Блогът на tatiana :: Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.01.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Автор: bven Категория: Музика

Прочетен: 1709 Коментари: 0 Гласове:

Четвърти подвиг

УЛАВЯНЕ НА СВЕЩЕНИЯ ЕЛЕН
или РАК (21 юни - 22 юли)

Потънал в размишление след преодолените изпитания, усещайки в душата си дълбоката промяна, която те са предизвикали, синът
човешки Херакъл, който е и Син Божи, отново и отново анализирал подробностите. Изводите следвали един след друг. Неговият ум и неговото
сърце едновременно му подавали сигнали за правилните и неправилните действия. За първи път героят усетил една нова хармония, обхващаща
цялото му същество. Целият устрем за подвизи по пътя на ученичеството ставал вече по-канализиран, по-омъдрял. Ръководещият еволюцията на човечеството и по-специално на пробудените синове човешки, които вече
искат да станат Синове на Бога, казал на Учителя на Херакъл:
- Подготви му изпитание, в което да се провери качеството на цялата му мъдрост. Дай му задача, в която да се прояви неговото смирение и готовност да се подчинява. Нека тя да пробуди цялата му мъдрост във вътрешен план, а също умението му да прави правилен избор.

И Херакъл застанал пред вратата на своя Четвърти подвиг. Тя била отворена и зад колоните й се виждал прекрасен пейзаж, а в далечината
се извисявал искрящия в светлина Храм на Бога-Слънце. На хълма, пред храма, стоял неподвижно изящен млад елен. Херакъл наблюдавал гледката, прехласнат от божествената красота на картината. Той чакал да долови в себе си подтик да тръгне и изпълни поставената му задача - да хване Елена и да го заведе в Светилището на Синовете на Бога. В този момент кръглото лице на Луната, която е дом на Артемида, се наклонило и той чул глас:
- Еленът е мой, не го докосвай! Аз от векове се грижа за него и той трябва да остане мой.
В това време на хоризонта се появила Диана, дъщеря на Слънцето и отличен небесен ловец. Тя казала високо:
- Не е така, Артемида, прекрасна дево, еленът е мой и трябва да остане мой! Златорогият елен е само мой !
Херакъл слушал и се чудел на спора на двете деви, които изявявали правото си на притежание.
- Еленът не принадлежи на никого, Херакъл! Той е на Бога, чието светилище виждаш и където трябва да заведеш елена, след като го хванеш.
Лесно е да го направиш, сине човешки, който си и Син Божи. Тръгвай! - чул гласа на Учителя.
Херакъл не чакал втора покана. Но двете богини усърдно прикривали елена, маскирали следите му и заблуждавали ловеца непрекъснато. В течение на цяла година той тичал след появяващия се внезапно и също тъй внезапно изчезващ елен. Всичките му усилия били напразни. От хълм
на хълм, от гора в гора преследвал той елена. Неусетно стигнал до края на земята, до реката Истър (Дунав), където живеели хиперборейците.
Разпитвал героят мъдрите хиперборейци, дали в техните земи не са виждали божествения златорог елен, но получавал само уклончиви отговори. Навлязъл в гъстите гори на Хиперборея и продължил да обикаля, докато внезапно не видял пред себе си уморения елен, заспал на зелена поляна, покрита с нежна трева. Златните му рога и медните копита греели на слънцето. Тогава Ловецът свалил своя лък и безпогрешно го прострелял в единия крак. Сега вече не можел да бяга така бързо. Но с учудване забелязал, че еленът дори не направил опит да бяга, а стоял
примирено на място и чакал ловеца да дойде при него. Херакъл протегнал ръце и го притиснал до себе си, до сърцето си. Артемида и Диана го
наблюдавали, без да промълвят дума.
- Задачата е изпълнена! - провикнал се Херакъл, знаейки, че Учителят му също го наблюдава. Упоритостта ми е възнаградена. Еленът е мой!
- Не така, Херакъл, - прозвучал гласът на Учителя - Еленът не принадлежи на човешкия син, а на Синовете на Бога. Занеси го в тяхното светилище.
- Защо, Учителю? - отвърнал Ловецът. - Аз търпеливо и упорито гоних елена цяла година, хванах го и сега той принадлежи на сърцето ми.
Той е до сърцето ми!
- Ти не си Син на Бога, а все още си син човешки. Освен това не можеш да живееш със синовете на Бога, затова занеси елена в светилището.Тогава Херакъл занесъл елена в светилището на Бога, положил го пред Господа, но виждайки раната от стрелата, промълвил:
- Еленът е дори двойно мой!
- Не! - провикнала се Артемида (Луната) - Еленът е мой, защото всяка форма на Земята е моя.
Но Богът-Слънце я прекъснал:
- Еленът е мой, защото неговият дух е с мен през всички векове на съществуването му. Той е в центъра на моето светилище. Ти не можеш да
влезеш тук, Артемида, и да го видиш, но Диана, Небесният Ловец, може и ще ти разкаже.

За миг Диана преминала пред светилището, видяла как в него еленът лежи мъртъв и възкликнала:
- Но дори и Духът на елена да остава при теб, благородни Сине на Бога, то знай, че еленът лежи на олтара мъртъв. Той е убит от сина човешки, макар вече той да е Син Божий. Защо Херакъл може да влезе в светилището, а ние не можем?!
- Защото той го донесе в своите ръце, до своето сърце и на свято място го остави да лежи. Всички хора са мои. Еленът също е мой, не е ваш, не е на човека, а е на Сина на Бога.

Завръщайки се при своя Учител, Херакъл му казал:
- Изпълних задачата, Учителю, без да обръщам внимание на чуждите заблуди, без да се отчайвам и да губя търпение. Сега еленът е на свято
място в Сърцето на Бога и в същото време е и в моето сърце.
- Иди да видиш още веднъж елена, Херакъл, - посочил вратата Учителят.
Херакъл застанал на старото място, погледнал към светилището на Синовете на Бога и в същия миг видял на хълма красивата величествена осанка на златорогия елен.
- Изпълних ли задачата, Учителю? - попитал той - Еленът е все още там - на хълма?!
- Да, Херакъл, задачата е изпълнена отлично. Природата на изпитанията изискваше да изживееш смъртта на елена, но той ще остане вечно жив, защото трябва да изпита още много човешки синове, които искат да станат Синове Божи.