В средата на девети век Братята Кирил и Методий създават две нови азбуки, Кирилицата и Глаголицата, а също и книжнина за християнско богослужение.

От тогава, в продължение на много столетия, тяхната дейност е предмет на многобройни научни изследвания.
За техния живот и дело като основни източници обикновено се ползват латински и византийски исторически сведения, а така също и житията на двамата братя и техните ученици. Но житията не са оригинали, а значително по-късни преписи. Липсва и оригиналът на свързаното с тях историческо съчинение на Черноризец Храбър "За буквите"/ "О куниг", "О писменах"/.

Изследователите най-често се спират на въпросите, от къде са взети знаците, какъв е етностният произход на Светите братя Кирил и Методий и какъв е езикът, на който те са съставили създадената от тях книжнина за християнско богослужение - Светите писания.

При направеното от нас графично изследване на писмените знаци на Кирилицата и Глаголицата, стигнахме до заключението, че те са взети от по-старата писмена система на българите, състояща се от 132 знака т.е. резултат на писмена реформа. Кирилицата, която е създадена в 855 г. съдържа 58 знака от писмената система на старите българи. Глаголицата, която е създадена в 861 г. съдържа в основната си графична конструкция 44 знака от писмената система на старите българи с добавени кръгови графични допълнения на някои от знаците. Трите споменати графични таблици ще бъдат публикувани в подготвената за печат от издателство "Галик" наша книга "Писмените знаци на Българите - ретроспекция на цивилизацията".

По-сложен се оказа въпросът за произхода на двамата братя Кирил и Методий.

Наскоро издадените Български летописи, дават възможност да се видят в нова светлина горепосочените исторически събития /Бахши Иман. Джагфар тарихы. Том І-1993, ІІ-1994 и ІІІ-1997. Оренбург./.

През ІХ в. Българите се отричат от старата си религия. Част от потомците на Бат Боян в Киевско-Волжка България приемат мюсюлманска религия. Началото на този процес е през 822 г. по времето на Кан Урус Айдар/805-855/. По негово нареждане в 840 г. старата българска писмена система КУНИГ е заменена с арабографически писмени знаци. С тази задача е натоварен държавният секретар Микаил Шамс, който извършва преписи и преводи на старата българска книжнина.

Потомците на Аспарух в Дунавска България са подложени на натиск да приемат християнска вяра. Недостатъчно изяснени са фактите и обстоятелствата свързани с Кан Сабин /765-766/, но би могло да се допусне, че е бил склонен за промяна на религията.По времето на Кан Крум и Карл Велики това е бил един от мотивите за войните помежду им. Промяната на религията става при Кан /Княз/ Борис. За началото на неговото държавно управление има противоречиви данни. Старите източници сочат, че е поел държавната отговорност почти веднага след смъртта на византийския император Теофил /842/ и допълват, че това е по времето на папа Сергей ІІ /844-847/. Една от първите задачи на Борис е била да уреди отношенията си с Византия. Той създава впечатления, че се готви за война, но изпраща пратеници и сключва мир с вдовицата Теодора, която управлява от името на непълнолетния император Михаил ІІІ. След сключения мир, от Константинопол в българската столица Плиска се е завърнала сестрата на Борис. Тя била християнка и при завръщането си е съпроводена от своя духовен наставник Методий. Възможно ли е това да е братът на Константин философ?. Известна подкрепа за такова предположение може да бъде текстът в житието на Климент, написано от Теофилакт Охридски. Там са казва : "По-късно, когато Методий вече бил архиепископ в Моравия, непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си княз Борис, когото по-рано бил направил свое духовно чедо".
Недоизяснен е въпросът къде по-точно е било пратеничеството на Константин философ в 852 г. при магометите т.е. мюсюлманите или другаде. Има вероятност това пратеничество да е било при Кан Урус Айдар с цел съгласуване на обща религиозна политика и обща писмена система.