През 1981 г. получих уникално разрешение от директора на Мадридската библиотека да направя пълно фотозаснемане на Мадридския ръкопис. Тогава съответните власти решиха, че няма да е целесъобразно да отида и така шансът беше пропуснат. Вместо да позволи безплатното цялостно заснемане на ръкописа, българската държава по-късно изпрати "специалисти" до Испания да купят от библиотеката няколко снимки на висока цена. По този начин за сметка на хвърлени пари на вятъра за пореден път се запази статуквото нашенски чиновници да обикалят света за щяло и нещяло. 



                                                                                                  Николай Генов

         През втората половина на ХVII век един великолепно изрисуван ръкопис тръгва от Италия за Испания. По-точно - за двореца на четвъртия дук на Учедо Франциско Мендоса Пачеко. Тази особено ценна книга дотогава многократно е сменяла своите собственици. Дори и Пачеко не е последният. От него тя преминава през още двама собственици, за да се установи през 1912 г. в Мадридската кралска библиотека. Така одисеята на този ръкопис - скитник, приключва. Той се счита за една от най-големите ценности собственост на испанската корона. През 1769 г. дон Хуан де Ириарте съобщава за първи път в научните среди официално за неговото съществуване. Ръкописът върху пергамент със сигнатура 2-26 в огромното книгохранилище днес е един от най-важните източници в изучаването на много държави от европейското средновековие. Цялото му име е "Историята на гръцките императори в Константинопол от 811 до 1057 г., написана от куропалат Йоан Скилица". Куропалат и друнгарий, както още титулуват Скилица, са титли, давани на висш велможа и началник на дворцовата стража. Според други източници авторът Скилица е роден в Мала Азия, където е бил провестиарий или началник на императорския гардероб. Почти само това се знае за този византийски хронист, живял най-вероятно през втората половина на ХI в. За българите този труд е от особено значение, защото в него се съдържа най-старата образна информация за всички драматични поврати в историята ни през споменатото време. Това е истинска картинна галерия, в която оживяват всички по-важни моменти от българската история за описания близо два и половина вековен период. Като изключим хан Аспарух и непосредствените му приемници, на всички останали значими наши владетели след хан Крум е отредено достойно място. На Крум са посветени 10 миниатюри. На хан Омуртаг - 4. На княз Борисовата епоха - 3. Най-значителни като че ли тук са миниатюрите за цар Симеон. Четири от тях разказват за победите на владетеля, 3 за неговите поражения и 5 за дипломацията, която водел. На цар Самуил е определен недовършен разказ в няколко "кадъра". Разбира се, не са пропуснати владетели като Омуртаг или например Петър Делян... "Омуртаг разбива Тома и спасява Византия", "Борис води преговори с царица Теодора", Симеон обядва с византийския император", "Сватбата на цар Самуиловата дъщеря", "Крум събира кавалерията си за поход", "Борис и народът му призовават християнския бог", "Ахелойската битка" са само малка част от "темите", посветени на България и българите. Повечето миниатюри в ръкописа са рисувани с гваш и злато, намазани с яйчен белтък. Естествено не всички са запазили до днес своя свеж вид поради активната употреба на книгата през вековете. На места цветовете са избледнели или напълно унищожени, което е наложило частичната реставрация на паметника. Целият ръкопис е обемист том от 30 тетрадки с общо 233 листа (формат 35,5х27 см) и е писан на остров Сицилия. Освен че това се подразбира, авторите на ръкописа и миниатюрите не дават повече никакви сведения както за себе си, така и за мястото и условията, при които са работили. Според учените, проучвали тази хроника, те са постъпили така, не защото искали да останат анонимни, а защото трудът е останал незавършен. Защо трудът не е завършен, не се знае. Миниатюрите в книгата са разположени по две или три на страница, като в общият обем на цялата книга те са 574. Те дават великолепна представа за облеклото, архитектурата, военната техника и дипломацията от времето на създаването им. Повече от 95 миниатюри са свързани с батални сцени, 35 показват публично екзекутиране или наказване на пленници, 60 са посветени на обсаждане на крепости, а 50 разкриват посрещане и изпращане на посланици. На цялото това богатство са посветени множество монографии, сред които особено достойно място заема трудът на българския професор Атанас Божков, работил с оригинала през 1968 г. По темата преди него са писали и други нашенци - академиците Йордан Иванов, Димитър Ангелов, професорите Никола Мавродинов, Богдан Филов и др. През 1924 г. Йордан Иванов е направил първия опит да издаде в България скъпоструващ албум с цветни репродукции на миниатюрите и текст на български и гръцки, френски и английски език. Стиловите анализи и проучване на съставите на използваните от илюстраторите багрила дават основание на изследователите да предположат, че трудът на хрониста е илюстриран от поне трима майстори художници Някъде по страниците са оставяни места, които впоследствие не са били изрисувани. От това съчинение на Йоан Скилица са известни няколко по-късни преписа, част от които също се намират в Испания. Школата за висши проучвания в Париж за първи път през 1903 г. проявява интерес към ръкописа и прави редица фотокопия на миниатюрите, от която е съставена изложената в Рим експозиция с ликовете на европейски владетели. От този момент интересът към Мадридския ръкопис нараства главоломно. Наричат го също "Албум на византийските императори". А няма да е пресилено, ако ние, българите, го наречем "Албум на царете от Първото българско царство". 

                                                    автор неизвестен

с постинга си подплъти достойнството ми!
Сега с повече увереност ще съм сред наследниците на Византия :)
Поздравления ...

Това значи много и много задължава! Горд ден ти желая! :):):)

Интересна и хубаво поднесена информация .
...За българите този труд е от особено значение, защото в него се съдържа най-старата образна информация за всички драматични поврати в историята ни през споменатото време...
Поздравявам те ,мила !

Отново много интересна статия за нашата история!

Никога никой български владетел в нито един ръкопис или епиграфски паметник не се е наричал хан. Това название е измишльотина на старите историци. Не знам кой го е въвел, но трябва да се отървем от нег,колкото се може по скоро.Българските владетели са се наричали КАНАСЮВИГИ - разчитат го по различен начин,но ми се струва, че от това КАНАС идва титлата КНЯЗ със първоначалното значени за Владетел- от Бога поставен владетел. Нека господата академици преписвачи да ни кажат как от Княз титлата става Хан!

Чудесна информация - тепърва ще излизат на бял свят тайни, пазени ревниво. Най-вече от български очи... И от света.
Защото те доказват по недвусмислен начин къде е мястото на българите в Историята на древната човешка цивилизация... И заслужават уважението и признанието не само на съседите си по днешните държавни граници, а и и на целият свят.
Съгласна съм напълно с коментара на " 5. Анонимен "...
КАНАСЮБИГИ - ОТ БОГА ПОСТАВЕН ВЛАДЕТЕЛ е много повече от княз, крал и цар...
Хан... си е някогашното крайпътно кръчме, където са отсядали с талигите си гурбетчиите и пътниците. Нека не принизяваме нашите ВЛАДЕТЕЛИ с подобно титулуване.

Тъй като статията е под чуждо авторство, Бвен не може да промени думата - цитирана е както е написана някога. Иначе - тя и по-добре от мен е наясно какво е истинското тиулуване на нашите владетели :):):)

Поздравления, мила Бвен - горди сме, че сме българи и твоят блог е един от центровете, които ни обединяват!!!
ХУбава седмица и за теб :):):)

Домашната титла на българските владетели до 8-и век е неизвестна. Едва при Крумовата династия благодарение на каменните надписи от Омуртаг и Маламир и най-вече от златния медальон на Омуртаг на науката става известно, че през 9-и век български владетели са носели титлата КАН Е СЮ БИГИ.
От медальона на Омуртаг става ясно само, че първата част на титлата на българските владетели през 9-и век е общомонголската и общотюркска титла КАН, изписана на медальона с латински букви – САN, а останалата й част е някакво пояснение, чието значение и досега не е разтълкувано достатъчно убедително и продължава да бъде предмет на научни спорове..
Титлата КАН е абсолютно еднаква с титлата на монголските владетели, засвидетелствана в Съкровеното сказание на монголите: Теэмужин-э угулерун: Чима-и кан болгайа! (СК, 229); „Темучжину сказали: выберем тебя ханом!”; Чингис каган кан болджу (СК, 232) „Чингис каган стал ханом.” (СК – Сокровенное сказание. Монгольская хроника 1240, т. І. Пер. С. А. Кознина. М. – Л., 1941.)
Непонятно е защо след като титлата в монголския текст е изписана КАН, в руския превод е предадена като ХАН, както е в съвременния монголски.
Независимо, че се среща във всички тюркски езици, КАН е монголска по произход. (Виж: изследването на Т. А. Бертагаев „Об этимологии ХАН – ХАГАН, ХАТУН и об их отношение к ХАТ” .)
Появата й при Крумовата династия само потвърждава, че самата династия по произход е аварска.
Тука трябва да вмъкна, че приписваната на Крум титла „АРХОНТ СУБИГИ” е чиста манипулация от страна на В. Бешевлиев, Иван Т. Иванов и др. Такава титла не съществува в българските каменни надписи.

Думата "хан" е русизъм привнесен в българския език!
В действителност -няма такава българска титла!

Беше много интересно, Бвен!

Към написаното ще добавя още, че домашната титла на българските владетели е засвидетелствана и като КАГАН и с нея е титулуван княз Борис в домашни и в чужди извори. В. В. Бартолд смята, че титлата КАГАН, съществуваща едновременно с КАН, която са носели владетелите на древните тюрки, е заета от техните предшественици жуан-жуаните, които френският монголовед П. Пелио „отнася към монголоезичните народности”. (В. В. Бартольд, Собрание сочинений, т. V, М., 1968, стр. 24, 34, 357, 350, 602.)
Въз основа на богат доказателствен материал Бертгагаев стига до заключението, че ХАГАН И ХАН са варианти, които имат една коренна основа и означават „царуващ с благословението на тенгри”.

Думата ХАН не е русизъм, а заемка от монголските и тюркските езици, в които в определена позиция задноезичния звук Кх преминава в Х. Никой със сигурност не може да твърди как пред 12 века се е произнасял този звук в българските говори.

Здравейте! "Хан" е титла чак след 13 век. Дотогава "хан" е имал смисъла на "господин" и е задпоставен на името при произнасяне, както и до днес го произнасят. ПРимер - Чингиз хан...

А какво ще кажеш за титлата в този надпис от времето на Омуртаг, в който титлата на владетеля е записана два пъти - и като предпоставна, и като следпоставна?
Кана субиги Омуртаг, обитавайки стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери , направи на средата могила и от средата на тази могила до стария ми дворец има 20000 разтега и до Дунава има 20000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е ОМОРТАГ КАНА СУБИГИ. Нека Бог да го удостои да преживее 100 години.

Никой не знае как точно е наричан от народа българският владетел, знаем само как се е титулувал самият той, но съдейки по титулувания като Бойла жупан, Бутаул жупан и пр., най-вероятно и титлата на владетеля е била задпоставна.

Анонимници,
Българските владетели са титулувани с КАННАС и КАНЕС – това са си български думи и е видно от всички грамотни българи какво си значат - КЪНЕЗЬ и КЪНЬАЗЬ. Мошеникът Златарски обаче ги „превежда” КАН и ХАН и ааайдеее –

българи-монголци,
още тюрки, мамо ма,
от далечни пущиняци в Азия…

Днес Мошеника явно си има „достойни” продължители на мошеничествата…
Какви са тези глупости, бе хора?!?!
НИКОГА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛ НЕ Е НОСЕЛ ТИТЛАТА „ХАН”!
Няма такава българска титла.
Няма никакви данни бългаските владетели да са използвали!
На латински в надписите по монетите в ИРИ, титлата се е изписвала "cana subigi",което се превежда "мъдър владетел".
Сега хубаво си отворете очите и ВИЖТЕ как е изписана титлата върху златния медальон/монета на Мортагон.

http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/words.exe?cana
http://lysy2.archives.nd.edu/cgi-bin/words.exe?subigi

Титлата е "КАНАСУБИГИ" !!!

--------------
Още през 531 г. Теофан говори за два български РЕГЕС в Мизия. Най-старата титла е REX, владетелската титла и сред живеещите в Тракия поданници на Рим…

------------
Я всъщност като се пишете толкова мъдри, на вас, анонимните коментатори, да ви дам една задачка, че да ви видим нивела:
как би се изписало на старобългарски "хан".
В какъв род, число, съответното членуване? А?!
И я като свършите с тая трудна задача, да изпълните юще една –
да напишете КНЯЗЪ, КЪНЕЗЬ и КЪНЬАЗЬ на гръцки! А?!

А как приравнихте ХАН=КАГАН !?