Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2021 08:11 - промяна на човешкото съзнание
Автор: bven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1553 Коментари: 3 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


„Смисълът на живота е във вечното усилие да се направи нещо!” Eмил Зола

Има смисъл да се живее, за да се мисли и преживява всичко онова, което ни заобикаля, което ни се случва, което ни прави по-възвишени и духовно чисти.
Има смисъл да се живее, за да осмисляме всяко свое действие, всяка казана дума, всичко, което води развитието ни нагоре.
Има смисъл да се живее, когато виждаш плодовете на своя труд и умееш да се радваш на стореното.
В живота на всеки човек има значими събития, които оставят неизлечими следи в съзнанието му. Има събития, които ни карат да направим равносметка на стореното, на дирята, която оставяме след себе си, и оценяваме ли голямото в малките неща.

Времето, в което живеем, изисква задълбочено мислене, в противен случай получените Божествени дарове ще останат неизползвани. В училищата трябва да бъдат въведени часове по усъвършенстване на мисленето и наблюдателността. Беседите на духовни теми са практическо упражнение за сърцето, а пречистването на съзнанието - път към успеха.

Главното е да говорим за духовното.

Мисълта за духа по неповторим начин развива съзнанието и пречиства живота. Радостта на сърцето е в устрема към висшето. То не може да се подхранва само отвън, а трябва да бъде поддържано и отвътре. Колко важно е да разпознаваме и ценим всяка проява на духовното! От сърцето не може да се очаква нищо, ако съзнанието ни не свикне да възприема като истински празник всеки разговор на духовни теми. Сами избираме да достигнем онова стъпало, при което

от нашето същество ще се лее Светлина

– именно тогава ставаме истински сътрудници на висшите светове. Изливайки Светлината на Благодатта, ще сме и съзидатели, и покровители. Отначало виждаме външната Светлина, после разпознаваме вътрешната и едва след запалването на „факела” ставаме неин светлинен извор.

Нека да насърчаваме разговорите за духовното - те носят голяма полза.

Духовната беседа предпазва от мръсотията и раздразнението,

а осъзнаването на духовните прояви ще стопи ненавистта към невидимия свят. Около мястото на чести духовни беседи се натрупва особена аура. Дори и несъвършени, тези разговори са полезни за присъстващите.

Би било прекрасно, ако всеки ден ние анализираме качеството на своите мисли. Така недостойните мисли биха били изкоренени. За съжаление слушаме, без да чуваме, и четем само с очите си.
Да виждаме с очите на СЪРЦЕТО;
Да прозираме в бъдещето с разбирането на СЪРЦЕТО;
Да помним със СЪРЦЕТО си опита от миналото.
Нека тъй стремително СЕ ИЗВИСЯВАМЕ.
Как да постигнем необходимото излъчване, ако липсва огън в сърцето? Сърцето притежава качествата на магнит. Всяко значимо космично обединение се извършват с пламъка на сърцето. Наистина, единствено чрез сърцето полагаме основите на великите стъпала. Сред неговия пламтящ огън се сливат дъгите на съзнанието. Нека помним за прекрасното привличане на сърцето – този мощен, всеобединяващ магнит. Сърцето е слънцето на организма. Няма нищо по-хубаво от това, да усещаш сърцето си като Слънце на слънцата във Вселената.
Сърцето улавя всяко послание на Космоса. То излъчва Светлината, символ на аурата. Колко важно е човекът да се научи

да възприема сърцето си не като лична собственост,

а като принадлежащо на Всемира! Само това усещане постепенно би му помогнало да се освободи от егоизма, запазвайки индивидуалните си натрупвания. Вътрешната сърдечна доброта запалва светлинката, която озарява мрака и превръща сърцето в орган, свързан с Всемира.
Сърцето е слънцето на организма,

средоточие на психичната енергия.

Винаги, когато говорим за сърцето, трябва да имаме предвид закона за психичната енергия. Няма нищо по-хубаво от това, да усещаш сърцето си като слънце на слънцата във Вселената. Нека приемем за свое Знаме слънцето на Висшия Йерарх. Това прекрасно Знаме е непобедима мощ, стига очите ни да възприемат неговото сияние, отразено в сърцата ни.

Дали ще наречем сърцето жилище на Елохим или синтез на синтезите, то ще си остане средоточие. Към него се отнасят грижливо дори приписващите му единствено низши физиологични функции, а колко по-внимателно трябва да се вслушва в сърцето знаещият за магнита и сребърната нишка! Ето защо Учителя старателно разчупва рамките на тясно физиологическото разбиране, като във връзка с всеки орган напомня за духовния свят. Пренасянето на чистото мислене в сферата на незримата реалност е празник за нас. Човекът трябва така настойчиво да бъде въвеждан в жилището на Елохим, сякаш навън го преследва опасност. Лесно можем да познаем пътя на избраниците: когато невидимият свят стане за тях реален и достъпен, съзнанието им забележимо започва да расте и дори органите на тялото, подхранвани от връзката с Йерархията, се преобразяват.

Сърцето е храм, а не пиедестал за кумири. Нямаме нищо против издигането на храмове, но не приемаме те да стават място за идолопоклонство и търговия. Когато говорим за изграждането на храма-сърце, имаме предвид не постройка със сърцевидна форма, а съкровеното значение на сърцето, превърнато в храм от осъзналия безкрайната верига. Сърцето улавя всяко послание на Космоса. Сърдечната радост или тъга са в съзвучие с далечните сфери. Защо тъгата ни посещава по-често от радостта? - Неспирните космични пертурбации разтърсват приобщеното сърце. Затова и неговото Служене натежава върху везната на света.

Участвайте в световното строителство!

Няма ни ден, ни час, в който светът да е в безопасност. Не две, а три очи, както върху Знамето на Повелителите, могат да съзрат тези опасности. Осъзнайте сърдечния храм като неотложно усещане. Неслучайно кръстът е извечен символ на храма-сърце.

Новите условия ще проправят път за новия свят. Истината си е една и съща, но съчетанията са различни, в съответствие с равнището на съзнанието. Множество прекрасни възможности бяха унищожени, защото хората не познаваха храма на сърцето. Нека неуморно се стремим да осъзнаваме сърдечната топлина и ще започнем да се чувстваме носители на храм. Така ще прекрачим прага на новия свят. Колко жалки са онези, които смятат, че неговото настъпване вече няма да ги касае! Телата се сменят, но духът не ще избегне новия свят.

Съмнението унищожава положителните качества. Съмнението погубва сърцето. Съмнението поражда безобразието. Затова съмнението трябва да бъде споменато във всяка беседа. Че накъде без добродетели? Какво ще разберем без сърце? Какво ще постигнем без красота?

Някой ще попита защо първо е „Безпределност”, после „Йерархия” и едва тогава „Сърце”, а не обратното? Първо се дава посоката, след това - връзката и накрая - средството. Не допускайте съмнението да повреди свещеното средство. Сравнете пулса на даден човек в момент, когато се съмнява и когато е предано устремен, и ще видите как съмнението променя пулса и еманациите. То физически разлага нервната система и изяжда психичната енергия! А след съмнението ще напомним и за самото предателство, защото кой е най-близо до съмнението, ако не предателят?

Съмнението, тази рожба на мрака,

може да се преодолее само чрез приобщаване към Йерархията, неизбежна като сиянието на слънцето.
Наистина, слънцето изгаря, но без него е мрак!
Сърцето е средоточие, а не фокус на егоцентризма. В него живее човеколюбието, а не себелюбието. Единствено разсъдъкът заплита сърцето в паяжината на егоизма. Мерило за добросърдечието са не така наречените добри дела, подбудата за които може да бъде твърде различна, а вътрешната сърдечна доброта. Тя запалва светлинката, която озарява мрака и превръща сърцето в орган с международно значение. Сърцето излъчва светлината, символ на аурата. Колко важно е човекът да се научи да възприема сърцето си не като лична собственост, а като принадлежащо на Всемира! Само това усещане постепенно би му помогнало да се освободи от егоизма, запазвайки индивидуалните си натрупвания. Индивидуалността трудно се съвместява с вселенското съзнание, но сърцето-магнит неслучайно е съединено с Чашата.

Сърцето излъчва особена светлина,

която нервното вещество пречупва по неповторим начин и това е съвсем разбираемо - у всеки човек кристалите психична енергия носят различна окраска.

Не е лесно да се освободи сърцето, хванато в паяжината на егоизма. Егоизмът е животинско наследство. Чистите натрупвания на индивидуалността могат да пояснят недостъпното за разсъдъка, ала трудно се внушава нещо, което никога не е влизало в кръга на представите. Сърцето е дворец на въображението. Как да тласкаме хората напред, ако нямат въображение? И откъде ще дойде то, ако липсва опитът?

Безсърдечието е акултурно състояние на сърцето, а малодушието - плод на ограничено мислене. Нетърпимостта принадлежи към същото отвратително семейство от долни качества, унижаващи свещения съд. Вече знаете, че изтънченото, изпълнено с напрежение сърце дава тласък, подобно на динамо. То е съд на световната енергия, но натрупва култура само когато получава подходяща храна. И най-добрият акумулатор би бездействал, ако е незащитен и неправилно свързан. Сърцето изисква постоянно захранване. Лишено от висша връзка, то се разлага. Спомнете си древния символ на извисяването - крилат младенец, изобразяван на дъното на чаша.

Уникалният опит ще ви покаже, че сърцето откликва и на съвсем далечни земетресения и световни събития. Ще забележите, че му въздействат от огромни разстояния не само космичните пертурбации, но дори излъчванията на духа.

Белите дробове, които са трансмутатор на праната и предават нейната същност в сърцето, се разглеждат от Нас като фактор, укрепващ световното равновесие.

Работата по отношение на фините тела бележи напредък. Постигането на тези резултати се превърна в неотложна необходимост, тъй като бе нарушена основата за връзка с Магнита на Йерархията. Новият вид фино тяло ще помогне за възстановяване на равновесието.

Ако съкровищата на енергията превишават тези на сърцето и чувствознанието, за тяхното уравновесяване обикновено се изпраща сътрудник-наставник: с Вашингтон беше Професора, с Чингис Хан - Мъдреца от Планината. Налице са множество подобни примери, но те трябва да се разглеждат като допълнение към дейността, а не като непременно условие. В много случаи дейците са отхвърляли сътрудничеството, нанасяйки непоправима вреда както на себе си, така и на Общото благо. Такива откази Сме получавали неведнъж. Неразвитото сърце издига прегради пред възможностите, вече оформени от натрупванията.

Ръката Ни неуморно протяга спасителна нишка към сърцето. Кой може да твърди, че помощта Ни се е забавила? Ние обаче разполагаме с много примери за вледеняваща безсърдечност, с която е бил посрещан вестителят Ни. Потенциалът на сърцето се задейства трудно. Необходим е полет над бездната, като от последния бряг към Безпределността.

Свещеното мъжество на себеотрицанието отваря сърцето!

Как би изглеждало човечеството, ако хората имаха вечно здрави и силни тела, но акултурни сърца? Подобно пиршество на мрака би надхвърлило всяко въображение, щом дори многобройните сегашни болести и недъзи не обуздават всемирното безумие на сърцето! И те ще продължат да съществуват, докато сърцето не се просвети - иначе неговото бесуване ще ужаси световете. Отдавна е казано за праведниците: „Вървеше пред Господа”, т.е. без да нарушава Йерархията, пречиствайки по този начин сърцето си. Водопадът на Благодатта ще се излее над човечеството дори при най-малкото пречистване на сърцето. Сега обаче трябва да се действа предпазливо и само там, където сърцето още не е изгнило. Не унивайте, но знайте, че мракът се е ожесточил и много сърца излъчват зловоние. Днес старата истина за значението на сърцето е необходима повече от всякога.

Коя е енергията на сърцето?

- АУМ, психичната енергия на трите свята. Когато приближават сърцето, нейните многоцветни пластове - червени, пурпурни, сини - губят своята окраска. Кристалът на сърцето е бял, безцветен. Разбира се, подобно звучене е рядко явление, но е целта, към която трябва да се стремим. Древните препоръчвали да се поставя ръка върху игличките на млад кедър, за да може сгъстената прана да прониква през върховете на пръстите. Много са начините за приемане на психична енергия от растителното царство, но най-добрият е отвореното сърце, познало верния устрем.

Лицемерните невежи ни обсипват с унижения, но това не ще ни отклони от избрания път. Няма прегради пред чистото сърце. Мъдро са го наричали кораб, но корабът не може без кормчия. Чистото сърце е мъжествено. Освен това, то е като розата, чийто цвят се състои от множество листенца – откъсването на част от тях поврежда цялото цвете. Грижете се за защитата на сърцето. Мъдро е разбирането, че само господарят на цветето има достъп до всички листенца.


Из „Промяната на човешкото съзнание – стремеж към просветление”,  Научно-духовна конференция на тема: „Чрез сътрудничество - към Новата епоха”.
Организатор на Конференцията: Федерация за духовно единение „Роза”



Тагове:   сърце,   храм,   Аум,   духовното,


Гласувай:
10



1. bven - https://bven.blog.bg/zabavlenie/2018/09/25/izkustvoto-da-ne-vijdash-v-ogledaloto.1628720#last_comment
15.02.2021 17:30
за четене бисерите на нахалната Юлия
цитирай
2. lexparsy - Здравей Татяна
15.02.2021 20:48
   Благодаря ти, че цитира тази изключително богата на духовни размисли лекция, която е достойна за обширна беседа!
   Като прочетох сутринта, придаде друга краска на размислите ми за деня... :-)
   Но в мой стил Егото ми ще добави един друг скандален контекст за размисъл...:-() Ами аз почти нищо ново не Научих, но много..., много си Пропомних!
   Да...! Защото естествено Духовните Хора, имат нужда само от Припомняне а не от натрапени правила като знания, езотерика и религии. Защото вътрешните вселени на душевността им има достъп до цялото Познание, което умишлено е затъмнено от АнтиРазума!
   А както споделихме с Дела, Колкото по-голяма е амплитудата на неговата агресия, толкова по-голяма е и изявата на светлата духовност, която се вижда само от припознавашти я!
    Моите искрени благодарности, и от името на други че споделяш безпрекословно в този блог!
   Лекс
цитирай
3. bven - Благодаря , Лекс, на теб и всички, които отделиха мигове за припомняне:))))
16.02.2021 00:02
Ние, българите, знаем, че повторението е майка на знанието! Винаги има нужда от припомняне - с дума, израз, мелодия или багра! Ангелите намират за всеки най-въздействащия начин, за да сме балансирани, смирени, в хармония със Себе си и Космоса!
Лека и спокойна нощ от мен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14866659
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава