Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл
Автор: bven Категория: Поезия   
Прочетен: 1737 Коментари: 0 Гласове:
4




ОБОБЩЕНИЕ

Разкриването на тайните на тракийската астрология внася нови моменти в древното определение за астрология и доказва по категоричен начин
връзката й с астрономичните цикли във Вселената и Слънчевата система, както и влиянието на звездните конфигурации от еклиптиката на Слънцето върху живите организми на планетарната му система. От съществено
значение е да припомним, че става въпрос не за конкретното планетно влияние, а за принципното движение на душите по колелото на обучението
на Духа, докато пребивава във физическо тяло – единство, наречено Душа.

Предстои ни да направим последен преглед на разказаното и да обосновем още веднъж систематизираното знание, заложено в астрологията на траките. Анализирайки наименованията на подвизите, ще посочим спецификата
на тяхната последователност и закономерен ред. Нека да ги изброим последователно, както бяха разгледани.

1. Овен – Пленяване на кобилите-човекоядки
2. Телец – Укротяване на Критския бик
3. Близнаци – Поход за златните ябълки
4. Рак –Улавяне на свещения елен
5. Лъв – Удушаване на Немейския лъв
6. Дева – Овладяване колана на Хиполита
7. Везни – Укротяване на Еримантския глиган
8. Скорпион – Победа над Лирнейската хидра
9. Стрелец – Унищожаване на Стимфалските птици
10. Козирог – Победа над Цербер
11. Водолей – Очистване оборите на Авгий
12. Риби – Хващане на червените крави
Ако проследим последователността на подчертаните думи в заглавието на всеки подвиг, ще видим ясното послание към едно по-дълбоко ниво на промените, които са настъпвали в душата на Херакъл. Те в началото не са
били забележими за него, но са под внимателния анализ и наблюдение на неговия Учител и крият определена символика за състоянието на съзнанието му - критерият, който Учителят наблюдава и едва след това взема решение, кога да повика героя за нова задача. Делата, извършвани при изпълнението на всяка от тях, са равностойни на подвиг за душата, защото тя за първи път прозира небесната си принадлежност и произтичащите от това следствия. За разлика от непросветлената душа, ученикът може да увеличава своята “разделителна” способност, благодарение на която много по-широко и по-детайлно прозира връзките между човека и Небето. От друга страна, Херакъл постепенно започва да разбира своята лична отговорност пред човечеството и своите събратя, особено пред онези, които тънат в мрака на елементарната сетивност. Тогава той разбира и великата духовна същност на
посвещението – възвисяването на личното съзнание до саможертвен подвиг за победата над злото. Злото съществува. Йерархията на злото е реална и
активна, така както е реален и активен светът на добротворчеството. Въпрос на личен избор е да решим къде се намираме и кой път да следваме.
Пленяването на кобилите поставя Херакъл пред подвига за личен анализ и пленяване на материалната активност на формата – динамичността на тялото. В началото на Пътя на посвещението се изисква душата сама да
плени своите слабости и да ги върне на техния собственик. Собственикът в случая е Князът на този свят – света на материята. Легендата използва името на Диомед, доколкото е нужно да имаме указание за принадлежност. Забележително е знанието на траките, че сетивните качества на хората не са техни, а на материалната субстанция, която поставя душата в зависимост.
Пленяването на кобилите (материалната женска субстанция на Слънцето) позволява на героя да държи в плен собствената си чувствителност. Не е
възможно друг да ни помага или да извърши това дело вместо нас, затоваприятелят му Абдерис загива. Битката със самия себе си не е лека, тя води до смърт, за която ще скърбим и ще ни боли, докато сме живи, но Съдбата
изисква да отработим този подвиг. Укротяването е същността на следващия подвиг. След като сме пленили
своите собствени слабости, ние трябва да ги укротим, да канализираме и овладеем в максимална степен способността да боравим с личните си качества. Бикът е символ на неукротимите сексуални и материални
страсти. Нужно е да навлезем в лабиринта на собствената си природа, за да достигнем до онази вътрешна дълбочина, която ще ни позволи да яхнем
като кон страстите си. Забележително е, че Небето подпомага героя, като включва психотронното му зрение, символично изразено чрез звездата Алдебаран. Небето става пътеводител, помощник на душата.
Поход за Мъдрост. Златните ябълки са символ на есенцията на човешката опитност - мъдростта и затова са цел на всяка устремена душа, тръгнала по пътя на ученичеството. Те са есенцията на енергията на Растителното царство. Характерно за ученика е, че бърза да усвои всичко и да достигне духовна зрялост. Тук не става въпрос за подвиг или победа. Подвигът е в делата,
които извършваме, докато стигнем до ябълките. От характера на нашето поведение Небето вижда нивото на духовната ни пробуда и качеството на нашето просветлено съзнание. Затова героят отива на поход, а не на сражение. Посветената душа не воюва, а придобива, тя не се сражава, а се смирява, когато върви към мъдростта.
Улавяне на Свещения елен. Възвишеният стремеж на ученика да достигне посвещение, вече осъзнал същността на мъдростта, го кара да принесе своя лична жертва, бихме казали дарове, в олтара на Бога. Този духовен стремеж за принадлежност често е провалял душите, неуспели да прозрат разликата между жертва и дарове. Подчертаваме, че жертвата, каквато и да е тя, е благоуханна само за йерархията на злото. Йерархията
на Светлината не се нуждае от кръв, а от дарове, като даровете са всъщност нашите лични недостатъци. Улавянето на елена е въпрос на вътрешна
устойчивост и липса на колебание в преследването на целите. Осъзнаването на еднаквата значимост на всички души пред Бога е главният извод за героя – той вече приема животните като свои братски души. Уловено от
духовното зрение е едно цяло царство – на животните. В предишния подвиг имахме поход за мъдростта на растителното царство, сега героят улови
събратството си с Животинското. Този факт прави абсурдно което и да е твърдение, че траките са имали кръвни жертви.
Удушаване на Немейския лъв. Способността да анализираме света около себе си като единен и цялостен организъм, изисква да променим така собствената си нагласа, че да променим и физическото си тяло:
удушаваме собствената си хипофиза – главният координатор и активизатор на дейността на физическия и психичния ни потенциал. Трябва да удушим
в съзнанието си цялата наличност на химични и психични стимулатори. Ето как стигнахме от пленяването до удушаването.
Овладяване пояса на Хиполита. Този подвиг регистрира способността да смирим в себе си двата полюса на човешките отношения, съединени от Любовта. Затова овладяването на пояса на Венера и Марс изисква качества,
противоположни на всичко, което е агресия. И жената (Хиполита), и мъжът (Херакъл) са воини. Те са агресори по съзнание. Израждането на духовността у хората е толкова голямо, че те се убиват, без да съзнават светотатството, което извършват. Херакъл не овладя, а уби. Воинската слава на Хиполита бе затъмнила женствеността й и тя стана жертва на славата си. Любовта трябва да се овладее. Жертвоготовността да спасяваме друга, непозната душа – също.
Укротяване на Еримантския глиган. Оказва се, че Херакъл не е овладял още някои свои качества в дълбочина, затова трябва отново да ги укротява, да ги върже здраво (като задните крака на глигана) и да ги направлява умело.
Глиганът е другото емоционално до свирепост животно, илюстриращо страстите у човека. Трябва сами да ги преследваме до бърлогата им, да ги уловим и да ги вземем под строг контрол.
Победа над Лирнейската хидра. Укротените страсти трябва да се победят окончателно. Има един единствен начин за това – да ги издигнем високо над себе си, да ги осветим и прочистим от вонящото блато на живота,
да открием Главното от деветте си лоши качества и безжалостно да го отсечем. Победата дарява героя с духовен растеж. Хидрата не се улавя, не се превъзпитава и контролира – тя се побеждава. Първият подвиг, в който
душата има реална победа.
Унищожаване на стимфалските птици. Безсмъртната глава на хидрата на страстите ни може и да е мъртва, но нашият низш ум продължава да ражда нови идеи и желания. Безсмъртното ни въображение, плод на собствения
ни опит, трябва да се унищожи из корен. Всички наши низши мисли трябва да прогоним далеч от себе си – на края на земята – зад Черно море. Тук унищожаването е прогонване, освобождаване от зависимост и присъствие
на низшата умствена дейност. Победа над Ада. Човекът без страсти и слабости може да се срещне
с владетеля на Ада. Може и трябва да победи Цербер и да достигне до разпънатия си в материята (в мрака) собствен дух – Прометей, Промислителят – висшето съзнание. За тази среща с Царя на Мрака говорят
всички посветени. Тя не отмина и Христос. Това е втората и изключителна победа на душата над света на материята.
Очистване на оборите. Очистването на физическия носител, тялото, от наслоените вещества (храни, питиета, никотин, наркотици и т.н.) е вид подвиг за душата, станала служител на човечеството. Чистотата на тялото е задължителна, за да може посветеният да осъществява непосредствен контакт с Йерархията и своя личен Учител. Няма ученик на Светлата йерархия, който да пие, да пуши или употребява какъвто и да е вид упойващи вещества. Задължително за ученика е да почисти себе си и обстановката, в която извършва своята дейност.
Хващане на кравите. Да хванеш цялото стадо от лични качества, придобити през преражданията и да ги заведеш лично в олтара на Бога, е въпрос на окончателно освобождаване на душата от низши качества.
Червеното е цвят на страстите, но вече само цвят, защото кравите са кротки и безобидни – те отдавна са лишени от съдържание. Има само два вида подвизи, повтарящи се в процеса на обучението на ученика: Укротяването и Победата. Първият приключва във Везни, а вторият в Козирог. Тези два вида подвизи бележат две съществени начала и два специфични края на личната дейност в еволюирането на ученическото
съзнание. Ако читателят проследи внимателно посочената специфика, би могъл да разбере, че:
1. Подвижният Кръст е Път на Опита и Дисциплината;
2. Неподвижният кръст е Път на Анализа и Стремежа;
3. Кардиналният кръст е Път на Синтеза и Освобождението.

Освобождението става в знака Риби – мястото, откъдето душата е тръгнала по пътя на посвещението и където все още се намират нейните потънали в мрака събратя, затова тя се връща именно там за последен
подвиг – да послужи за просветлението им. Ще проследим и три групи знаци, които оформят своеобразни жалони
в движението на душата в света на материята. Освен това трябва да знаем, че знакът Рак означава губене на реалната (Небесната) посока на еволюцията при слизането на Духа в материята, за да овладее опита. Едва
след навлизането на определените за еволюция духове в материалните полета тази врата се затваря и Колелото на Живота (зодиака) се завърта. Душата става подчинена на циклите Пролетно-есенно равноденствие. Пленничество-освобождение (Овен - Риби).

Тройката Рак – Скорпион – Риби дава:
1. Рак – Ние сме! (масово съзнание);
2. Скорпион – Другите са като мен! (прозрението за равенството между душите и обръщане на целите на еволюцията);
3. Риби – съществуване за другите (саможертвата).

Втората тройка са Телец - Лъв - Козирог:
1. Телец – Небето е в човека, работи в него;
2. Лъв - Аз съм Човек като другите. Ние сме равни в света;
3. Козирог – Аз съм просветлена душа извън този свят.

И третата група са Овен – Дева – Козирог:
1. Овен – Бащата (Блудният син се сеща за своя Баща);
2. Дева – Майката ( Раждам посветен, за да подпомага);
3. Козирог – Синът (Жертвам се за синовете).
Последните три знака определят движението на трите същности на Небесната Творческа Йерархия и нейните прояви в света на материята. Триединството Баща - Майка - Син е единството на макрото и микрото в
неговите крайни прояви в материята. Освен всичко казано до тук, читателят би могъл да проследи и
  интересното “съвпадение” в имената на персонажите от легендите: Херакъл, Хадес, Хиполита, Хезиона, кентавърът Хирон, Хеспериди и други. Както и
името на единствения Син Божи и Син човешки - Христос.
Ако читателят проследи не съществуващата литературна интерпретация, която хронологично е много хаотично поднесена (като отделни геройства,
провокирани от капризен владетел), а дванайсетте подвига така, както ние ги представихме, ще се убеди сам в дълбочината на знанието и практическите
придобивки, които героят има след всеки подвиг. Именно в това се състои сакралната същност на действието. Неговата тайна е дълбоко закодирана в редица легенди и символи в изкуството на траките. Тези светли деца на
Слънцето носят в своите художествени произведения закодирни много от сакралните тайни на еволюционните процеси на душите в нашата планетарна система. Както вече казахме, една от големите човешки неудачи
е занемарената духовност, която попада под мощните спекулации на ума и губи своите непосредствени способности за контакт с Тракия – Небесната
твърд на системата. Всички народи изгубват тази своя способност. За да компенсират способността да контактуват с Небето, много народи прибягват
до азбуката, като се надяват да запазят така остатъците от знания. Може би ще прозвучи парадоксално, но наличието, нуждата от азбука се появява
тогава, когато психотронното око в човека закърнее и космичното знание престава да ръководи земната единица – човека. Епохата на изгубването на тази способност отбелязва периода на най-дълбокото пропадане на душите в материалните слоеве. В сегашния Звезден цикъл този процес става на планетата Земя. Неизбежно е. Както не може да не дойде зимата и природата да изпадне в летаргия. Както е невъзможно, ако дълго време не сме тичали, после изведнъж да пробягаме десет километра.

Траките и българите запазват образно-звуковата символика на тайните. Контактуващите с Небето нямат
нужда от земни указания. Притежаващите принципите на движението на душата в нейните основни еволюционни цикли нямат нужда от земни методи и програми
за това, как да осъществяват своята лична и родова еволюция. Това са траките. Днес ние се възхищаваме на колосалното им знание. Учените се озадачават от уменията и космогонията им, но ограничеността на днешното съзнание, липсата на каквито и да са опорни точки в устната традиция, жестоко унищожена или деформирана от гърци и римляни, определят едно
твърде опредметено логическо търсене на смисъла и целите на изкуството, ритуала и законността им - от наша, съвременна гледна точка. От нашата, лишена от каквито и да е допирни точки с действителността, аналогична мисъл. Аналогии, аналогии... С кого?

С гърците и така наречената тяхна цивилизация? Тя се появява доста след тракийската. И понеже не притежава тяхната духовна култура, става обикновен агресор, който унищожава държавност и сакралност, но не може
да излезе от капана на присвоеното знание. Както не можа да освободи “демократичната си държава” от робството. И тогава започват литературно- фантасмагоричните преразкази, в които три пъти великият Тот на Египет
става хитрецът и измамник Хермес. Дионисиевите празници се превръщат в похотливи вакханалии, а великият Зевс не може да стигне по-далеч от
похотлив прелъстител на всяка красива жена. С изключение на една друга митология, само гръцката притежава толкова сладострастие, кражби,
убийства, измами, прелюбодеяния, кръвосмешения и прочие присъщи на низшите култури характеристики.

Тук се постарахме да разкрием дълбочината на тракийската духовна тайна. Приложихме и основните твърдения по този въпрос на учителя Джуал Кхул, като отново подчертаваме, че това са тайни на траките, а не
на друг народ. В друг труд, посветен на тракийската култура, ще разкрием систематизирано и последователно нейната сакрална духовна платформа. Връх в нея са Химните на Орфей и походът на Аргонавтите. Цяла система от звездите на Небето над нас бележат същността на тези две теми.

Да се ориентира съзнанието ни към идеите на тракийската астрология означава да се прецени кои душевни и какви характерни качества у човека
трябва да се развият, променят или победят (унищожат), за да се придвижим напред в личната си духовна еволюция. Всяка победа се разглежда като подвиг, защото човек сам побеждава злото в себе си. Това е най-тежката
победа, тъй като ние сме и воинът и противникът едновременно. Затова победата над асцендентните характеристики понякога може да бъде по-
тежка от борбата с душевните. Да се борим със собствения си характер означава да въстанем срещу собствения си Аз. Това е великата битка на
Лъва, докато стане Козирог и после Риби: Аз искам трябва да стане Аз действам и след това Аз жертвам!

От всичко казано до тук става ясно, че Пътят на Душата е път на битки и достижения. Техният успех или неуспех не зависи от нищо свръхестествено. Достиженията винаги са лични. Учителят само подпомага, като насърчава,
наблюдава, оценява придобитото или създава нужната обстановка, за да се прояви душата. Учителят работи с нас нощем, по време на сън, а ученикът проявява усвоеното денем – в дела!



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14873656
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава