Блогът на tatiana :: За състоянието на планетата и какво можем да направим!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.01.2020 09:00 - За състоянието на планетата и какво можем да направим!

Автор: bven Категория: Лайфстайл

Прочетен: 595 Коментари: 1 Гласове:

Ние, хората, сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: “Нормата”, която, ако спазваш, си оставен намира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: “Всъщност аз имам мой ум, който е уникален, и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока, ще излезеш извън нея. В този момент алармата започва да пищи: “Той е луд! Тази е особена! Той е опасен!” (забравете мита за “свободата на словото”. Той е нищо повече от това – един мит). Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света това, което наистина са, какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска, която казва: “Това действително не съм аз, но е приемливо за всички да представям себе си така! По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично войната в психиката ни между тази част, която може да се нарече “Аз съм себе си – аз съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота, и другата, която казва “О Боже!”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото, не само че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалите хора!!! Смешно е наистина! Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: “Ако продължа нататък с това, което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Това, което си казваме в този момент, е: “Да изразя или не моята уникалност и да напусна комфортната зона?” Ние си казваме: “Какво биха си помислили роднините? Ами съседитe?”

С други думи, какво биха си помислили за мен робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от комфортната зона? Ние се охраняваме един друг! Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода. Ние сме и затворниците, и робите на това налагане, както и пазачите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят. Ето това е и гениалното постижение на хората, които контролират света без оръжия и танкове! Направено е така, че да си го причиняваме сами! И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг, без да го осъзнаваме.

Вътре в тази комфортна зона се прилага невероятно манипулиране и индоктриниране. Тази комфортна зона може да се опише като обществената арена. И погледнете медиите. Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки, който напусне зоната публично. Хората си мислят, че когато казваш, че медиите са контролирани и са част от манипулацията, твърдиш, че има манипу-латор във всяка една стая за новини по целия свят, който седи зад журналистите и им казва: “Не, не. Не можеш да пишеш това. Промени това. Така ти нареждам. Това напиши. Ясно? А така!” Това не е необходимо!!!

Нагоре