Морякът подранил заблъска по стъклата,

разби за миг

и грабна крехкия ми сън.

Бургаско сиво утро,

залутано в мъглата.

Уж май дойде,

пък сякаш есен е навън.

А в моя роден край

сега вълшебства пролет.

в утрината,

отпускат кестените нежно

ресниците си бели,

препълнени с нектар,

и чакат своите пчели

да сбират черен мед,