Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2013 08:00 - великите посветени - ХЕРМЕС /ТОТ/
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 2152 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    ОЗИРИС. СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ

До този момент обаче новопосвещаваният е прекрачил само прага на този свят. Защото едва сега започват дългите години на ученичеството. Преди да се извиси до небесната Изида, той трябва да познае земната Изида да изучи физичните и антропогоничните науки. Времето му е разпределено и той размишлява в килията си,изучава йероглифите в залите и дворовете на храма, просторен като град и слуша поученията на учителите си. Той изучава науката за минералите и растенията, историята на човека и на народите, медицина, архитектура и свещена музика.

Във времето на това дълго ученичество той трябва не само да узнава, но и да предусеща да придобие силата на себеотричането. Древните мъдреци вярват, че човек обладава истината само тогава, когато тя стане част от неговото вътрешно същество, дело на собствената му душа. Но тази задълбочена работа на поглъщане и преобразуване е придружена и със свободата на собствения размисъл.
На пръв поглед учителите с нищо не помагат на ученика той често се учудва на тяхната студенина и равнодушие. Те само внимателно го наблюдават, подчиняват го на неумолими правила, изискват пълно послушание, но в това, което разкриват пред него, никога не прекрачват определена граница. На неговите безпокойства и на въпросите му отговарят: „Чакай и работи!" Тогава го обладават внезапни смущения, горчиви съжаления, ужасни подозрения. Не е ли станал роб на дръзки измислици, на черни магьосници, които подчиняват волята му на някаква коварна цел? Истината бяга от него, боговете го напускат, той е самотник и пленник на храма. Истината се е явила пред него като сфинкс. Сега обаче сфинксът му казва: „Аз съм Съмнението!" И крилатото животно с безстрастна женска глава и с лъвски нокти го от нася, за да разкъса тялото му сред горещите пясъци на пустинята.

Тези кошмари се редуват с часове на спокойствие и на божествено предчувствие. Тогава той разбира символичния смисъл на изпитанията, през които е преминал с влизането си в храма. Защото, уви, черният кладенец в който за малко не бе паднал, се оказва по-светъл от бездната на неизмеримата истина; огънят, през който бе минал, изглежда по-безопасен от страстите, които ще разпъват плътта му; ледената мътна вода, в която себе хвърлил, му се струва по-топла от съмнението, в което затъва и се дави духът му в ужасните часове на кошмара.

В една от залите на храма в две редици се простират онези свещени изображения на двайсет и двете тайни, които му бяха изтълкувана в подземието през нощта на изпитанията. Тези тайни, които прозират още в самото начало на науката за тайните са самите стълбове на теологията, но човек трябва да премине всички изпитания на посвещаването, за да ги разбере. Оттогава никой от учителите му не бе говорил за тях. Позволяват му само да се разхожда из залата и да размишлява. Той прекарва дълги и самотни часове пред тези образи - чиста като светлината, многозначни и тържествени като вечността - и невидимата и неуловима истина бавно прониква в сърцето на новопосвещавания в тайните. В безмълвното общество на тези мълчаливи и безименни божества, всяко от които господства над определена област на живота, той изпитва нещо ново: отначало прониква до дъното на собственото си същество, после се отделя от света и някак се издига над нещата. Понякога той пита някого от жреците:

 

- Ще ми бъде ли някога позволено да помириша розата на Изида и да видя светлината на Озирис?                       

 

 

Отговарят му:                    

 

- Това не зависи от нас. Истината не се дава. Човек или я намира в себе си, или нея намира. Ние не можем да те направим свой последовател - сам трябва да станеш такъв.

- Лотосът никне на дъното на реката дълго време, преди да разцъфти. Недей да бързаш с цъфтежа на божественото цвете. Ако то трябва да цъфне, денят ще настъпи. Работи и се моли!

И ученикът отново се заема да учи и да размишлява с тъжна радост. Той вкусва строгата, но приятна и нежна прелест на това уединение, изпълнено с диханието на същността на съществата.Така текат месеци и години. Той чувства как в него се извършва бавно преобразяване, пълна метаморфоза. Страстите, които обсебват младостта му, се отдалечават като сенки, и мислите, който сега го заобикалят, се усмихват като вечни приятели.

Понякога той усеща как земното му аз се разтапя, за да се роди едно по-чисто и по-въздушно аз. Обладан от това чувство, той понякога коленичи пред стъпалата на светилището. Тогава в него не остава нито капка възмущение, нито някакво желание или съжаление. Той предава напълно душата си на боговете  се посвещава на истината. „О, Изида - нарича в молитвата си, - понеже душата ми е само сълза от твоите очи, нека тя падне като роса върху друга душа и нека в смъртта си усетя техния аромат, издигащ се към теб! Ето ме - готов за жертвоприношение?

След някоя от тези свои безмълвни молитви: изпадналият в унес ученик вижда пред себе си първосвещеника, явяващ се като привидение изпод земята, обгърнат от топлите лъчи на залязващото слънце. Учите лят сякаш чете всички мисли на ученика си и прониква в голямата драма на вътрешния му живот.

- Сине мой - казва той, - наближава часът, в които истината ще бъде разкрита пред тебе. Защото ти, вече си я предусетил слизайки на дъното на собственото си съществуване и намирайки там божествения живот. Ти ще влезеш във великото, в неизразимото общуване с Посветените в тайните. Ти си достоен за това поради чистотата на сърцето си, поради любовта си към истината и поради силата на себеотричането си. Но никой не е прекрачил прага на Озирис, без да мине през смъртта и възкресението. Ние ще те при дружим в подземието. Бъди неустрашим, защото вече си един от нас - братята.

В неясния мрак жреците на Озирис със светилници в ръка придружават новия си последовател в ниско подземие, което се крепи на четири колони, поставени върху сфинксове. В един ъгъл е положен открит мраморен саркофаг.

- Никое човешко същество - казва първосвещеникът - не може да избегне смъртта и всяка жива душа подлежи на възкресение. Последователят минава жив през гроба, за да влезе още в този живот в светлината на Озирис. И така, легни в Този гроб и очаквай светлината. Този път ти ще минеш през вратата на Страха и ще стигнеш до прага на Владетелството.

 

Тогава посвещаваният в тайните ляга в отворения саркофаг, първосвещеникът го благославя с протегната ръка и всички посветени мълчаливо се отдалечават от гробницата. Един малък светилник, поставен на земята, още осветява с мъждивия си пламък четирите сфинкса, които поддържат колоните на гробницата. Едва се чува и запява хор от дълбоки гласове. Откъде иде тази погребална песен?... Тя замлъква, светилни кът проблясва за последен път и напълно угасва. Новопосвещаваният усеща самотата си в тъмнината, зад гробен студ го обхваща и сковава тялото му. Той постепенно преживява болезнените усещания на смърт та и изпада в летаргия. Животът му се разиграва пред него в последователните си сцени като нещо нереално и земното му съзнание става все по-смътно и неопределено. Но колкото повече усеща разлагането на тялото си, толкова най-вече етерното му същество де освобождава от това тяло и той се унася...      

 

 

Каква е тази блестяща и далечна точка, която се мержелее в дъното на тъмнината?
Тя се приближава, тя расте, тя става петоъгълна звезда, чиито лъчи са обагрени във всички цветове на дъгата, и излъчва в тъмнината снопове от магнетична светлина. Сега вече тя е слънце, което привлича с белотата на неподвижния си център. Дали магията на учителите предизвиква това явления. Дали невидимото става видимо? Дали това е предзнаменование на небесната истина, блестящата звезда на надеждата и на безсмъртието? Точката изчезва, а на мястото и в нощта разцъфтява пъпка на цвете, на едно нематериално, но чувствително и надарено с душа цвете. Защото то разцъфтява пред него като бяла роза, разтваря листата си и новопосвещаваният вижда как трептят живите му листа и как се зачервява пламтящата му чашка.

Дали това е цветето на Изида, магическата Роза на Мъдростта, която носи Любовта в сърцето си? Но ето че тя се изпарява като облак от ухания. Тогава унесеният се чувства обгърнат от топло и милващо дихание. Облакът добива причудлива форма и се превръща човешки силует.  Това е фигурата на жена, Изида от тайнственото светилище, но по-млада, усмихната и лъчезарна. Прозрачно було като спирала се увива около нея и тя лото и блести. В ръката си Изида държи папирусов свитък. Тя приближава бавно, надвесва се над посвещавания в тайните, който  лежи в гроба и му казва:                     

 

- Аз съм твоята невидима сестра, аз съм твоята божествена душа и този свитък е книгата на твоя живот. В него има изписани страници, разказващи за миналите ти съществувания и бели страници за бъдещите ти съществувания. Един ден аз ще ви разтворя пред теб. Сега ти ме познаваш. Призови ме и ще дойда!

И докато говори, от очите и блика лъч, изпълнен с нежност... О, ангелско присъствие, неизразимо обещание на божественото, чудесно сливане с неуловимия задгробен живот!...

Но всичко рухва. Видението изчезва. Страшно разочарование обзема посвещавания и той се чувства за хвърлен в тялото си като в труп. И отново изпада в летаргия - железни обръчи сковават тялото му, страшна тежест притиска мозъка му, той се пробужда и вижда пред себе си първосвещеника, придружен от жреците. Те го заобикалят, дават му да пие живително питие и той се изправя.

- Ето те възкресен - му казва първожрецът пророк. - Ела да отпразнуваш с нас посвещаването си и да споделяш братската вечеря на посветените. Разкажи ни за пътуването си в светлината на Озирис, защото отсега нататък ти си наш.

 

Нека се пренесем сега заедно с йерофанта и с новопосветения в обсерваторията на храма, сред топлия блясък на египетската нощ. Там първожрецът на храма прави пред новопосветения едно велико разкрити те - разказва му Видението на Хермес. Това видение не е записано на папирус. То е издялано със знаци символи върху монолитите - паметниците на подземната тайна гробница, известна само на пророка първо свещеник. Тълкуването на това видение се предава устно от първосвещеник на първосвещеник.                

 

- Слушай ме сега внимателно - казва първожрецът пророк, - това видение съдържа вечната история на света и кръга на всички неща. 


 Дълго време археолозите са смятали, че саркофагът в голямата пирамида в Гиза е гробницата на фараон Сезострис, подведени от твърдението на Херодот, който не е бил посветен в тайните и за когото египетските жреци са разказвали само забавни истории. Гробниците на египетските фараони са се намирали другаде. Странната вътрешна уредба на пирамидата свидетелства, че тя е била място за извършване на обредите на посвещаването й за тайната дейност на жреците па Озирис. Там е намерен кладенецът на Истината, който описахме, били са намерени и възхождащата стълба, и залата на тайните... В залата, наречена Залата на царете, където се намира саркофагът са водели новопосвещаваните в навечерието на окончателното и посвещаване.

продължава



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Здравей, Бвен ... зачетох се, но ще се върна по-късно
11.11.2013 19:35
да си дочета материала.
Имам да чета и други пропуснати постинги...
Желая ти светли и добри дни !

цитирай
2. bven - На 1: Здравей, Стела:)
16.11.2013 16:30
И аз в момента имам рядко възможност да следя написаното и коментарите в блога, но се надявам да намирам повече време за това..Все пак - времето е наше, нали!
Хубави есенни дни на всички ви!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14878398
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава