Тези историци би трябвало да обединят целенасочено усилията си с народо-психолозите,  социалните психолози и психолозите-педагози, с учителите, с философите по етика и естетика, със свещениците, с писатели, поети, музиканти и художници, с компетентни журналисти, с психиатрите и клиничните психолози, в частност със съдебните психиатри и съдебните психолози;  а най-накрая и с нас невролозите, във връзка с т.нар. гранични психични състояния между неврологията и психиатрията, но също така и с кардиолозите  и онколозите, защото в обсега на нашите три специалности са най-тежките, животозастрашаващи последствия от хроничния дистрес, на който е подложен българския народ: мозъчните инсулти, сърдечните инфаркти  и “рака”.

Тъй като засега няма никакви признаци историци-историографи да поемат инициативата, а от другите споменати призвани има само индивидуални изяви, минаващи между другото сред злободневните теми на масмедиите или в индивидуално водени предавания по частни и кабелни телевизии, стигам до извода, че инициативата трябва да поемем ние – дилетантите, които преживяваме Историята. Да направим предаване “Мисия Българска” от 11 до 12 часа в неделя по Българската Национална телевизия!  Ще ме извинят Драгомир Драганов /нищо лично!/ и програмният директор на БНТ, но 2 часа телевизионно време “Чай” са твърде много дори за Япония, където чаепиенето е ритуал.  Тогава аз и други ентусиасти-дилетанти ще се заемем да оформим сценария и да осъществим предаването. В него ще каним историци и археолози с историографско мислене, ерудирани и почтенни представители на изброените по-горе специалности, с мнение за днешната ни мисия-вина-отговорност. Ще включим в участие и хора от страната, които желаят да споделят преживяването си на Историята на Българите, но участие не по телефона, а директно от студиото, за да се видят и чуят съвременните българи.  Ще започнем със същите теми, които Вие вече “претупахте”.  За тази цел призовавам на помощ проф. Марко Семов, проф. Атанас Свиленов, проф. Юлиян Вучков, доц. Иван Ценов, поетите и писателите Ивайло Петров, Димитър Коруджиев, отец Боян Саръев, журналистите Волен Сидеров, Вася Ганчева и много други, които пожелаят  да се присъединят.     

Жалко, че ще бъда толкова банална, като кажа стократно повтаряните истини ”Държавата – това сме ние!”, “Всеки народ сам кове историческата си съдба!” и “Всеки народ си заслужава правителството!”. Аз няма да омърся тези страници с имената на партиите и политиците, които сринаха икономически и предадоха стратегически днешната Българска държава. Съчетано с прилагания от външни и вътрешни фактори геноцид над българите, това приближава с невероятна бързина не само изчезването на последната ни Държава, но и края на Българската цивилизация!  Гърлото ми се стяга от мъка, че съм свидетел на този край, че преживявам извратеното противоречие на заобикалящата ни действителност с основните белези на Цивилизацията на Българите:

- “Да полагат началата на цивилизацията навсякъде, където са превръщали географската зона в културно-историческа.” Още след Освобождението ни от турско робство, т.нар. Велики сили превърнаха нашата географска зона само в стратегическа, в резултат на което, особено през последните 60 години, културно-историческата ни характеристика е преднамерено, системно и невъзвратимо заличавана.

- “Да създават държави, но преди всичко да въплъщават държавността като начин да се осмисли историческото битие.” Нашето битие е напълно исторически обезсмислено поради това, че управляващите в най-новата ни история никога не са въплъщавали държавността.

- “Винаги да изповядват монотеизма заради упованието в единната Божественост, която направлявя нашето битие.” Тъй като 45 години ни забраняваха да вярваме в Христос, а сега не ни позволяват да споменаваме Тангра, битието ни не е направлявано от Божествеността, а само от Злото. 

- “Да приобщават с толерантност победените и съюзените.” Толерантност, но без приобщаване, проявявахме в толкова неразумна степен, че застрашихме собственото си морално, културно-историческо и физическо оцеляване.

- “Да побеждават победителите си с дела.” Точно от дела се отказа нашият  народ, доведен до вегетиране от небивала дори във военновременни години бедност и мизерия.

- “Да заимстват с отворени очи чужди прозрения, за да ги направят и свои.” Под влияние на коварно прикрита българофобия или на ежедневно поднасяни ни очевадно чужди нам “постижения”, ние ги заимствахме масово, но със затворени очи и без собствено прозрение.

- “Да формират наднационален език”. Това не само е улеснявало различните етносни групи, но и е обогатявало езика ни. Съвременният ни език не е славянски, защото, наред със славянските, използваме и български думи, като например: любя/обичам, говоря/думам, летя/хвърча, бягам/тичам и т.н. А какво улеснение и обогатяване има в надписа “Кафе-аперитив “The Lemon” ?                  

- “Да градят синкретична култура.” Тук вече достигнахме пълното падение! Извивките на зурлата и ритъма на маането в чалгата и лъже-фолка, слушани от целокупния народ в последните 15 години, го дебългаризираха неусетено, но окончателно – нещо, което не бе постигнато от башибозушките и еничарските ятагани за 500 години! Не коментирам текста, който е малоумно наивен, просто тъп или откровено циничен. Имам предвид т.нар. музика. Само за пари, а може би и по поръчка, осъществителите на това уродливо явление подтиснаха естествената вътрешна вибрация на българските мъже и жени спрямо исконния български неравноделен такт 5/6 и 7/8 за сметка на ритъма на люлеенето на ханша, асоциирано с половия акт. А тъй като първа грижа на природата е възпроизводството на биологичния вид, този ритъм се възприема на възможно най-първично ниво - в най-ниските - 3-ти, 4-ти и 5-ти опашен сегмент на гръбначния мозък, които инервират и пикочния мехур, и правото черво. Това е нивото на възприемане и удоволствие от чалгата и псевдофолка!  Справка може да си направи всеки в ръководствата по неврология  за студентите както по хуманна, така и по ветеринарна медицина,  или  във  всеки  анатомичен   атлас. 

Това примитивно явление може би стимулира по-висока раждаемост при циганите и турците. Но, при отрицателния прираст на българското население, то обслужва едната вулгарна и безплодна похот!  С право т.нар. певици на този жанр се представят само със собствените си имена. Ако бащите им са доволни от доходоносния бизнес на дъщерите си, могат да съобщават и бащините си имена. Но никога не трябва да казват фамилиите си, защото с това биха опетнили паметта на целия си род. Никой не знае, обаче, никакви имена на пасмината от издадели, текстописци и компилатори на чалгата. Защото за композиране или за синкретизъм и дума не може да става – това са най-жалки компилации от откраднати цигански и турски ритми и мелодии, с малко сръбски и още по-малко гръцки орнаменти, и - най-подлото! - дори с няколко вмъкнати български такта, за да минат за “фолк”.  Създателите им са анонимни съвременни еничари !     

Не можем да се оправдаваме и да виним за всичко, което ни се случва, политиците, не и за чалгата и за “Биг брадър”!  Трябваше да се опълчим срещу промиващите мозъците ни масмедии, ненапразно наричани четвъртата власт. Как? Като просто не ги слушаме, гледаме и четем, та да фалират!   Всички знаем, че е точно така, защото чувстваме, че и в най-тежката ситуация имаме право на избор, на избора дори как да си отидем от този свят!  И, знаейки това, вместо да покажем себеуважение и човешко достойнство, ние вървим към пълната си  погибел като в скотобойна! Точно това ме потриса!  Мислех си, че трябва да потриса и Вас, проф. Димитров, като един от видните ни историци, и затова имах завишени очаквания към предаванията Ви, които не се оправдаха  - “Лицемер  е онзи,  който  казва  полуистината”/Марциал/. 

София, 30.01.2005 г. – Анна Йонкова;           

30.08.2006   -  С  омерзение:  Д-р  Йонкова

                              Бележки за автора

Д-р  Анна Йонкова е родена на 6 август 1943 г. в гр. Свищов, където получава средното си образование в елитната Първа гимназия “Алеко Константинов”. Медицина завършва  във ВМИ-София през 1968 г. Има  две лекарски специалности  –  неврология  и   радиобиология.

Трудовият й стаж протича основно в Работническа болница-Бухово и в Научния  институт  по  радиобиология  и  радиационна  хигиена, където работи със специфични контингенти, изложени на професионално въздействие на йонизиращи лъчения –  миньорите и технолозите по добив и преработка на уранова руда и оперативния и ремонтния персонал на АЕЦ-Козлодуй.

В резултат на 16 годишни проучвания  и  изследвания,   докторската  й  дисертация   обективизира  много  висока степен на  поведенческа  надеждност  на  персонала на нашата АЕЦ.  На основание на това,  д-р  Йонкова изработва  Критериите  и  Методичното указание на МЗ  за  психо-физиологичния подбор на операторите на АЕЦ-Козлодуй, прилагани  в психологичната лаборатория на Централата. 

Публикувала  е  30  научни  съобщения.  Настоящото  есе е  първата  й  публикация  на  обща  хуманитарна  тема.

 Тъй като авторските права са запазани чрез публикацията в Интернет, не само разрешавам, но и призовавам желаещите да разпространят есето в колкото им  е възможно по-голям тираж чрез ксерокопиране  или  други средства,  за  да може  то  да бъде прочетено и коментирано от повече етнически българи, но и от други сънародници, с различно етническо самоопределение. Готова съм да изслушам всички фактологично аргументирани мнения, които не съвпадат с изложеното тук мое преживяване по толкова важния проблем за настоящето и бъдещето на нашата последна и единствена вече Държава – Аспаруховата Дунавска България.

Авторът 

П.П. Имате право да подкрепите или да не се съгласите с авторката - решението и отговорността са само ваши.

      С тази поредица, посветена на нашата истинска История, поздравявам всички българи и им желая да бъдат навсякъде, където се намират,  съединени  и обединени - така, както са ни завещали прадедите!
        Честит празник!