Роберто де Митри е италиански фотограф, влюбен в чернобялата фотография. Запален по естетиката и елегантността на меките нюанси и дълбочината и плътността на сенките, де Митри създава едни пленяващи със своята загадъчност снимки. В тях се откроява запленеността на фотографа по една почти алхимична атмосфера, която никога не е напълно достъпна и разбираема и която се получава от хармоничното сливане на светлината и материята, на тялото и душата.
Във фотографиите си де Митри се стреми да постигне един образ, който не е просто нагледен, а се е превърнал в символно изражение на някакво чувство. Фотографията на италианеца е една алегорична илюстрация на отминаването на времето и на рисковете на постоянното и временното в живота. Така реалният физически фактор и чувството за сигурност изчезват и всичко се превръща в едно интимно и дълбоко душевно преживяване.
Една особено интересна серия на де Митри е „Град на призраци“. В нея градската дейност е замъглена и неясна. Хората приличат на крехки видения. Улични музиканти, работещи хора, пазари, кръстовища – всичко се слива и отделните личности е трудно да бъдат забелязани. Понякога обаче, по един красив начин, те се появяват – под формата на самотен замислен пасажер или облегнат на стената музикант.
КОМИСИЯТА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕТО НА КЛАНЕТО В ...
ПРЕЗИДЕНТЪТ БАШШАР АЛ-АСАД ДЪРЖА РЕЧ ПРЕ...
17.04.2021 21:04
Снимките ти страхотно се връзват със следните стихове...
РАЗМИСЪЛ
Притиснат днес градът е
между земя и небо
и мислиш си светът се е обърнал…
Чернилката от долу,
чернилка и от горе.
Дървета – черни,
постройки – черни,
пространство – черно.
Дъждът вали и
спуска пелената,
сгъстяваща чернилката отвред…
Усещаш как засилва се
чернилката в душата,
избутана напред.
Оголен днес светът
показа своя стан…
Чернилка и Лъжа !!!
и
МЪГЛА 2
Дни наред мъглата ни мори…
Като в преизподнята
потъваш в
сивото пространство.
Призраци шътащи
насам и на там…
Чернилка и бяла мъгла.
Прихлупен, затиснат
пъшкаше и стенеше града.
Но ледена целувка
снощи той усети.
Севернякът затанцува
и бялата мъгла
на някъде понесе
по своите пътеки,
а върху мокрите
дървета и паважа
следа оставила бе тя.
Събуди се градът с усмивка,
от топли слънчеви лъчи.
Щъкащите призраци
на сам, на там,
получиха човешки облик.
По улици и по площади
човешката река потече…
Градът усети прилив на живот.
Стиховете са на Светланда Йорданова Рашкова , автор, 2016
Ако ти харесат, можеш да видиш повече в линка по-горе.
(hi)
Страхотни снимки Вал!
Страхотни снимки Вал!
Когато изпитваме ярки чувства, гледайки черно-бели снимки, това означава, че те са направени много талантливо и са уловили моментите, които засягат струните на душата ни. Именно това прави обикновените снимки шедьоври…