Какво имам предвид, когато казвам скрити послания на душата? Ето няколко примера:
• Очите са сетивен орган, с който виждаме света; с тях възприемаме част от света. Ако имаме някакви функционални смущения, би трябвало да се запитаме какво не искаме да видим - какво не искаме да видим по начина, по който то съществува. Или кое точно ни изнервя, че не можем повече да го гледаме? Поговорката „Любовта е сляпа" и изразът за розовите очила показват същото. Ние не виждаме нещата ясно, очертано, не така, както всъщност съществуват, погледът е замъглен, а очилата са патерици, за да се прескочи собственият ограничен светоглед, който иска да се изплъзне от реалността. Нека зададем смисления въпрос има ли нещо, което човекът със засегнато зрение не желае да види? Дали някой не е късоглед, защото му липсва прозорливост? Дали не използва често изрази от сорта „вече не искам да го виждам"? Дали не се е програмирал сам по този начин и просто казва на глас истината - че живее в скалъпена представа, изопачава реалността и не иска да я разгледа и види?

Иска ми се да поясня защо лошото зрение няма нищо общо с болните очи със следния интересен пример. На един свой семинар известен германски хипнотерапевт върна мъж с голям диоптър в детството му. Човекът беше поставен да легне, свали си очилата и затвори очи. Хипнотизаторът го върна в десетата му година, когато както самият той преди каза, още не носел очила. Мъжът промени начина си на говорене и внезапно забърбори като малчуган, спомена за веселите тапети в спалнята, някои случки в семейството и т. н. След това терапевтът му даде книга и го помоли да прочете пасаж от нея. Човекът под хипноза - забележете: без очила - започна да чете без да бърка, като десетгодишен, когато те не са му били нужни. Публиката силно се развълнува. След като прочете откъса докрай, хипнотизаторът отново го върна в настоящето, накара го да се изправи и да прочете още веднъж същия пасаж. Този път мъжът каза, че нищо не вижда и помоли за очилата си.
Зрителите бяха изумени. Току-що бяха получили доказателство, че лошото зрение на мъжа не се коренеше в очите му (защото явно той можеше да чете без очила), а че е свързано с гледната му точка. Дължи се на мнението му, на модела, през който гледа света, на начина, по който вижда себе си в света, на оценката, когато определя доброто и злото. С отворено, искрено, неограничено сърце и със светогледа на десетгодишен той можа да види редовете, въпреки че гледаше със същите очи. Но възрастният мъж, белязан от много събития, конфликти и разочарования, съответно с ограничен светоглед, не успя. Отново стигаме до това, което наднича през очите - душата; безсмъртният, духовният елемент; този, който обитава тялото.
Помислете за това!

• Какво ни казват ушите? И тук изразите са показателни: повече не мога да слушам, слушам с едно ухо, седнал съм на ушите си, по-слушам и по-слушание и т. н. Тези изрази ясно показват къде е проблемът на хората със засегнат слух: те не искат да чуват, капсулират се, не издържат на критика, не искат да по-слушат. Те просто не-чуват това, което не искат да чуят, което не им пасва. Подобни хора се отличават често с подчертано твърдоглавие и духовна обездвиженост. Естествено, лошото чуване би могло да означава и реакция на прекалено многото шум днес.

• Главоболието очевидно показва, че някой си блъска главата за нещо. Той не може да запази разума си спокоен. Някои действат безразсъдно или не могат да се наложат като личности. На други им завъртат главите. Едни са много дебелоглави, а други - не могат да проумеят. Това показва, че хората с главоболие често са честолюбиви и се опитват да минат с глава през стената. Не е изключено честолюбието, властолюбието и волята на засегнатия да се „качат в главата" му. Този, който прекалено работи с главата си или много разсъждава за смисъла, нарушава равновесието сърце/разум. Той е твърде претоварен. Втълпил си е нещо и го преследва едностранчиво. Главоболието показва, че в мисленето на засегнатия има нещо фалшиво, когато си блъска главата над абсолютно маловажни неща, иска да се подсигури от всички страни, премисля и все премисля, докато му бръмне главата.

• Ето и някои други изрази, които казват повече за органите ни:
когато съм под напрежение, ми се ходи по нужда; бълвам жлъч и отрова (т.е. трябва да се научим да владеем агресията си);
студеното сърце или безсърдечието също оказва влияние върху жлъчката. Тук повдигнатите въпроси се отнасят до това дали винаги слушаме сърцето си и какво място имат чувствата в живота ни.
Едва ли има човек, който не знае, че когато някой ни ходи по нервите, действително страда нервната система.
Хората с кожни болести трябва да се запитат какво става под кожата им или къде ги „сърби"; настиналият му е дошло до гуша1 или не чува нищо от прекалено много работа2;
хората със стомашните проблеми ги е ударило нещо в стомаха - дали любовта им не минава през него? А може би някой е кисел или нещо го яде? Изразът, че човек има неспокоен стомах или е напълнил гащите от страх, показва, че червата са свързани със страховете. Паричните проблеми също имат отражение в червата. „Гъзарът" (Geldscheiser (?)) показва тази връзка. Съответно констипацията има нещо общо с нежеланието-да-се-жертваш или с нежеланието-да-го-оставиш-на-мира – скъперничеството.

много интересен постинг, поздравления
къде да прочета за астигматизма

"Какво не искаме да видим по начина, по който то съществува" - трябва да намериш време и да помислиш по този въпрос. Аз лично носих астигм. очила 16 години, докато ми попадна една книга. Малка, не помня автора. Но той казваше, че носенето на очила прави ленив очния нерв и е по-добре постепенно да се намали носенето , докато накрая окото свикне само да гледа. Има и упражнения, които подобряват зрението, рейки също лекува. Но всеки човек си е сам най-добър лекар, така че ти решаваш какво и как ще правиш (не само с очите,а изобщо)! Хубав ден!

Поздрави за постинга.

Благодаря за оценката и се надявам, че и други теми ще ти харесат. Слънчев ден!:)