Блогът на tatiana :: нетленна българска красота

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.09.2021 07:12 - нетленна българска красота

Автор: bven Категория: Музика

Прочетен: 732 Коментари: 0 Гласове:

Сред всички оперни диви, които познавам, Галя Йончева е единствената с две висши образования – икономическо и филологическо. Едва след тяхното придобиване завършва и висше музикално образование в Атинската консерватория. Ще призная, че тя остава и най-красивата, и най-сексапилната сред стотиците сопрани. Красотата на гласа ѝ и женското ѝ съвършенство карат мнозина от най-видните български композитори да пишат и посвещават своите оперни творби именно на Галя Йончева.

Певицата започва малко късно своята оперна кариера поради двете висши образования, но със стъпването си на сцената на Софийската национална опера бързо пробива и спечелва както завистта на своите колежки, така и преклонението на публиката. Галя Йончева е родена в София в семейството на интелектуалци. Баща ѝ е завършил инженерно агрономство във Франция и е ревностен почитател на народната музика. Галя Йончева е второ дете в семейството. Родителите ѝ са се надявали да бъде момче, но се ражда момиче. Може и това да е оказало влияние тя като мъж да се бори и да устоява по пътя на бурната си кариера. Когато е седемгодишна, ѝ купуват пиано, а няколко години по-късно започва да учи балет, и то в Софийската опера. Учителката по пиано, госпожа Герджикова, е уверена, че момичето има талант и трябва непременно да учи в Музикалната академия. Наред с пианото девойката се опитва и да пее. Но баща ѝ е непреклонен в отказа си и Галя се записва студентка в Икономическия институт. След завършване на образованието си постъпва на работа във външнотърговска централа. Но и по време на следването, и по време на работата тя не спира да се занимава с пеене. Постъпва в Академичния хор към Софийския държавен университет, където пее нейната сестра. Изключителната ѝ хубост веднага е забелязана и тя е поканена на пробни снимки за филма „Ребро Адамово“, но тъй като няма артистично образование, е отхвърлена. Това я кара да се яви на приемен изпит в тогавашния ВИТИЗ. Не я приемат. После кандидатства в Софийския университет за специалността „Българска филология“. Тук вече успява да се пребори, завършва и филологията ѝ помага по-късно, след приключването на оперната си кариера, да напише няколко обемисти книги, които се превръщат в нагледни учебници както по история на българското оперно пеене, така и като анализ на вокалното певческо майсторство.

Първата учителка по пеене на Йончева е Елизабет Рутгер, сетне продължава при Елена Доскова Рикарди. Щастливо омъжена, Йончева заминава за Гърция със съпруга и сина си. Там се записва в Атинската консерватория като ученичка на професор Стильополу и завършва с отличие. През 1969 г., завърнала се в България, научава, че в Софийската опера има конкурс за стажант-артисти. Събира смелост и се явява. Само седмица след постъпването ѝ е назначена за редовен солист. За първи път Галя Йончева излиза на сцената през 1970 г. в ролята на Кети Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. В творческия път на певицата това е най-малката роля, след нея изпява 33 централни роли. Сякаш с най-голям замах влиза в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“. За първи път я пее в Старозагорската опера, после я представя и пред столичната публика. Със състава на Софийската опера или самостоятелно, Галя Йончева изпълнява ролята на Татяна почти из цяла Европа. През 1971 г., след представление в Гент, един белгийски критик пише във в. „Де Гентерар“: „Тя се нарежда сред най-добрите изпълнителки в света.“ Следва ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“. Тази роля, наред с Татяна, се превръща във визитна картичка на певицата, с която се представя по световните оперни сцени. С Чо Чо Сан тя се изявява дори в Япония. Следват Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Чилеа, Мюзета от „Бохеми“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Лейла от „Ловци на бисери“, Алиса Форд от „Фалстаф“, за да включи и по-драматични роли като Леонора от „Трубадур“, Йенуфа от едноименната опера на Леош Яначек, Лиза от „Дама Пика“ на Чайковски. Участва и в „Годеж в манастира“ от Прокофиев, в „А утрините тук са тихи“ от Молчанов, „Човешкият глас“ от Пуленк...

Галя Йончева е една от най-ярките представителки на българската оперна музика. На нейния глас и натюрел композиторът Парашкев Хаджиев посвещава три оперни заглавия. Това са оперите „Златната ябълка“, „Лето 893“ и „Мария Десислава“. Именно с певческото и актьорското изграждане на образа на Десислава Галя Йончева окончателно нареди името си сред най-задълбочените изпълнителки на софийска сцена и стана още по-любима на публиката. Омъжена е за композитора Красимир Кюркчийски. Той написва специално за нея операта „Наздраве, господарю“. В ролята на Вивиян Йончева блести не само с вокалното си красноречие, но и с женското си магическо очарование. Операта на Кюркчийски не попречва на Парашкев Хаджиев да напише и той нова творба и отново да повери главната роля на Галя Йончева. Това е операта „Албена“. По време на работата си в Софийската опера певицата е изпратена на специализация във Виена при известната вокална педагожка професор Мария Брант. Там я чува английски екип от Оперния фестивал на Глайндборн и единодушно я кани да пее в премиерата на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски с режисьор Михаил Хаджимишев. Глайндборн е имение, на 40 километра от Лондон. Неговият собственик благородник се омъжва за певица и превръща конюшните си в оперен театър, който става любимо място за срещи между представители на най-висшия елит на Великобритания и Европа. В образа на Татяна Галя Йончева пее под палката на именития Ендрю Дейвис. Операта е записана за радио Би Би Си, а певицата се превръща в звезда. Англичаните пишат: „От години не сме слушали и гледали толкова нежна и красива певица.“ Галя Йончева е поканена да запише и грамофонни плочи с песни на Глинка и Чайковски в съпровод с пианистката Марта Деянова за фирмата „Нимбъс Рекърдс“. Бракът на Галя Йончева с композитора Красимир Кюркчийски е сърдечен и романтичен. Любовта им е могъщ стимул композиторът да напише прочутата си творба – „Козият рог“. Певицата е поканена в Швейцария за записи на арии от славянски композитори, и то под диригентството на големия и моден в този период Пиер Коломбо.

И днес се разказват легенди за представленията на „Евгений Онегин“ в Испания. На гастрол е целият състав на Софийската опера. След изпълнението на писмото на Татяна публиката извиква 17 пъти певицата на сцената – по свидетелството на музикалната критичка Ваня Пръвчанова, която пее в хора на операта. На представлението присъства и Хуан Карлос – тогава все още принц, който не скрива възхищението си от българската изпълнителка. В антракта принцът нарежда да бъде организиран коктейл за българските певци, естествено, и за да може да се запознае с Галя Йончева. „Неговите комплименти бяха наистина смущаващи“ – признава си певицата в книгата си „Оперни пътеки“. Диригентът на спектакъла Руслан Райчев се обръща към певицата с думите: „Напихме се и се нахранихме благодарение на теб, скъпа Татяна.“ С Татяна Галя Йончева открива и музикалните фестивали в Белград и Лозана. Певицата се изявява и във Виена заедно с Маргарита Лилова по повод награждаването на Панчо Владигеров с Хердерова награда.

Приключила с оперната си кариера, певицата не спира да работи. Тя е преподавател по пеене в Театралната академия, в Музикалната гимназия „Любомир Пипков“, дава и частни уроци. Пише нови книги, с които ще обогати българското музикознание, и се радва на своята внучка, която може би ще продължи пътя на баба си. Колко ми е трудно да напиша думата „баба“, защото и днес Галя Йончева изглежда прекрасно – млада и жизнена. https://www.ozone.bg/media