БОБИ СОЛО И НЕГОВАТА РОКЕНДРОЛ ГРУПА


„Наслаждавах се много на този живот. И още не съм свършил... ”: това е духът на този необикновен артист, който е италианската икона на рок и блус. Неговият глас, музиката и стилът му винаги са били признати в Италия и в чужбина като уникални и изключителни. С този проект великият Роберто Сати ще ни накара да се потопим в най-автентичния и забавен рок енд рол.


Роден в Рим в семейство, произхождащо от Венеция  , от юношеството си  се интересува от музика, по-специално рокендрол , като става фен на Елвис Пресли ,   вдъхновен от стила и начина на пеене.

Научава се да свири на китара и да композира първите песни; в началото на шейсетте години баща му, който работи като изпълнителен директор на Alitalia , е преместен от Фиумичино в Линате и семейството се мести в Милано .  

Тук той е забелязан от Роберто Винченцо Микочи , който му предлага договор за дисковете  и дебютира през 1963 г. 

Името "Боби Соло" се роди от неразбиране на секретаря на звукозаписната компания. Когато баща му Бруно, бивш офицер от военновъздушните сили (той беше достигнал чин полковник и по време на войната беше спечелил две отличия за храброст), отказва да види фамилията му, използвана за направата на плоча, Микочи предложил да приеме само името на кръщението , на английски: "Боби, само Боби". Тя не го разбира и така се родило сценичното име Боби Соло. 

През 1964 г. участва във фестивала в Санремо , като изпява песента Una lacrima sul face в тандем с Франки Лейн .

Песента има текст на Могол и музиката на Боби Соло, който обаче не го подписва, тъй като той все още не е член на Siae , така че оставя подписа  Lunero (псевдоним на Iller Pattacini ); по време на фестивала Боби има внезапно спадане в гласа си, което му пречи да пее на живо; така че  пее в плейбек ,  един от първите случаи, когато това е абсолютно забранено на фестивала. Това му пречи да спечели в Санремо (което ще получи следващата година), но Една сълза по лицето  се превръща в голям успех.

Вероятно изпълнението на възпроизвеждането допринася много за успеха на песента, дотолкова, че се появили слухове, че всичко е било рекламен трик за популяризиране на диска и в същото време за „перфектно“ аудио: успехът е не само в Италия , където достига 1-во място в класациите за 8 седмици, но в цяла Европа (надминавайки по продажби версията на Frankie Laine и получавайки след няколко месеца златния рекорд за милион продадени копия; в крайна сметка ще дори получи 2 , тъй като ще надхвърли 2 милиона ); това подтиква Dischi Ricordi да издадат първия си албум, Bobby Solo, също е отпечатан в чужбина (Сълза на лицето също е преведена и изпята на няколко езика за случая).

През същата година Боби дебютира в света на киното с Una tear on the face , музикален набор с Лора Ефрикиан и Нино Таранто, в който освен заглавната песен, той интерпре-тира и други песни от 33 оборота в минута.

Също така през 1964 г. печели и първото издание на Festivalbar , с Credi a me .

  1965 г. му носи първата победа в Сан Ремо , с Ако плача, ако се смея ,  песента повтаря успеха на A tear on the face , пристигайки на 1-во място в класацията за сингъли; през същата година той участва в конкурса за песен на Евровизия - проведен в Неапол , със същата песен на Санремо, класирана на 5-то място - и в Un disk за лятото на 1965 г. - с грешната песен, написана от Алберто Теста и Флавио Карарези, като се класира на 6-о място, но 1-во в класацията по продажби на сингъла.

Боби  се завръща на фестивала и на следващата година, с This time , който получава значително по-нисък успех; също с Да разплачеш зрял мъж (италианска версия на Да накараш голям мъж да плаче на Том Джоунс ), представена на Кантагиро през 1966 г.


Боби Соло на Cantagiro от 1967 г
Успехът се завръща с Няма какво повече да се прави : публикуван през декември 1966 г. , той влиза в класациите на следващата година ; участва с успех в Cantagiro 1967 ; парчето на гърба, Serenella , е от Могол и Карло Донида (също записано от Дик Дик и Луиджи Тенко , но публикувано едва през 1986 г. ).

Продажбите на Няма  повече за правене засенчват тези от следващия албум, Canta Ragazzina , представен отново в Санремо (в двойка с Кони Франсис ), след това също записан от Мина . Сред другите му хитове, да си спомним Сан Франциско (1967), италианската версия на едноименната песен, изпята от Скот Макензи ; Сиеста (с който той участва в 1968 Cantagiro ), Una гранита ди Лимоне (1968), Доменика d"Август (1969).
През 1969 г. нова победа в Санремо, комбинирана с Ива Заничи , със Зингара , 1-ви в класирането по продажби, за 2 седмици; през същата година участва в производството на телевизионната програма La filibusta , играейки пират.



През следващото десетилетие, докато продължава да гравира, успехът намалява и Боби Соло решава да отвори Chantalain Studios (свиване на името на синовете му Шантал и Ален ), на Via Aurelia , в Рим , където, наред с други, Роберто Векиони гравира през 1975 г. албума Hypertension (в който Боби Соло се занимава със звуците, подписвайки се с истинското си име); наред с други албуми, записани в неговото студио, Chiaro , от Loy & Altomare , в които Боби Соло пее в припевите на песента Sangue Cold .

Той се завръща към успеха през 1980 г. с Gelosia , с която участва във фестивала в Санремо ; успехът се повтаря през следващата година, с I can"t lose you и през 1982 г. с Tu stai.
  Лора Ефрикиан дава награда за 1 млн продадени плочи през 1964.

През осемдесетте години , заедно с Rosanna Fratello и Литъл Тони , формиране на супергрупата на Ro.Bo.T. (от инициалите им), които се радват на известен успех, благодарение на участието в телевизионно предаване и публикуването на албум с песни, представени на фестивала в Санремо . Боби Соло също има значителен успех на немския, френския и испанския пазар с езикови версии на своите хитове. През 1989 г. печели, със Сълза на лицето, музикалното предаване Имало едно време на фестивала .

През деветдесетте години Tg 1 интервюира Том Джонс и го пита дали познава Васко, Рамазоти или други италианци. Той отговорил: „Павароти и Боби Соло“.

Албумът XV ° Round самостоятелно продуциран от 1996 г.

През 2003 г. се завръща на фестивала в Санремо с Never Growing Up , в дует с приятеля си Little Tony ; възобновява дейността си на живо, в която представя освен хитовете си и много кавъри на Елвис Пресли , Литъл Ричард , Чък Бери и други рокендрол песни , като Be-Bop-A-Lula , Blue Suede Shoes , Tutti Frutti , Rip It Up .

Между 2001 и 2006 г. той записва 5 албума със звукозаписната компания Azzurra Music : That"s Amore (2001); Да се ​​люлеем (2003); ; Песните на Джон Лий Хукър (2005); Коледа с Боби Соло (2006).

През втората половина на 2009 г. той издава друга своя дискографска работа, On the Road , промоционален компактдиск, който го вижда да се завръща към рокендрол жанра , с песни, написани в сътрудничество с болонезе Андреа Располини , Андреа Заполи и Лука Бонджорни , публикувани от ARIEL Edizioni Discografiche di Forlм.

През ноември 2011 г. излиза коледният албум Bobby Christmas ( Sifare Edizioni Musicali ), аранжиран и продуциран от Франческо Дигилио .

На 9 септември 2013 г. сингълът Una Nuova Lacrima [6] , рап песен, беше издаден дигитално за лейбъла ThisPlay Music , с първото „участие“ на записа на малкия Райън.

Muchacha , посветена на света на денс музиката , продуцирана и редактирана от Montefeltro Edizioni Musicali, плюс видеоклипът на cha cha cha Muchacha [7] , излиза на 14 февруари 2014 г. 

                               


18 март 2015: Meravigliosa vita е 37-ият албум; празнува своите 70 години и 50 от кариерата си; публикува се от Clodio Management Srls; съдържа 13 песни, от които 9 неиздадени (3 от които подписани от Могол ) и препрочитания в блус тон на неговите "класики": Ако плачеш, ако се смееш , Няма какво повече да правиш , Сълза на лицето ти и Ревността .

През 2016 г. участва в девет епизода от музикалната програма MilleVoci на Джани Турко, където изпълнява евъргрийни хитове, реинтерпретации, някои непубликувани.
През 2017 г. издава Russian Ladies , изпяти заедно с Джордж Арън .



 1967 г.  певецът се жени за танцьорката и хореографка Софи Текел . Имат родени три деца: Ален, Шантал и Мюриел, които днес са съответно на 50, 47 и 43 години. 
През 1991 г., веднага след края на брака със Софи Текел, певецът се влюбва в Мима Фоти. Връзката им, въпреки голямата разлика във възрастта, продължила няколко години  довежда до раждането на дъщерята Вероника Сати.
Певецът има и по-малък син, роден от брака със стюардесата Трейси Куад, женени от 1995 г. , а бебето Райън пристига през 2020 г., когато артистът е на 67 години, а партньорката му - на 41 години. /по публични данни/