Днеска меря София с крака
С вятъра и с облака приказвам
Вятърът е приказно зелен,
Облакът е пухкав, но опасен.
А градът е с правилен овал,
тръгвам и се връщам във началото.
Вятърът отказва да е спрял,
Облакът не слиза долу в равното.
Събота ухае като дим,
като тикви, печени и кестени...

Душо моя - лека, ненаситна
есенна, от вятъра отнесена.