Мина Тодорова, родена на 4 юли 1890 г. в град Елена, е всеизвестната любима на поета Пейо Яворов и сестра на писателя Петко Тодоров, който по-късно заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Пенчо Славейков образува Кръга „Мисъл“.

    Мина Тодорова израства в заможно семейство. Учи в София от 1904 до 1908 г. Запознава се с Яворов на Благовещение през 1906 г. На нея той посвещава някои от най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“, „Две хубави очи“, и други. Отношенията им са усложнени поради нежеланието на близките на Мина тя да свързва живота си с този на Яворов. Освен това тя самата не е сигурна в чувствата си към него и в дълги периоди от време го отбягва. До скандал се стига след публикуването на цикъла „Писма“ в списание „Мисъл“ през 1906 г., когато Яворов е критикуван от две страни — от близките на Мина и от д-р Кръстев, заради откровеността, която си е позволил. На 18 юни 1909 г. в София е тяхната последна среща. През септември тя заминава за Париж заедно с брат си Никола. Записва се на курсове по френски език и е сред най-добрите курсисти.

   В края на февруари 1910 г. умира от перитонит. Погребана е в гробището „Бианкур“ в Париж, Франция. Там, на гроба ѝ, всеки ден ходи и самият Яворов. Отношенията си с нея той описва в драмата „В полите на Витоша“. На същата тема е и драмата на Петко Тодоров „Змейова сватба“.                                                 от уикипедия         Две хубави очи. Душата на дете    в две хубави очи; - музика - лъчи.    Не искат и не обещават те. . .    Душата ми се моли,    дете,    душата ми се моли!   Страсти и неволи            ще хвърлят утре върху тях    булото на срам и грях.    Булото на срам и грях -            не ще го хвърлят върху тях    страсти и неволи.   Душата ми се моли,    дете,    душата ми се моли. . .    Не искат и не обещават те! -    Две хубави очи. Музика, лъчи  в две хубави очи. Душата на дете.    Пейо Яворов | Литературен клуб

да ни припомнят и да се зачетеме...пак

Поздрави, Бвен !

Велик поет е Яворов!
Но съдбата е жестока с хора като него!
За мен е специален, през ученическите години, при свободен час правех разходка по алеята до паметника му и обратно Зевзеци бързо реагираха и ме питаха, с него ли събеседвам! Знам, че е излишно да се отрича в такива случаи и нахакано отговорих, че да, за това ходя до там!
Спряха!
Наистина си го представях, седнал на скалите с тефтер и молив, наблюдаващ корабите с арменските бежанци! Тук се е вдъхновил за най- великото стихотворение, написано от чужденец за арменци!
И друг куриоз си спомням Веднъж зам. директорът влезе в час, държащ за ухото един съученик, избягал от час! Но не за това, а че го хванал да слага цигара в устата на Яворов от паметника, вързана с тел около врата му и букет в ръцете
Попита, защо го е направил"
Ами сложил му цигара в устата, защото бил много тъжен, а цветята, защото ги заслужавал , а никой не се сещал да му поднесе
Сред общото оживление той го пусна,! Каза ,че няма да го наказва, но да обещае, че няма да се занимава повече с паметника
Яворов и тук е имал възлюбена!
Калиопа!
С жена ми правехме издирване, къде е живяла Оказа се ,че Калиопите са две!?
Тръгнах по сигурна следа, коя е хубавицата? Оказа се, че не е тази, която се считаше за музата му....
Но си замълчах!

-Кали, Кали, Калиопа
на вратата някой хлопа....

Хубав ден, Таня!

Повод за поста беше факта, че на 14 юли е починала любовта на Яворов, но с изненада открих, че това се е случила в края на февруари..Все пак за мен бе по-важно да си припомним историята на една чиста любов,увековечена в световно известното стихотворение. А коментар №3 ме подсети за едно закачливо и пак влюбено стихотворение:

Пенчу Славейкову

Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.

А веднъж удари, дважди виком вика:
„Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“

— Кой е? — „От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада.“

Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.

— Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;

карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?

Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:

„Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?“

А сърце играе, чудом в гръд остава…
Ясен глас трепери и се не познава.

Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:

— Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?

„Пет години ходих…гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди.“

— Тия, що ги знае селото ни цяло…
Па кое да бъде, за Павлета гряло!

„Бялото кокиче — тебе на лицето
и снага топола — сам-сама в полето.“

— А, за тях ли… колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!

„А на гръд отляво луна кадифяна…
И венче над луна откога остана?

Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?“…

Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия. /Павлета делия и Павлетица млада/

Яворов е любим поет на много от нас
и това не е случайно.
Любовната му поезия е с европейски измерения,
което ни кара да се гордеем.
Поднесената от теб закачлива любовна творба,
посветена на Славейков, има конкретен повод.
Тя е "резултат" на облог между Пейо Яворов,
Пенчо Славейков и Петко Тодоров
за създаване стихотворение на любовна тема.
Яворов написал чудесията "Павлета делия и Павлетица млада"
Славейков сътворил своята прекрасна творба "Неразделни",
която се превръща и в прекрасна песен.
Петко Тодоров нищо не написал.
Не му е дошла музата,
която се проявява талантливо в неговите "Идилии".
А "Две хубави очи" на Яворов си е класика!
При това каква само!!!
Благодаря ти, мила!
Хубава лятна вечер ти желая!:)