. Състои се от допълнително изградено антре, островърхо предверие и помещение със седем стени. Характерно за това помещение е различната големина на стените - от 4,32 м до 5,10 м. Използвани са сравнително неголеми, светли и изгладени каменни блокове.В центъра на мавзолея се намира дървен саркофаг (лъжлив) със зидан гроб под него. До саркофага са поставени железни еминии (обувки), тежки 3-4 кг, както и джобно ножче.Проучванията сочат, че манастирът „Демир баба" е строен около средата на XVI в. Но съществуват някои следи, които ни навеждат на мисълта, че тук е имало по-древен градеж.

В двора на манастира се намира част от стара колона, корниз, както и почти заровена основа на колона. Открити са и шест стъпала, изсечени в скалата. На практика те не водят наникъде и свършват в стената на мавзолея. Очевидно те са принадлежали към древна постройка, издигаща се над скалата.Самата гробница е изградена от различни камъни. В долната й част те са по-големи, а нагоре - по-малки. И това е явен белег, че горната част е строена допълнително.

Предполага се, че след разрушаването на по-старата постройка и издигането на втората, при оформянето на оградата, над вратата към вътрешния двор е поставен камък, наподобяващ саркофаг. Целта е била да се обозначи, че в ограденото място е имало гробница. Съществувал е и надпис върху този камък, но той очевидно е заличен и на негово място е поставена плочка с арабски надпис. Днес сред местното население като че ли няма данни за старата постройка. Но ако се вгледаме в каменните блокове на оградата, ще забележим две изображения. Първото се явява джамия, докато второто не прилича нито на мюсюлмански, нито на езически или християнски храм. От двете страни на постройката все още ясно се виждат по 6 стъпала, като стъпалата отдясно поразително напомнят за тези, които са изсечени във вградената в гробницата скала.

google_protectAndRun("ads_core.google_render_ad", google_handleError, google_render_ad); Изображението притежава редица характерни черти за персийско-сасанид ските строежи. А нека напомним, че земите на днешен Иран (Персия) също са населявани от древните българи. Интересно е, че са се запазили сведения в района на манастира „Демир баба", за преселници от Хорасан. Това е област в Североизточен Иран, включваща части от Южен Туркменистан и Афганистан. Хорасан се превежда като „булгарлък" - „място, където живеят българи“.Възможен е паралел и с други наши днешни земи. В с. Крайно село до гр. Кърджали има предание, че там живеели преселници от Хорасан. Подобно нещо се открива и в родопското село Житарник.Проф. Тоган смята, че още по времето на Александър Велики (356-323 г. пр. н. е.) българи и хазари се намирали в Хорасан. Според него тези племена са дошли в басейна на Волга след Състои се от допълнително изградено антре, островърхо предверие и помещение със седем стени. Характерно за това помещение е различната големина на стените - от 4,32 м до 5,10 м. Използвани са сравнително неголеми, светли и изгладени каменни блокове.В центъра на мавзолея се намира дървен саркофаг (лъжлив) със зидан гроб под него. До саркофага са поставени железни еминии (обувки), тежки 3-4 кг, както и джобно ножче.Проучванията сочат, че манастирът „Демир баба" е строен около средата на XVI в. Но съществуват някои следи, които ни навеждат на мисълта, че тук е имало по-древен градеж.

/следва/