Легендата разказва, че една красива българка отказала да стане наложница на Хасан бей, управителя на Хисаря.. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия  меден поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада, намазана с гюлова вода и  кат- ран. Когато пламъците обгърнали  тялото, от очите ѝ се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор и тя бавно се потопила в него – хората го нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана  в центъра на града.

          До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, която е най-хладка - 31 градуса и се ползва за промиване на очите. В този район, в диаметър от 200 метра, са разположени няколко извора с различно съдържание на елементи и температура. Топлица е най-горещият извор с 51 градуса и върху него е била построена първата баня, използвана още от римско време.  Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания.  До нея е Бистрица, с температура на водата 45 градуса. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания - освежава кожата, като я прави извънредно нежна и красива. Затова преди години е била предпочитана от дамите.  Срещу тях е Свежест. Водата в банята е с температура 41 градуса, а в басейна се охлажда до 37 градуса. Използва се за лечение предимно на неврози.

        Ето и една от емблемите на града - Колонадата. Тя е построена през 1960 година и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза

          

           Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привличали  хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществу - вало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късно  тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период  датират и големите тракийски култови съоръжения край Старосел. След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град

На много места  крепостната  стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта  се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Ето каква е и  легендата за крепостта:  Римляните строили крепостта 20 години - точно толкова, колкото безплатен труд  трябвало да дават робите. Непосилният труд ги убивал – ослепявали от врящата вар, притиснати от огромните камъни или камшиците на надзирателите. Когато  един  млад трак  решил да се ожени, по обичай тръгнал да поиска благословия от баща му,  който двадесет години не бил виждал. Два дни момъкът търсел и разпитвал за баща си, а той вървял  след  него и мислел  как да го предпази. Когато синът застанал под стената,  той пуснал камъка върху него : „ По-добре мъртъв, отколкото роб на римляните!”

         В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

        Една легенда,свързана с Филип Македонски: Хиса – дъщерята на императора  , била влюбена в млад и красив трак. Нехаейки за дворцовия живот, тя поискала от баща си града за свое владение. За да уточнят границата на владението с брат си, се уговорили при първи петли  тя да тръгне със свитата си от  своя град, а брат й – от Филипопол. Вечерта  Хиса поискала съвет от мъдрите траки: да упои един петел, за да пропее по-рано на заранта. Петелът  пробудил града преди съмване и тя  тръгнала по-рано. Срещнала брат си близо до града му. Узнал за хитростта на сестра си, той  прокълнал : ”Градът на Филип да цъфти на север и юг, на шир и длъж. Но твоите крепости  да стягат туй селце!”.

        Голяма гибел преживява градът около 1202 година. Хенри IV – братът на Балдуин превзема  Аугусте , а пожарищата се виждат до Пловдив. Един от последните защитници на града бил Богдан войвода, преследван и убит от рицарите до върха в Средна гора, който носи неговото име. А соколът, който показвал пътя на юнака до върха, разперил криле и го пазил ден и нощ от вълци и чакали, докато израснала буйна трева. После разперил криле и никой повече не го видял.

          Минават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря..

     






            Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи хектари площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света - магнолии, гинко билоба, ацер, пауловния, албиции и други. Първият парк, около бившата баня „Топлица”, е дело на швейцарския инженер Лусиен Шевалиас от 1892 г. Красиви паркове има около извор „Момина Баня”, Летния театър,  повечето новопостроени хотели и вили.


                           

        В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. Мекият климат  и минерални извори правят града привлекателно място за отмора през всички сезони.