Овесените ядки са известни в целия свят. Те съдържат 67 % въглехидрати и най-много белтъчини от всички зърнени храни. Имат също около 6 пъти повече мазнини от пшеничното брашно. Отличават се с високо съдържание на желязо, което е приблизително толкова, колкото е в смокините и спанака и два пъти повече от портокалите и доматите. Притежават големи количества калций, магнезий, витамини от група В и лецитин, тоест вещества, важни за нервната система. При производството на овесени ядки не се засяга слоят под обвивката и затова в него са запазени алкалообразуващите вещества. Тъй като външната обвивка на овесените зърна не е премахната, са запазени и доста влакнести вещества, които стимулират дейността на червата.

Според проф.Кьониг, 1 кг овесени ядки се равнява на 1,52 кг говеждо месо, на 2,89 кг телешко месо или на 5 л. мляко

Поради всички тези причини овесените ядки са подходя­щи и за развиващия се организъм. Също така те са по-лесно смилаеми, отколкото другите зърнени храни, и затова се включват и в най-различни диетични рецепти.

 Закуска от овесени ядки - 1
1/2-2/3 кг овесени ядки заливаме с 1-1,5 л. вряла вода или вряло мляко, към което е прибавена щипка сол. След омек­ ване заливаме с масло и поръсваме по желание със сирене.

 Закуска от овесени ядки - 2
Ядките накисваме с вряла вода или мляко, подсладени с мал­ ко мед. Оставяме да престоят до омекване. Поръсваме със ситно смлени ядки по избор.

 Закуска от овесени ядки с плодове
Заливаме 1/4 кг овесени ядки с вряла вода или вряло прясно мляко и оставяме да престои до омекване. След това приба­ вяме ситно нарязани пресни плодове по избор и 100 г смлени фъстъци. През зимата може да прибавим 200 г накиснати стафиди, 200 г накиснати сушени смокини (ако нямаме, на­ кисваме същото количество сушени круши, ябълки или сли­ ви) и 1 лъжица топъл мед, прибавяме 1 лъжица растително масло.



                                                                             Атерхов, Суровоядство

Едно още по-добро нещо. Взимаш жито (да не е грухано). Примерно половин кило. Преди това, го разтърсваш известно време в дълбок съд и взимаш горната част, с цел камъчетата да идат на дъното.
Накисваш го във вода за едно денонощие. След това още едно до три денонощия го промиваш по повече от веднъж на ден и го завиваш с мокра кърпа. На финала, ако искаш последния ден го държиш на светло (с цел да образува хлорофил) - това става, като го сложиш в стъклен съд, покрит с мокра кърпа и го обърнеш надолу в друг съд, под 45 градуса.

След това взимаш житото и го меляш с мелачката (може и с пасатора). След това го слагаш в хладилника и го ядеш неколко дена.

Това е по-добро от овесените ядки (по-полезно е). Подобни неща можеш да правиш и с много други семена - ръж, бакла, соя, елда, нахут, сминдух, царевица. И всички те са полезни. Но житото е най-полезно от всички.

Понеже темата е за овесените ядки, ще предложа рецепта на Лоранс Перну, по която правех на моите деца закуска:
Вечерта накисвам с кисело мляко ядки, сутринта добавям мед, орехи, плодове каквито има и сок на един лимон.
Синът ми и до днес обича тази закуска.
Поздрави на всички поклонници на овесените ядки:)))