Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2011 08:12 - Прозрения за Христо Ботев!
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 3865 Коментари: 8 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                      

                                               Прозрения
                                         (Слава Севрюкова)




Да се учудваме ли? - Сякаш навлизаме в съкро­вената територия на Ботевия лирико-драматичен свят.
Ако си послужим със съвременни понятия, мла­дият войвода доброволно е поел роля на "българ­ски камикадзе", врязал се в болната снага на раз­падаща- та се Отоманска империя. Но и това едва ли е най - точно определение. Той не е фанатик, а бунтарска душа, обрекла се на Свободата.
Истината - Ботев няма практическа подго­товка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва. Има ли обаче право да обрича на това своите подчинени?
"В мигове на свръхчовешко напрежение - забелязва психотроничката - той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи ло­гичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки."
Това ли е вината на войводата - че е аристо­крат на духа?

Нека се опрем отново на спомените на Никола Обретенов за боя при Милин камък. Летописе­цът представя пред нас автентичния вид на мла­дия войвода - посивял за дни от стоварилите се мрачни изживявания, почти неузнаваем:
"Ботьов за миг падна духом, особено като гледаше мъртвите си и ранени другари. Слезе в малката пещеричка, подпря се на стената и за­почна да охка. Апостолов, Давид Тодоров, Геор­ги Митев и Петър Йорданов го насърчаваха, но нищо не помагаше.
Апостолов ме потърси във веригите на мом­четата. Намери ме и пошепна: "Ела, че Ботьов паднал много духом." Извикахме и Войновски. Смъкнахме се в пещерата и отново взехме да увещаваме войводата. Най-сетне той се съвзе и доби първото си настрое-  ние. Излязохме всички горе. Четниците нищо не разбраха. Ботьов извика: "Дръжте се момчета! Стре­ляйте на месо!"
(Информация за подобна криза в пещерата се прокрадва и в спомените на друг оцелял Ботев че­тник Никола Кючуков - б. а.)

Със задружни усилия на щаба кризата успешно е преодоляна. Възвърнато е "бойкото настрое­ние" на войводата.
Но дали е намерен изход за все по-очертава­щата се, надвисваща със страшна сила черна орис над обречената дружина?
Войводата за пореден път помръква, когато повторно изпраща призивно писмо за подкрепа до Врачанския революционен комитет по свой че­тник, а няма ни вест, ни кост от поредния весто­носец. Не се забелязват и най-малки признаци на въстание.
"Ботьов почна да се тревожи - спомня си Ни­кола Обретенов за този трагичен епизод след края на сражението при Веслец, - макар никой да не ни безпокоеше."
Изправен пред суровата прозаична реалност, лиричният войвода все повече се угрижва. И не прави опити да го прикрие.
Третият, документиран от летописеца вече вър­ховен етап на разтърсваща покруса, е от реакцията на овчаря, доброволно дал шилета, да се нахранят и подкрепят прегладнелите омаломощени четници.
При вида на настъпващата потеря (цитирам от­ново Н. Обретенов - б. а.) "се изправи пред Ботьова овчаря, от когото бяха взети агнетата. Подпрян на тоягата си, с един дивашки тон зах­вана да вика: "Хайде, платете ми шилетата, за­щото потерята наближава!" Ботьов си повдигна главата и просълзен, с болка в душата каза: "И аз съм дошъл народ да освобождавам!"
В тоя сюблимен миг страданието на поета про­личава повече от всякога. Ефектът е опустошите­лен за фините струни на оголената му чувствител­ност.
Трябва ли да се премълчават и подминават с безраз- личие тези ярки свидетелства, така красно­речиво открояващи болезнените разочарования на войводата? Сривовете в неговото настроение са психологически обясними. Верижна последица от апатията на населението от Козлодуй до все по-оч­ертаващия се погром във Врачанския Балкан.
Такива са фактите, съхранени от свидетелите на разигралите се събития Никола Обретенов, Ди­митър Икономов, Никола Кючуков и други четни­ци. Подобно на Обретенов - съвестен летописец и член на четническия щаб - те също подхождат към тях изключително отговорно.

В потвърждение на изнесеното дотук, ето какво пише Димитър Икономов за сражението при Милин камък: "Нашият войвода Ботев отслабна духом. Като виждаше какви млади и здрави момци падат от куршумите на врага и какви мъки и страдания изпитваха всички, неговата поетическа душа се покърти и той се почувства сломен. Голямо разо­чарование и разкаяние терзаеше душата му."
Ако хроникираните събития на посочените оче­видци изглеждат пристрастни, нека се обърнем и към спомените на Никола Кючуков, отразяващи физическото и психическо състояние на водача на четата след битката при Милин камък, само ден преди смъртта му: "Войводата ни Ботев бе физи­чески отпаднал. Краката му се бяха подбили, тя­лото му изнемощяло. Той не беше привикнал да понася несгодите на хъшлашкия живот. Толкова време без сън, пресилено пътуване, глад, убива­не духом и телом, това, разбира се, не беше лес­но поносимо от кого и да е, тъй че беше вече на конец. Нито ботуши, нито цървули, нито езди, нито пеш да продължава можеше. Страшно се възмущаваше, дето силите му го бяха напуснали и не му се подчиняваха.
Но той направи напън на последните остатъ­ци от сили и продължи."

Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психо- тронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва - ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен.
Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите. Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъз- можно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове. Какво ли ще му коства? Членовете на щаба, според психотронния феномен, след една от поредните покруси, за се­тен път отново и още по-решително се намесват в стремежа, поддържайки духа на войводата, да възвърнат сплотеността на оцелелите от четата.

Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си.Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода - поет встрани, до уединена ска­ла. Сурово предупреждават:
"Замълчи, войводо!"
"Всичко се срина!.,. Избиха момчетата... Наха­лост... Нахалост..."- Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изваж­да револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица - Слава вижда - не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психология, войводата не съумява да се овладее:
"Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!..."
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточе­ните сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари тра­гедия над обречената дружина.)
...Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят.
Тревожно напрежение витае, съпроводено с чув­ство за мрачна безизходица. Какво да се предпри­еме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
На труден кръстопът са. А всеки кръстопът е едно разпятие.
Това обсъжда войводата със своя щаб зад при­кри- тието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дру­жината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва - куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?
С психотроничните си умения Слава "забавя" и внимателно проследява ракурса в пространство­то на светкавично протеклите събития: "Добре прецеле- ният куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е - висок едър мъж..."
* * *
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Иконо­мов, Никола Кючуков...
Не издава ли липсващото единно ръковод­ство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А, може би - раз­растващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка. Как е трябвало да реагират? Имали ли са друг изход? Дали при не особено вещ във военното дело войвода е било задоволено чувството за водаче­ство на най-близкото му обкръжение, част, от което е имало все пак някакъв боен опит?
В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на съби­тията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събити­ето е непосредствено преди смъртта на войводата.За какво говори това?
(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови чет­ници, Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г. : "Да, много се коментира това в затвора".
Мнението не е пристрастно. Сходни са стано­вищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им - виж в. "Независимост", бр. 2406-2414, 1 -11. 06. 1929 г. - б. а
.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по си­лата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка. Не е ли тук причината малцината доживели Ос­вобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: "за мъртвите - добро или нищо."
Краят на един голям революционер през погле­да на психотроничката.

С горест и тъжна почуда се взира в него. Изне­надана. Веднъж, два, три пъти... С тягостно чувство го разкрива. Повече от ясно е - това е истината.
Но в разигралата се гибелна катастрофа просветва и нещо оптимистично - изгрява Ботевото безсмъртие.
...Столетие и половина по-късно за развихрила­та се ужасна развръзка може само да се гадае.
"След време го издигат в кумир - констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. - Това бе допуснато, защото от величав пример за са­можерт- ва се нуждае всяко племе."
Трагично жестоки са събитията през психотропния поглед на жената с феноменални способности. Събужда мъчителни картини, стенещи в кръвта ни.
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвест­но отде и пронизал гърбом поета - войвода, най-вероят- но е на...
Всъщност има ли значение на кого?
По-важният въпрос е - трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?
* * *
Не е лесно да се публикуват подобни редове.
Поклон пред националния гений! - Повече от светиня е за мене. Редом с това неведнъж съм проверявал способ­ностите на друг гений, в друга област - психотроничния професор българката Слава Севрю- кова. Оказвала се е винаги безупречно точна и права. Ще ми се този път да греши.
Но нима толкова важно е от чия ръка погива войводата? Дори да е така, както ни го предава жената-чудо? Затъмнява ли се блясъкът и чис­тотата на героичната саможертва? Ни най-малко. Разраства се величавият тра­гизъм на поета-войвода. Обидно ли ще е да се знае как е прекършен  неговият пламенен живот? Ще се омаловажи ли  подвигът му? По-малък герой и гений ли ще е, ако в миг на върховно напрежение, съзнавайки липса­та на пълководчески опит, е дал изблик на разди­ращите чувствителната му душа упреци, смаз­ващи самообвинения и тъжни предчувствия?
Психологически обясними логични действия и  реакции.И още по-логични, предвидими и, както се оказва, страшни последици.
* * *
Поемайки с четата за България, Ботев саможертвено дебаркира на козлодуйския бряг да мре за свободата на Отечеството. За войводата е ясно като бял ден: въстанието в повечето райони е зверски потушено и вече окъпано в кръв.
Въпреки това рискува, завладявайки парахода "Радецки". С акт толкова показен и явен, че в ника­ - къв случай не може да бъде пренебрегнат, незабе­лязан и потулен. Затова поетът- войвода изпраща от "заробения параход" телеграми чрез приятеля си Димитър Горов до вестниците: " La Republique francaise","Journal de Geneve", до сръбското ди­плома тическо агентство в Букурещ, до Йон Братияну - лидер на националнолибералната партия в Румъния и други. В тях публично заявява вярата на "двеста души български юнаци под предводител-ството на Христа Ботйов, редактор на в. "Зна­ме", че "европейс- ките образовани народи ще им подадат братска ръка".
С демонстративното завземане на кораба поетът-войвода дръзко изнася отзвука на националноосво- бодителното ни движение на хиляди кило­метри извън пределите на Отоманската империя. Дотогава въстанието на българите се е приемало от Великите сили за нейна вътрешна работа. До тоя ден цивилизо ваният свят все още не го е било грижа за страховитите издевателства тук.

Любопитно е, че ехото на това добре обмис­лено и реализирано "безразсъдство", изригнало в героично бляскаво събитие, силно и задълго впе­чатлява Европа. "Аферата Радецки"  (така са я назовавали коментаторите) с дни не отглъхва от страниците на учудения й печат, като дос­тига дори до Америка.
И странно - отразявайки бунта, безпри­страстните съвестни журналистически пера на Стария континент много по-своевременно и обширно реагират в тогавашните официози на демонстративното завладяване на парахода "Радецки" от шепа българ- ски храбреци, откол­кото на изтребленията и издевателствата на поробителите при потушаване на Априлското въстание.
(Острото заклеймяване на зверствата на баши­бозука в поробена България ще се яви по-късно.)
Дали защото корабът е австро-унгарска соб­ственост? Не са ли прекомерно дръзко засегнати интересите на една Велика на времето сила?
Какъв парадокс!

Ботев има усет за историческото значе­ние на извършващото се. Ведно с това съзна­ва - обречената му чета е финалната акция на Априлското въстание. Камбанният му звън...
Двадесет и осемгодишният поет пророкува:
"Пътят е страшен, но славен,
аз може млад да загина..
."
Логично е да се запитаме: дали владетелят на камшичното слово, прозорливо предсказал и поетично описал своя край, е имал далновидността да предвиди и необяснимо странната реакция на Великите сили? Чрез недвусмислени решителни действия с об­речената си дружина дава ясен знак на прогресив­на Европа, че борбата на българите за свобода не е угаснала. Цели да провокира намесата й срещу погрома на един нечовешки репресиран народ-мъченик, доказал с безумна храброст, че заслужава независимост.
Ботев в никакъв случай не бива да бъде приеман за "терорист". Така по-късно се оп­итват да го предста- вят "оригинални родни интелектуалци", служещи си с актуална за съвремието лексика. Ако се наложи да я полз­ваме, той по-скоро е нашият "камикадзе" (с всички резерви за условната употреба на това понятие, щом е дума за национална светиня).
Какво от това, че не е подготвен за професи­онален водач и стратег на четата? Нима обре­чените му почти самоубийствени действия не са повече от героични?
Възниква и друг, мъчително труден въпрос. Веднъж вече го поставихме, сега отново ще го по­твърдим. Ботев е носител на прозрение за исто­рическото събитие на саможертвата в името на Свободата. Но имат ли това усещане абсолютно всички негови четници?
Нелеки мисли тегнат като камбана в душите на участници и съвременници на онзи епохален акт, а комай и в нашите, изкушени и объркани от съблаз - ните на двадесет и първия век. И тая камбана, която повече от столетия е мълчала, ще се разлюлее и проговори, заработи ли Гласът на съвестта. А тътенът на гневния и вопъл е винаги над девета степен по Рихтер...

Дори развилите се събития да са такива, както са представени от жената със свръхизострени се­тива, нищо не може да принизи и срине войводата от величествения му пиедестал. Завинаги ще е в Пантеона на народната памет.
Поел трънливия път към върховна саможертва, Ботев загива не другаде, а във вихъра на битка срещу врага. Да, срещу врага. Трагична битка.
Останалото са детайли. Щрихи към образа на колосална, труднообхватна личност.След него животът на народа ни никога вече няма да е същият. И любовта, и омразата...
На гения се прощава всичко. Дори грешките. Нима не са пророчески?
Нека не забравяме - Христо Ботев, българ­ският компас и съвест във вековете, е велико­лепен поет, а не пълководец. И като такъв ос­тава в народното съзнание, в литературата, в историята.
Какво от това, че не е професионално подготвен за войвода? Нали не друго, а "без­умието и пиянството на народа" предизви­каха намесата на Великите сили. И родиха Свободата. Нима с новоразкритите прозрения ще се отнеме славата на героя? Никой никога при никакви обстоятелства не би могъл да го направи.

Показаното по психотронен път не е петно върху поета и величавия му подвиг. Напротив - в най-висша степен го виждаме като автентично чо­вешко същество. Лишен от изкуствено привнесена статуйна героика.
Независимо от чия ръка е поразен, Ботев е поел на бой срещу врага. И загива не срещу дру­гиго, срещу поробителя, както горещо се е клел.
* * *
Слава, известна с милосърдието, но и с неукро­тимия си порив към истината, вероятно немалко се е измъчвала от видяното.
Веднъж внимателно под сурдинка сподели:
"Стане ли дума, че българин провали Ботьовата чета, вие ще възразите: "Турчин е".
Знам, не е турчин. Но, за да се затвърди вя­рата на младото поколение, да заобича повече своята Родина, все пак кажете: "Турчин предаде Ботьова."
Ако прецените, последвайте съвета й.
След изнесените психотронични факти това е само подробност.
Нима се засенчва ореолът на войводата? - Нищо подобно - изгрява пред нас още по-величест­вен и мъченически. По - правдоподобен и човешки.





Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boristodorov56 - Много интересно!
07.01.2011 08:37
Много интересно!
цитирай
2. aziti - САМИЯТ ФАКТ, ЧЕ Е ПРАЕДАЛ БОТЕВ - ГО ...
07.01.2011 11:46
САМИЯТ ФАКТ, ЧЕ Е ПРАЕДАЛ БОТЕВ - ГО ЛИШАВА ОТ ПРАВОТО ДА Е БЪЛГАРИН!!!

ПРЕДАТЕЛИТЕ СА НЕЩО МНОГО ПО-СТРАШНО ОТ ПОРОБИТЕЛИТЕ - БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТЯХ УСПЯВАТ НАСИЛНИЦИТЕ..., НЕЗАВИСИМО ОТ НАЦИОНАЛНОСТТА.
цитирай
3. stela50 - Много се говори и писа кой всъщност е убил Ботев...
07.01.2011 16:50
Дори и да е така ...Съгласна съм с извода -" Независимо от чия ръка е поразен, Ботев е поел на бой срещу врага. И загива не срещу дру­гиго, срещу поробителя, както горещо се е клел." Това наистина е само подробност...
Поздрави ,Бвен ,хубав материал !
цитирай
4. magnoliya - Мисля си,
07.01.2011 19:07
че е важна каузата, а не точно кой го е застрелял в гръб! Стрелецът и на оня свят няма да намери покой, но ХРИСТО БОТЕВ е кумирът на българите и БЪЛГАРИЯ!
цитирай
5. bojo12345 - Каквато и да е истината - Ботев е велик!
08.01.2011 15:17
Да оставиш малко дете, семейство и да отидеш в една поробена страна, където си затварят вратите и не ти дават вода да пиеш, да не говорим за подслон, да гледаш навсякъде овчедушието - това е било много смело за неговата натура. Неговата роля като войвода в четата може да се дискутира - затова има научнви работници, да защитават дисертации. Но огнените му стихове и смелото перо, както и даденият живот пред олтара на родината ,го правят вечен! А истината нека се знае - за да се пазим от предателите!
цитирай
6. iliada - Ботев е с една много богата и сложна душевност,
08.01.2011 19:53
Душевност на човек-творец, поел риска на бореца за правда . Велик мъж .Много може да се пише и говори за него ,но дали ще може да се разкрие цялата истина за неговата смърт и с какво влияе тя върху краткия му и смислен живот отдаден на Родина и величавия му подвиг ?
цитирай
7. mt46 - А ето какво казва моят психо-трон:
15.01.2011 11:39
"Мисли със собствения си разум! Не се поддавай на разни психо-троПни внушения! Не убивайте Ботев! Ако сте истински Ботеви последователи, следвайте Ботевото слово:
....а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
И вярвайте в бога на "разумът"!...
Марин Тачков
цитирай
8. анонимен - Za6to?
18.01.2011 08:09
Znae li njakoj pylnata istina - za6t0 da se karame ,kogato Botev e simvol!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14867260
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава