродуктивната си сила по извратен начин. Колкото повече сексуални връзки имали мажете и жените, толкова по-висок бил сексуалният им статус. 
Успоредно с това се променило и използването на творческия потенциал, тясно свързан със сексуалната енергия. Започнало създаването на магически механизми, предназначени за война. Тук особенно пагубна роля изиграл Клана на Лук. Така били създадени първите летящи апарати паттувот, имащи формата на щит и захранващи се с жизнената енергия на хората (не е трудно да се забележи приликата с НЛО). 
Скоро много хора можели да си построят паттувот, започнали разрушения и войни. Виждайки това, Сотукнанг решил да разруши третия свят, като използва стихията на водата и предизвика потоп. Той казал на Жената-паяк как да спаси праведните хора, докато не бъдели съблазнени или убити. Този път от кухите  стебла на специално растение, подобно на бамбука и трастиката, били изработени херметически контейнери с неголям запас от вода и храна. В тях хората преживяли ужасния потоп, който унищожил цялата суша. Интересното в историята е, че храната и водата не намалявали, колкото и хората да ядяли и пиели. Съгласно легендите на Хопи, остатъците от третия свят и до сега лежат по туловището на всемирния океан. 
Историята за третия свят намира множество аналози с легендите за Атлантида и Библейските разкази. 
Когато водите се успокоили и бил създаден новият свят, хората излезли от контейнерите и се оказали на малко парче земя, по върховете на най-високата планина от предишния свят. Този път, преминаването към следващия, четвъртия свят се оказало много по-трудно. Хората били принудени да изработват салове и да плават между островите, докато не достигнали в земята на новия свят Тувакачи (Завършеният свят). Пътя до там намерили с помоща на Жената-паяк и магическото виждане посредством центъра в горната част на главата. 
Хопи казват, че при духовно извисения човек е отворена Врата в горната част на главата, а високото ниво на шамански способности,които избраните могат да получат при инициация, се състои именно в активиране на този център. 
Този сложен и дълъг път изглежда бил свързан с необходимостта хората да се закалят в изпитания и да се намалят шансовете за повторение на грешките от предишните светове, където всичко им се давало прекалено лесно. Съгласно легендата, всеки път, когато хората мислели, че са достигнали мечтаната земя, Жената-паяк им казвала: “Много е лесно и приятно да се живее тук и вие скоро отново ще застанете на пътя на злото.”

Светът Тувакачи е този, в който живеем сега. Той не е толкова прекрасен, както предишните. Неговата специфична особенност е съществуването на полярности: студ и пек, красота и грозота, любов и омраза, добро и зло и т.н. С други думи, хората имат възможността да правят избор. Напътствайки ги, Сотукнанг казал, че живеейки днес и правейки своя избор, хората ще покажат могат ли да изпълнят замисъла на Творението или ще се стигне до необходимостта от ново тотално унищожение. 
Защитник и пазител на четвъртия свят станал безсмъртния дух Массау. Традициите на Хопи му отреждат много голяма роля. Той се явява наставник и учител, посредник между хората и Боговете. 

Попадайки в нашия (четвърти свят), Хопи, съгласно напътствията на Массау, се разделили и започнали да мигрират в различни посоки, заселвайки новата земя. 
Съвременните Хопи продължават да поддържат контакт с Массау. Както е казал Мартин, именно по указанията на Массау е организирал прес-конференция преди започването на агресията в Ирак, опитвайки се да спре започването на трета световна война. Естествено, такъв контакт е достъпен само на посветени от много високо ниво, преминали през висши степени на инициация. 
Важно е да се подчертае, че за Хопи именно тези способности - да бъдат в контакт с висшите духове, да служат на плановете на Творението, да предчувстват бъдещето - се явяват висш шамански дар. Що се отнася до парапсихологическите и целителски способности, на тях им се отделя второстепенно значение и никога не са разглеждани като основна цел в процеса на инициация. Въпреки това и при Хопи, и при Навахо и при други племена има шамани, които се занимават както с битова магия и лечителство, така и с черна магия. (бел. - предполагам, че това е обусловено от двуполюсността на четвъртия свят) 
Последните биват наричани от Хопи “хора с две сърца”. Тук разбира се, се има предвид енергийния сърдечен център. При Хопи, които са съхранили вярността към традициите сърдечния център е един и посредством него осъществяват контакт с Твореца. При останалите, които са избрали пътя на злото, се появява втори сърдечен център, който служи за връзка с духовете на демоните. 
Разглеждани от тази гледна точка, традициите на Хопи и Навахо много приличат на древните религии на Изтока: Индуизъм, Будизъм, Даоизъм, при които магическите способности се разглеждат като нещо второстепенно, много често пречещо на израстването към по-високи степени на инициация. 
За това, би било голяма грешка за основна дарба на шаманите да се смята придобиването на необикновенни способности, свързани с битовата магия и лечителството. Това е справедливо единствено за крайно примитивните общества, скоро еволюирали от животинския начин на живот или явяващи се деградирали остатъци от някогашни велики култури.                                                                                                                 барбара х.клоу