Но това не означава, че имаме общ корен, а по-скоро говори за контакти в определени периоди от време (зависимостта на предшествениците на кубратовите българи от Тюрк ския каганат).

Заслужават внимание и местните легенди на къзълбашите (алианите). В една от тях Демир баба побеждава чудовището, пазещо солта, и по този начин се възстановява снабдяването на целия Делиорман със сол. А споменатото определено напомня за превземането от Омуртаг на солниците в Трансилва ния. Друга легенда разказва за битка на Демир баба в Унгария, което ни подсеща за овладяването на Панония (Западна Унгария) от българския владетел.Да не забравяме, че Омуртаг е и кръвно свързан с „железните войни" на Стария свят - пелазгите, филистимяните и гетите.Само с приема нето на пълното припокриване между Железния баща и Омуртаг бихме могли да си обясним преданията, че животът на Демир баба е пряко свързан с околностите на Абоба. В този дух е и записаната от Ф. Каниц легенда как погребаният „сам си изградил своята гробница". Понятието „сам" очевидно трябва да разглеждаме като по свое (владетелско) желание. Нещо, което проличава и от надписа, открит върху колоната на църквата във В. Търново „Св. Четиридесет мъченици".

Извършените през последните десетилетия археологически разкопки край манастира „Демир баба" ясно показаха, че текето е паметник на мюсюлман ска култура, в чиято основа се различават други два слоя - на траките и на така наречената Първа българска държава.Почитането на това място започва още през Ранножелязната епоха, когато се развива като гетско религиозно селище. Най-първични следи от тракийско светилище са откритите плоски и кръгли глинени олтари в центъра на двора на текето. Предполага се, че те са били под открито небе.По-късно при светилището вече е изградена култова правоъгълна постройка в посока запад-изток с размери 13 х 4 м. Археолозите разкриха и ниски подиуми (на 20 см от земята), на които са оставяни дарове те. В средата на помещението на две нива са били разположени и своеобраз ни омфалоси - полусферични глинени олтари с диаметър около метър. През тази втора част от съществуването си светилището на гетите е идентично с други техни светилища, намиращи се северно от р. Дунав.

След земетресение в III в. пр. н. е. се изгражда нова сграда и тя бележи третия етап в развитието на светилището. Към него се отнасят нови каменни стени, някои от които излизат и извън двора на текето. Падналите скали на Камен рид (в посока запад) са превърнати във внушителни олтари. Четвър тият етап на тракийското светилище е през римската епоха. Открити са части от червена лакова римска керамика. Продължава да се почита тракийският конник.Доста по-късно върху съществуващото светилище се строи текето на къзълбашите (алианите). Получава се наслагване на култови паметници от различни епохи. Това не е ново за българските земи. Има и други места, където отделни свещени места се почитат и от християни, и от мюсюлмани.

Защо се получава така? Кое ражда тази поносимост между отделните религии на територията на днешна България?Мисля, че в основата й стои кръвната връзка, родството между тези различни групи от хора, племена, което не може да бъде заличено дори от времето.Проучването на различни предания и легенди на туркоезичното (мюсюлманско) население в Североизточна България показа, че то е съхранило много древни български и тракийски елементи.

Край текето Демир баба живеят къзълбаши. Техните обичаи и обреди на Гергьовден напомнят на старите български обреди и ритуали, извършвани на този