В един момент родителите си спомнили, че като малко момчето постоянно си играело с гущери. Както всички знаем, откъснатата или падналата опашка на гущера израства отново. Както лекарите, така и родителите пропуснали да
обяснят на момчето, че при хората крайниците не израстват повторно. То не знаело, а от видяното при гущерите малчуганът явно е мислил, че и при хората е същото.
Виждате, че силата на мисълта (и представата) може да предизвика истински чудеса. Но дали това изобщо е чудо? Дали не е нормално крайниците отново да израстват? Дали ограниченото ни мислене ни възпира?
Преди повече от десет години се запознах с една учителка, която ми разказа подобна история. В час по трудово обучение малко момиче си било отрязало част от пръста. След като било в болница и няколко дена след това отново отишло на училище, учителката дръпнала малката настрана и си поговорила с нея, но доверително. Тя обяснила на момичето, че пръстът й отново ще порасне, но ако не каже на абсолютно никого! Учителката й казала, че това било нейна лична тайна и не трябвало да я издава. Какво се случило? За две години пръстът на момичето израснал повторно.
Защо е поискала от момичето да не казва на никого? Защото реакцията на другите относно убеждението на момичето, че пръстът й ще порасне, щеше да й повлияе отрицателно, ако не и унищожително. Възрастните или другите деца вероятно щяха да й „докажат", че пръстите не могат да израстват отново, и вероятно момичето повече нямаше да вярва в това.
Непоколебимата вяра е предпоставката за успех. Трябва да го знаем. Всяко раздвоение има унищожителни последици.
Естествено силата на вярата може да бъде използвана и в негативна посока. Много хора се разболяват или хващат рак, защото се страхуват, че може да се разболеят от рак, а други дори са убедени, че ще се разболеят, защото брат им вече имал рак, и леля им...
Но да се върнем на младия Харалд - синът на политика, който ще ни разкаже нещо, което е узнал като медиум. След като загубва свой приятел, загинал при автомобилна катастрофа, той му се явява и споделя: „Когато една душа напусне тялото си - след нещастен случай, убийство или естествена смърт - преминава във финия свят. За тези, на които животът на Земята е бил пълен с любов и грижовност, това е хубаво мяс-
то, защото са посрещнати от приятели, познати и членове на семейството, които вече са преминали тук. Има градини, къщи, поляни и Слънцето никога не залязва. Тук човек никога не е изморен и може да продължи да учи, да чете, да се дообразова, да води разговори и да прави всичко останало, което му е по сърце...
Онези, чиито живот е бил изпълнен с омраза, завист, раздвоение, себелюбие или унищожение, се свързват с подобни, вече починали хора. Хората наричат това „ад".
Оттук душите приемат ново тяло, за да изживеят един по-добър живот. Но също така могат да се учат и да се стремят към светлината. Който има нужда от помощ, я получава веднага. Съществуват много същества от светлина, които приемат душите и им помагат в по-нататъшния път.
Факторите, от които зависи колко дълго ще престоят душите на това място, които ще се въплътят в нови тела, са много. Починалите деца обикновено се връщат почти веднага. Може да се каже също, че колкото по-рано душата напусне тялото, толкова по-бързо се връща обратно, защото задачата й често остава незавършена.
Починалите възрастни остават различно време. Някои седмици, години или дори десетилетия. Времето за нас няма значение. Тук то не съществува.

Желая ти хубав и светъл пролетен ден !

и от мен:)))

Защото по-голямото невежество е да не ги четеш!
Лек и усмихнат ден!:)

Бъди щастлива и усмихната!:)))

Поучително и полезно заключение за времето - то не съществува . Приятна петъчна вечер, bven :)

То е само една стъпка на Владетелите на света - да се опитат да ни държат в подчинение. Който се хване на въдицата!!!
Спокойна вечер!:)

Трябва да вярваме безрезервно и чудото ще стане.

Защото ние сме чудото!
Хубава вечер, dolsineq!:))))