Блогът на tatiana :: Древните българи, шумер и вавилон

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.11.2015 09:00 - Древните българи, шумер и вавилон

Автор: bven Категория: Поезия

Прочетен: 2391 Коментари: 0 Гласове:

Интересна е формата на скиптъра - няколко цилиндрични тела и пръстени, свързани с дръжка. Удивителни са сходствата, които могат да се направят с анкха - символа на живота в древен Египет, ако изключим неговата горна част. Те наподобяват антенно устройство, което вероятно е имало важно предназначение. Едва ли е случайно, че в гробниците на египетските фараони се откриват
различни украшения от кехлибар, който от стародавни времена се добивал само по крайбрежието на Балтийско (Кимерийско) море.
В митовете и легендите на различните народи отличителните белези на царската власт (корона,
жезъл и др.) са важни символи за предаване на управлението от боговете върху хората. Земният
владетел се е явявал своеобразен изпълнител на божията воля. Но затова по всяка вероятност са му били необходими комуникационни средства.
Заслужава внимание и друга находка от гроба на Варненския цар, носещ на гърдите си символа на Слънцето. Става дума за златен накрайник от кондом, който е служил навярно както за предпазване от евентуална зараза, предавана по полов път, така и за събиране на семенна течност.
На помощ може да ни дойде и числото четири при маите (кимерийци) -„кан". Неговото значение е „семе", „зрялост". Думата „кан", както знаем, е характерно име-титла за древнобългарските владетели и произлиза от думата „ка" - „жизнена сила" и „ан" - „небесна земя". Любопитен е и
произходът на думата „маи/с/". По всяка вероятност
означава „земя на звездите". А от „маис" стигаме и до миси(мизи), познати по-късно като българи.
В подкрепа на казаното са открити множество сведения за връзка между богове и богини - от една страна, и земни жители - от Друга. Изследователите Д. Чиликов и Хр. Протохристов отбелязват, че в редица тракийски гробници, свързани с орфическия култ, са намерени плочки, явяващи се като „своеобразни паспорти" за другия свят. Преди да се
прекрачи прагът на смъртта, често е следвало да бъде изречено: „Аз съм рожба на Земята и на звездното небе, но моят род произхожда от небесните обитатели." Двамата автори правят сполучлива аналогия с текст, смятан за дело на Енох, потвърден и от Библията (Битие, 6:1 -4): „Когато децата на човеците се бяха умножили, през онези дни им се народиха дъщери - стройни и красиви, - щом ангелите, деца небесни, ги видяха, влюбиха се в тях и си казаха един на друг да си изберем жени от расата човешка и да имаме деца от тях. И си избраха всеки по една жена, сближиха се
и заживяха с тях. Заченаха жените и родиха исполини."

Нека припомним, че Енох е баща на Матусал, смятан за родоначалник на българите и дядо на митичния Ной. Енох запознава сина си с тайните на Вселената и с календар, идентичен с българския. Символ на този уникален 12- годишен циклов календар е космическата костенурка, върху чиято черупка са изобразени зодиакални съзвездия, рисувани като животни.
Изследванията сочат, че календарът е създаден в земите по Северното Черноморие.

Потопът в Черно море скрива във водите си много от
постиженията на тази Варненска цивилизация. Постепенно климатът се променя, а вероятно и демографският взрив сред населението, което води уседнал начин на живот, са основателни причини за преселения. И ако първата група тръгва, както отбелязахме на север, втората предприема преселение на изток. Движението се осъществява през VI и IV хил. пр. н. е. към Южен Кавказ.
Посоката не е случайна -търсят се по-благоприятни условия в сравнително познати места. В древността планините, край които живеят траките - Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, както и Таврическите планини на Кримския полуостров (където живеят родеещите се с тях кимерийци), носят общото название Кавказка планина. След Потопа в
Черно море през 5600 г. пр. н. е. целостта им е нарушена и вече се говори за кавказки планини.