Блогът на tatiana :: Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.08.2015 09:00 - Езотеричната астрология или Подвизите на тракиеца Херакъл

Автор: bven Категория: Поезия

Прочетен: 1823 Коментари: 0 Гласове:

Трябва да запомним също, че по Пътя на духовността се върви чрез сърдечната вибрация, а не чрез умствената претенция.
А сега нека се върнем на Химна на Херакъл, който тракийският певец Орфей изпя във величествения поход на Аргонавтите и да разтълкуваме текста.

ХИМН НА ХЕРАКЪЛ
жертвено кадене с ливан

Храбър титане Херакле, мъжествен дух, мощ исполинска,
непобедим, с як юмрук, извършител на подвизи славни,
многообразен, всевечен, баща си на времето, склонен,
неотразим, лют в гнева, многократно зован, вседержител,
победоносен, със сила огромна, стрелец и гадател,
всичко поглъщаш и всичко твориш, висш помощник на всички, дал на човека покой, племената ужасни преследвал,
с бляснала слава, жадувал си страстно мира мъжекърмещ,
неуморим, самороден, прекрасна природна издънка,
грейнал с лъчи първородни, прославил си името демон,
който носиш зората и черната нощ на главата,
дванайсетте си дела изпълняваш от изгрев до залез,
вечен и непоклатим, многоопитен и безпределен,
о, притечи се, блажени, за болките всякакъв лек дай,
злите беди прогони и с ръка боздугана размахал,
тежките болести ти отпрати със стрелите пернати.

От хвалебствения химн на великия тракийски поет Орфей научаваме доста неща за легендарния воин на духа Херакъл. Ритуалната част ни припомня факта, че траките са принасяли само растителни дарове жертвоприношения пред олтара на Слънцето и никога хора или животни, защото тракийците са възприемали света като неразривно цяло. Затова ливанът е жертвеният дар за героя.
От текста научаваме, че Херакъл е титан, тоест божествен мъж, симбиотична цялост от два човекоподобни рода – на човека и на боговете. Титаните са деца на боговете от земни жени. Пише го и в Библията (Битие,5:5,6,7). Тази информация дава знанието за двусъщността на човешката природа – тялото е едновременен носител на божественото (Духът) и на
човешкото (Душата, Евридика). Това знание не би могло да съществува у траките, ако те не вярваха в прераждането и в божествения произход на тракийците. Първообразите на Слънчевите богове са именно тези легендарни титани. Те не са изчезнали. Живели са и продължават да живеят
чрез наследниците си на Балканския полуостров, в пределите на Родопите, Странджа и Сакар.
Следващата информация е свързана с определението на Орфей за същността на Героя: всевечен и баща на времето. Всевечен го поставя в позицията на безсмъртен, изначален, неумираща човешка същност, тоест
божествена. Баща на времето го определя като Сатурн или Кронос, също вечен и прародител на човешките еволюции в Слънчевата система. Сатурн е времето. Херакъл се явява естествен представител на най-строгата Йерархия в Слънчевата система – тази, която контролира циклите и посвещенията. Като баща на времето, тоест Сатурн, Херакъл се явява Козирог - посветен, небесен наблюдател на еволюцията на хората.
Четвъртото важно за нас определение на Героя е Вседержител. Мисля, че е излишно да коментирам това определение, защото с него е назован само един човек на земята – Иисус Христос. Настойчивото разкриване на
приликите между Херакъл и Христос от наша страна не е самоцелно, а представлява аналитичен подход към съдържанието на химна и подвизите на великия тракиец. Орфей има дванайсет главни химна, Херакъл - дванайсет
подвига, които убедително контактуват с дванайсетте тайнства на Иисус Христос.
Висш помощник на всички характеризира героя като истински брат на хората, предвестник на христовия принцип за отношенията между тях. Дал на човека покой определя много специфичен момент от дейността
на Херакъл – подвигът да “прехвърли” човешките души от Подвижния на Неподвижния кръст. Неподвижният кръст е място на съзерцанието, анализа и синтеза – на покоя, където душата вече не трупа опит, а го преосмисля и
се преобръща. Жадувал си страстно мира отново подчертава главното еволюционно движение на човешкия дух към Небето. Мир вам, завеща по-късно и Христос.
Самороден, тоест сътворен от божествените начала на природата, на бога, защото самородните не ги ражда никой, те произлизат направо от божествените принципи.
Първородни определя Херакъл като изначален в творчеството. Това ни дава основание да го разглеждаме като Алфата на човешката еволюция. Затова смятаме, че когато Христос говори за себе си като Алфа и Омега, има предвид себе си, когато е бил Херакъл – Първородният (Алфа) и Иисус – Синът на Бога (Омега).

Прославил си името демон. Тук можем да напишем цяла статия за това, какво разбират траките и българските колобри под името демон, но смятаме, че в текста е ясно отношението на Орфей към човека-демон. Демон е същество, което няма отношение към проблема добро и зло, то дава знания и развива уменията на хората. В този аспект демон е самото човешко същество преди да се преобърне и тръгне по Пътя на духовната еволюция.
Тъй като няма съзнание за качеството на делата си, непросветлената душа не е нито добра, нито зла – тя е демонична. Надделял над слепотата си и просветлен, Херакъл е прославил тази човешка същност, като я
увенчава с божествената светлина на Небето. Става Син на Небето, тоест просветлен демон, който започва да работи за своите събратя до тяхното просветление.
Дванайсетте си дела извършваш от изгрев до залез. Дванайсетте подвига на душата не са еднократен акт, не са победи, а постижения, превръщащи еволюцията в основна характеристика. Трябва да ги защитаваме
и утвърждаваме ежедневно. Нужна е голяма устойчивост, много лишения и самота, за да устои душата на капаните на живота. Посветената душа е именно такава. Удържалата до край на изпитанията душа може да се нерече безпределна. Безпределна е космичната душа, посветила себе си на еволюцията на Небесните души. Както Бог е безпределен. Затова Херакъл е вече и Син Божий. Ето Омегата на Христос.

Чрез химна на тракиеца Орфей научаваме за подвизите на тракиеца Херакъл, в които се намират всички характеристики на Иисус Христос.
Много векове преди да се появи Синът Божий на земята траките са знаели за неговото идване. Не е възможно да бъде друго, защото първите хора на земята са траките, които дават началото на присъствието на небесните
духове на земята като души. Знаят го и българите, защото в тяхното свещено коляно, на хунорите, се роди Омегата на този процес – Иисус. Езотеричната астрология на траките не е зависимост на човека от Небето, а пожелан от душата Път на осъзната лична еволюция. Само и единствено чрез качествата на съзнанието се извършва духовната ни еволюция, а не в
зависимост от планетните конфигурации.