Блогът на tatiana :: страх и духовност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2020 07:35 - страх и духовност

Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:

Ами когато се отказаваме от силата си до такава степен, това е фасулска работа. Интересно е, че двама американски президенти в историята на САЩ, са предла-гали и по някакъв незначителен начин са въвели безлихвени пари, които не са вземани назаем от банковите картели и за тях не е плащана лихва. Те са Ейбрахам Линккълн и Джон Кенеди. Те имат нещо общо ако си спомняте (и двамата са застреляни бел.прев.). Може би най-нелепият аспект от тази глупост с налагане лихва върху парите, е това, което наричаме дългът на държавите от Третия свят. Този дълг е задушил огромни части от населението и продължава да го прави с всяка изминала минута. Дългът на държавите от Третия свят е дълг на пари, които никога не са и няма да съществуват. Последният път когато видях данните: около 400 хиляди в Бразилия умират всяка година от болести, свързани с глада. И по времето когато погледнах цифрите, Бразилия беше вторият най-голям износител на храна в света! И парите, получени от този износ, огромна част от тях обслужваше лихва върху пари, които никога не са съществували.

Ние вече,  съвсем естествено, слагаме микрочипове на домашни животни. Кралицата вече постави микрочипове миналата година на (corgis) - една порода кучета и ги свърза с компютър. Видяхте ли това? Сега на ред е принц Чарлс! Избери него. Техниката, която се използва, за да се въведе поставянето на микрочипове у населението, е още една главна техника за манипулиране на съзнанието. Аз я наричам стъпаловидната техника. Много добър пример за това е ЕС. А също и това, което имат в Америка - (Северноамериканското споразумение за свободна търговия - NAFTA), което е една зона за свободна търговия, както започна и ЕС ако си спомняте. Същото се случва и в още една зона за свободна търговия - австралийския и тихоокеанския регион, познат като (АPEC).

Идеята е да се създаде световното правителство, глобалната банка и другите такива и следващият етап по-надолу от този, да бъде ЕС, Американският съюз, който ще бъде това (NAFTA), простиращ се от Северна до Южна Америка, американска версия на ЕС и Тихоокеанската версия. Това ще са трите следващи етапа надолу от световното правителство. А всичко това се въвежда чрез стъпаловидната техника. Да вземем ЕС. Ако се беше започнало след края на последната война с етапа, на който ЕС е в момента, една банка, една валута, централизиран контрол от страна на една супердържава, съвсем разбираемо, знам какво щеше да каже баща ми, който се би в тази война: „Извинете, може ли за малко? Ние току-що прекарахме последните пет години с 55 милиона жертви и много ранени цивилни, за да предотвратим това, а вие искате това да стане без да се изстреля един куршум. Вие сигурно се майтапите. Аз ще отида да пийна един чай!” Така че товау което прави стъпаловидната техика, въпреки че знае накъде води, го прави на етапи. Измъква се с това, което е възможно за момента и после започва да тласка плана в желаната посока, като представя всяка стъпка за независима от другите, така че тенденцията да не бъде забелязана.

Та това, което беше предложено след Войната, не беше една европейска супердържава, тъй като това нямаше шанс да стане по това време, а Общият пазар, просто една зона за свободна търговия госпожи и господа, няма за какво да се тревожите, а между така че ако не се присъединим ще гладуваме. Значи е по-добре да се присъединим. Така изведнъж някои от европейските държави започват да обединяват икономиките си в „една зона за свободна търговия”. Сега сме оплетени в мрежата И така процесът започва да се развива от една „зона за свободна търговия”, в една европейска централизирана супердържава. И така първо имаме условия, които започват да нареждат на държавите, после имаме разговори за една централна банка. Интересно е, че едно от нещата, което беше предложено, за да обоснове единната валута, беше валутният хаос в Европа. Подобно на случая, преди няколко години, когато британската лира отпадна от европейската монетарна система, след като правителството беше изхарчило колосални суми, опитвайки се да я задържи там. „Е нали знаете този валутен хаос ще може да бъде преодолян с единна валута”. Интересно е, че човекът, кoйто атакува лирата и причини този хаос, е лице на фамилията Ротшилд, на име Джордж Сорос (Бил), който е световен валутен спекулатор. Канцлерът по това време, който изхарчи всички тези пари и накрая извади лирата от европейската монетарна система, е Норман Ламонт (Бил). Когато говорих за това преди няколко седмици в Швеция, един човек от публиката дойде при мен и каза: „Не мога да повярвам, че споменаваш този Джордж Сорос. Това което стана в Швеция е, че преди да влезем в ЕС, всички проучвания на общественото мнение бяха силно против членството, после този Джордж Сорос (Бил) започна да атакува шведската крона.” Шведското правителство в лицето на премиера Карл Билд (Бил), се опита да защити кроната и в крайна сметка настъпи хаос. според моето скромно мнение ако има нещо, което е най-важно и трябва да се отхвърли, това е поставяването на микрочипове у населението, защото последиците са чудовищни. Някои хора, заети в електронната индустрия, които са виждали появата на микрочипа, започнаха да надават глас. Чета материали от един човек в САЩ, на име Карл Сандърс - магьосник в електрониката. Самият той посочва, всъщност той самия говори за негови преживявания, когато е посещавал срещи в САЩ и Европа, на които са присъствали Хенри Кисинджър и ЦРУ, където се говорило за поставяне на микрочипове у населението. Не се обсъждало дали и правилно или морално, а „Как да ги накараме приемат микрочипа?” И както той посочва, веднъж поставени микрочиповете у хората, не трябва да ни касаят само съобщенията, насочени от микрочипа към компютъра, а точно обратното!
Когато се замислиш, че в света има два вида наука: едната, която се преподава в университетите и се появява по телевизията и има друга, която е на светлинни години напред и се крие. Това, което те всъщност могат да направят е много, много по-напреднало в сравнение с това, което виждаме в примера със „Скай”. Написах една книга „Бунтът на роботите” (издадена на български език), където говорих за идеята да се поставят микрочипове у населението. Едва ли бях изненадан колко бързо се развиха нещата. Преди няколко месеца гледах „Утрешният свят” по BBC, нали знаете това научно предаване по BBC, чудя се дали го гледахте, беше забавно. В това предаване обръщаха внимание на поставянето на мичкрочипове у хората. Това, което казаха беше: „Има го този проблем със здравните картони”. Помислих си че, нещо трябва да се направи по въпроса. Очевидно проблемът беше, че те не пазят здравните картони достатъчо дълго. Така че те предлагат да имплантират микрочипове у хората с информацията от здравните картони, за да преодолеят този проблем. Сега никога не съм ходил в университет, но всъщност имам решение за проблема. Имаше един американски комик - Бил Хикс, който обобщи цялото ми   отношение към живота и всичко, за което говоря тук с една прекрасна фраза: „Материята е просто енергия, кондензирана до ниска вибрация. Ние всички сме едно Съзнание, преживяващо себе си субективно. Смъртта не съществува. Животът е само един сън и ние сме представата са себе си.” И това за мен е ключовата фраза: „Ние сме представата за себе си.” Това, което си представяме че сме, ние го създаваме като физическо преживяване с всяка изминала секунда. Този електромагнитен модел, който излъчваме наричаме вибрации. Нали знаете та нали имаме думи и всекидневни фрази за този модел: „Не знам какво му имаше на този човек, с когото имах приятен разговор, обаче някакси получих лоши вибрации от него.” Физическият разговор може и да е бил приятен, но има нещо, което долавяме на податомно, енергийно ниво, което не си отразява никак добре. „Лоши вибрации получих.” ние привличаме към нас нещата, от които най-много ни е страх, защото страхът не само че е големият контрольор на човешката раса, а е и големият ограничител на човешката еволюция, тъй като каквато и да е областта, от която ни е страх, ние страним от нея нали? Ние не навлизаме в нея и не казваме: „Ще се справя с този страх, а казваме: Благодаря, но ще пропусна.”

Така че това, което правим е, че ние привличаме страха на подсъзнателно ниво, за да се изправим срещу него и да продължим напред. Когато бях дете, много ме беше страх от кучета. Ама много! Между големите графства в Лестър имаше магазини и имаше зелени площи между тях. Всеки път когато отивах към зелените площи, бях заобграден от кучета. „Джаф, джаф, джаф!” И ми скачаха. Какво казваме в такива моменти: „Защо съм такъв карък? От всички хора това се случва точно на мен.” Имах един приятел и когато отидех до тях, а той имаше едно много покорно куче - Принс. Влизам в къщата и кучето ми отхапва от палтото. Приятелите ми отиваха до зелените площи. Тях не ги беше страх от кучета. Те не ги закачаха въобще. А аз си мислех: „Такъв съм карък! Да се случи точно на мен от всички тези хора.” Но това което правех беше, че привличах това, от което най-много ме беше страх, за да се изправя срещу него и като резултат от това че го направих, вече не ме страх от кучета. не ме е страх от никой от тях вече, защото страхът е наше творение и наш избор: да се страхуваме или не. Така че този процес на излъчване на нашата представа за себе си и привличане на физическото й отражение, е в центъра на човешките преживявания.

Този свят гъмжи от хора-жертви, тъй като той гъмжи от хора, на които им е внушено да се виждат като жертви, безсилни, под контрола на някого. И по този начин те създават такава реалност. И както казах всички сме изпитвали това, но за някои то се загнездва за постоянно в психиката им. И без значение как се опитваш да помогнеш на някого със състояние на съзнанието: „О горкия аз! Някой друг контролира живота ми. Той трябва да направи нещо по въпроса. Все не ми върви.” Те винаги ще са в обстоятелства, в които изглеждат жертви, тъй като те ги привличат като физическа реалност с вибрациите, които излъчват. Ето защо прозорливостта е толкова важна! Промяната, която изкарва жертвата от тази ситуация, е да осъзнае, че жертви не съществуват! Само състояния на съзнанието, при които хората се възприемат като жертви! На секундата, на която си кажем: „Абе я почакай малко! Аз не съм робот или клонинг и със сигурност не съм жертва. Аз контролирам живота си! Ще се измъкна от тези обстоятелства, в които съм в момента, защото аз съм ги създал и ще изляза от тази дупка”. В този момент вибрациите ни се променят и следователно това, което привличат се променя. Изведнъж хората започват да имат „късмет” и невероятни „съвпадения” се случват. „Няма да повярваш! Имах невероятен късмет. Този човек се появи в живота ми точно в подходящия момент и ми помогна да се измъкна от тези обстоятелства. Не мога да повярвам!” Никакъв късмет, а създаване чрез променено състояние на съзнанието. Така че ако създаваме собствената си реалност чрез представата за нас самите, това е основната причина да се създаде и да му се позволи да продължава, онова, за което говорих в началото. С какво сме бомбандирани през живота ни? С послания за ограничение, за факта, че не можем да направим това, начини на мислене от сорта на „Не мога, никога не бих могъл!” Със страх от преживявания, тъй като се отказваме от толкова много преживявания заради хора, които казват: „Не можеш да правиш това! Не трябва да правиш това!” Религията е бомбардирала психиката ни с: „Родени грешници!” Страхотен начин да си започнеш живота нали?! Така че постоянно ни се втълпява това чувство за ограниченост: „Не мога. Никога не бих могъл. Страх ме е да...!” И по този начин имаме ограничена представа за себе си!

Не знам за вас, обаче аз никога през живота си не съм срещал нито един обикновен мъж или жена. Срещам се само с невероятни хора. Но ни е внушено да се възприемаме като обикновени: „Обикновеният човечец и женица на улицата, не притежавам никаква сила.” Следователно ние си изиграваме ролята. Четем този сценарий и играем такава роля в този триизмерен холографски свят-филм, от който сме част. И следователно живеем в такава реалност. Силата, която се използва да манипулира човечеството ден след ден, е просто силата, от която то се отказва ден след ден. Това е всичко! Та ето ни в тази пирамида на комфортната зона нали? И всеки е на рамената на другия и има различни нива на йерархия в обществото. И всяко ниво казва на долното: „Да не си мръднал! Стой където си. Завися от теб. Ако си тръгнеш цялата система ще се срути. Ще има хаос. Ще има глад и ще бъде ужасно.” - „Добре ще те поддържам да не паднеш.” И във всяко ниво на пирамидата, всеки го е страх да напусне и да се разкашля, защото го е страх от последствията да не бъде в този затвор. И на самия връх на тази пирамида, която се крепи от този страх, има неколцина хора, които спускат надолу, всичко което искат пирамидата да приеме за реалност. „Свободни сте всяка година да имате все повече бутони на дистанционното на телевизора, и сте свободни да натиснете което и да е и да бъдете обидени интелектуално от 99 процента от тях! „Свободни сте!” - „О, благодаря ви!”

Но не сте свободни да казвате каквото наистина мислите, без да изпаднете в конфликтна ситуация. Не сте свободни да бъдете и да изразявате, това което наистина сте. Не сте свободни да живеете живота си както сметнете за добре, ако „както сметнете” е извън измислената норма. Не сте дори свободни да живеете в една къща и да платите за една къща. Трябва да платите за три, за да живеете в една! Според мен три неща ще променят всичко това, за което говорих тази вечер и ще го направят невъзможно като превърнат този затвор в един рай. Не са нужни нито един нов политически „изъм”, нито една пушалня, нито една организация, бореща се срещу тероризма, що за противоречие е това, за да се промени този свят в един рай. Нужно е само всеки един от нас да бъде това, което наистина е и да изразява тази уникалност. Нужно е да се закашляме и да излезем от тази глупост.

Тези три неща са: да уважаваме нашето собствено право да бъдем уникални и да изразяваме тази уникалност. От решаващо значение е да уважаваме правото на другите да бъдат уникални и да изразяват тяхната уникалност. И трето, никой никога да не се опитва да налага на другите това, в което вярва. В този момент ще имаме една голяма експлозия на човешки потенциал, който ще се освободи от затвора на страха, където е прекарал доста дълго време. Но тъй като никой няма да се опитва да налага на другите това, в което вярва, няма да сме лишени от свободната си воля.

Веднъж щом почнем да уважаваме правото си да бъдем уникални, ние спираме да бъдем роби на наложени мисловни модели и начини на поведение. Веднъж щом почнем да уважаваме правото на другите да бъдат уникални, ние вече не сме охранители на комфортната зона и другите роби. И ако не се опитваме да налагаме на другите това, в което вярваме, никой няма да бъде лишен от свободната си воля. И каква разлика това би направило?!! Вземете символичния пример за стадото овце. Стотици овце на полето, фермерът пристига, слиза от камиона с ремаркето, застава на клона и си поклаща клепачите. Една, две или три овце се насочват към него. Сега обаче начинът им на мислене е много различен. Другите овце не следват онези отпред. Те приветстват своята уникалност. Те си следват сърцата. Те изразяват това, което наистина са. Те казват: „Това е интересно. Този стар приятел отива към клончетата. Знаеш ли, че всеки ден правят това по  същото време. Много странно.” „Но за мен не това е правилно. Моето сърце ме води другаде. Отивам насам. Казва ми се, че тук е много хубаво, има много за учене и за преживяване. Там отивам аз.” А другите овце: „О, това е добре! Ще си поговорим по-късно. Ще видим как е минало. Аз обаче отивам натам.” „А аз отивам на друго място.” Какво за Бога ще направи фермерът сега? Защото сега от неговата гледна точка, цари пълен хаос. Защото начинът на мислене „Бее”, е изчезнал. И другите овце казват: „Твое право е да ходиш където си искаш, стига да не ми се месиш.” „И аз така мисля.” „И аз съм на това мнение.” Така че в този момент съзнанието на фермера, символизиращо това на тази клика, може да пробегне до стария метод: „Ще ги изплашим до смърт! Изкарвай проклетите кучета!” „Джаф, джаф, джаф!” И сега същите овце, които изразяват уникалността си и които сега се наслаждават на безкрайната си сила, и го осъзнават, защото не са „обикновеният човечеч от улицата”, а само необикновени хора и тъй като разполагат със силата си, те осъзнават, че страхът е тяхно творение и въпреки че той се стимулира, но ние и никой друг избираме да се страхуваме или не. Това е само един избор.

Всичко е само един избор. Така че отговорът е: „Извинявайте, защо не пийнете малко вода или не хапнете кучешка храна. Хайде пътя! Не съм заинтересован. Няма да се уплаша и да спазвам това, което казвате, че трябва да бъда!” Всичко, което стана в този пример беше, че овцете се освободиха от страха. Те се освободиха страха да бъдат това, което са - уникални и цялата ситуация се промени. И ако пренесете това към човешките преживявания, всичко, за което говорих тази вечер, става невъзможно! Веднъж щом изразим нашата уникалност и спрем да критикуваме другите, че изразяват тяхната уникалност, защото се различава от това, което мислим че те би трябвало да правят. И според мен нашето поколение е едно от поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната. Наблюдава се едно глобално събуждане, което променя възприятията на хората за живота. Когато погледна хората, ги виждам символично да са в една яйчена черупка. Вътре в нея е тази много тясна област, от нашето съзнание, с която работим всъщност в този триизмерен свят. И тази много тясна област, аз я наричам „първа скорост”, е детска игра да бъде манипулирана от послания, които постоянно ни се набиват в очите и ушите. И извън нашата яйчена черупка е нашето многоизмерно Съзнание, не някое друго външно същество, а нашето собствено око, отиващо до Безкрайността. Една Безкрайност от любов, разбиране, мъдрост, познание. Хората казват: „Трябва да търсиш просветлението!” Не съм съгласен с това. Просветлението никога не ни е напускало. Просветлението дели точно едно и също пространство с невежеството. Просто е на друга вибрация. Какво според мен ние трябва да направим, е не да търсим просветлението, а да махнем преградите, които не го допускат. А това е яйчената черупка. Една яйчена черупка съставена от: страх, вина, омраза, липса на самоуважение, „Не мога!”, ограничена представа  за нас самите, страх! Когато черупката започва да се пука, а тя се пука при все повече хора, многоизмерното ни „аз” започва да се свърза отново и да има достъп до „аз-а първа скорост”. И в този момент започваме да възприемаме себе си и живота по много различен начин. Символично чувствам, че се случват вибрационни промени около планетата като един естествен курс на човешката еволюция, които пукат тази черупка, тази нисковибрационна енергия, която е нашият затвор. И по този начин „светлината”, многоизмерния ни „аз”, безкрайния ни „аз” или както там го наричате, започва да се намесва и да се свързва отново с „аз-а първа скосрост.”

Получавам 2-3 хиляди писма годишно от най-различни хора от цял свят и те всички има едно и също преживяване „Виждам себе си и света по много различен начин. Защо преди не виждах нещата по този начин. Толкова е очевидно!” Защото черупката се пука и многоизмерния ни „аз” възприема нещата, а не „аз-а първа скорост”. Ние отново ставаме цели. Ставаме това, което наистина сме, но сме забравили, че сме. Поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната, поемат програмирането от техните родители, не защото те са лоши хора, а защото предават на децата си собственото си програмиране. А то е: „Придържай се към стадото! Не прави проблеми! Дръж си главата наведена!” И японците имат една поговорка: „Не бъди пиронът, който се откроява от другите, защото той е първият, който ще бъде ударен. И хората от едното положение до другото са нашите поколения. Ако можем да се освободим от страха си, можем да освободим света от страха. Защото светът е просто общата представа на човечеството за самото себе си. Когато променим нашата представа за нас самите, това, което наричаме света, се променя драстично. Светът е просто, секунда след секунда, физическо копие на общата представа на човечеството за самото себе си. Когато се освободим от нашето чувство за ограниченост, за страх, за „Аз не мога”, светът престава да бъде затвор, защото ние сме създали този затвор. Има един страхотен немски певец в тази страна, наречен Гила, който има една прекрасна песен, в която се пее: „Ние сме силата във всеки, ние сме танцът на Луната и Слънцето, ние сме надеждата, която никога няма да се скрие, ние сме началото на обрата.” Ако можем да поставим началото на обрата у нас самите от страх към свобода, после външно ще направим този обрат с планетата. И това както всичко друго, е само един избор. Избор между страх и любов. Това е всичко!

Ние можем да изберем да се страхуваме и да мразим. Това е само един избор. Или може да изберем да не се страхуваме и да обичаме. И ако искаме да променим света, трябва да започнем със себе си. Страх, гняв, омраза, критика, нареждане на другите какви трябва да бъдат. Такъв е светът, в който живеем! Това е затворът. Но раят чака. Той е само на една мисъл разстояние, на една нагласа, на един избор - ЛЮБОВ! Ако се обичаме един другиго, ще обичаме и света, животът ни както и света фундаментално ще се промени. Аз страстно вярвам, колкото и странно да звучи когато днес се наблюдава света, че ние ще сме поколенията, които ще обичат света и ще го превърнат в рай, какъвто наистина трябва да бъде и е предназначен да бъде. Да се промени света не е повече нещо свързано с бъдещето: „Надявам се, че ще е по-добре за децата.” То е тук и сега. Ще станем свидетели на промяната. Има една песен, с чийто припев ще приключа: „Любовта може да построи мост между сърцата ни, любовта може да построи мост, не смятате ли, че е време?” Все повече и повече хора по света отговарят на този въпрос, викайки „Да” и ние сме поколенията, които ще обичат света и ще го превърнат в рай. Много ви благодаря! Благодаря ви! Благодаря ви! със съкращения от "Началото на обрата", д.Айк

Нагоре