22 февруари, 2021г. , понеделник Часът е 7.30. Чакам на регистратурата на шуменската „нова“ поликлиника, ще давам кръв за изследвания. На опашката сме десетина човека. Малко преди да ми дойде реда, на първия етаж бегом нахълтва момче, което уплашено изкрещява: На стъпалата отпред припадна човек, някой да дойде бързо… Не последва нищо особено, освен че сестрата на регистратурата започна да избира някакви номера по служебния телефон, но никой не й отговори, защото след 3-4 минути се отказа и започна да върти от личния си телефон/ по-късно разбрах, че върти на 112, защото каза, че никой не вдига, което ме изуми???/. Сещате се защо! Минаха още няколко минути и още две жени влязоха, тичайки да съобщят, че отпред е припаднал човек. Пак нищо не последва. Кой знае защо си мислех, че ще видя тичащи лекари, които ще отидат да видят какво става с припадналия. Между другото няколко човека на първия етаж си говореха, вървейки/ не зная дали бяха лекари ,или пациенти като мен/, че някой припаднал отпред. Единия казваше на другия, че не бива да се пипа, другия отвърна, че във всички случаи трябва да се види какво точно е станало… Така изтекоха около 20 минути, сестрата на регистратурата обслужи човека преди мен и след като заключи регистратурата, излезе и тръгна нанякъде. Видимо притеснени мед. лица от съобщението за припадналия човек не забелязах никъде на първия етаж, от другите етажи не слезе никой. Сестрата се върна бързо и отново отключи регистратурата, след което спокойно обслужи и мен. Едва като тръгвах към лабораторията да дам кръв, отнякъде се появи жена, явно лекарка, която на висок глас попита някого къде е падналия… В същото време отвън влезе човек, който съобщи, че падналия е умрял. Някой от опашката каза: - Е, как бе, току-що го видях, че си мърда ръката! На което друг отвърна: - И аз го видях, но вече не я мърда… Така приключи животецът на един от нас – пациент, който се бе добрал до поликлиниката, но до лекар не можа да стигне, както и лекар до него. От инфаркт, или от нещо друго, отиде си човека. През един проклет половин час, рано сутринта в шуменската „нова“ поликлиника. Не съдя никого, само разказах видяното и чутото. И не бих искал да съм на мястото на близките на този човек, който вероятно можеше да бъде спасен, но... медицината е чужда нива и други я орат. Аз просто видях с невярващи очи, че някой може да умре на прага на поликлиника, без да стресне особено призваните да го спасят….

има озверели типове за пари !!!