Учителят Джуал Кхул казва определено "Световете са резултат на звуци" и още : "Невероятно нарасналият шум и звук, излъчван от планетата понастоящем, предизвиква ужасни въздействия."

Едва ли е нужно да коментираме тези красноречиви думи, в които изводите трябва да ни стреснат и може би да спрем да приемаме сатанинските изблици на психично неуравновесени групировки, за които крясъкът и дивашкия ритъм се наричат музика. Дали ще дойде ден, в който пробуден ум да обърне внимание и да поиска защита на децата ни от подобни ексцесии?! Иска ми се да цитирам и думите на Българския теолог Ваклуш Толев, който определено и аналитично казва в своя труд "Езотерични школи и мистични учения" (стр. 86): Поривът на неовладяната астрална енергия в по-голям или по-малък мащаб, в плюс или минус се изявява в съвремието ни в екстрасенсите. В по-диви племена тя се изразява в лудешки танци и песни. На практика модните песни в последните години са една репродукция на дивачеството. Ритъмът на енергията беше върнат, но лошо употребен".


Не самата музика, а ритъмът, звуковата вълна, която тя поражда в този еднообразен и лесен за усвояване ритъм. Той е ни повече, ни по - малко един стар ритъм на ритуала, целящ безпаметността на мозъка и лишаването на разума от действие или по-точно на неговото елементаризиране. Снижават се мозъчните вълни, пада собственият му ритъм до вълната на тежката телесна вибрация. Всички мозъчни структури в този момент вибрират, унифицирайки се със спецификата на телесната сетивност.

В древността е трябвало телесната вибрация да бъде уеднаквена в обща вълна, защото всички членове на племето са се подчинявали на общия религиозен ритъм и промисъл. Трябвало е да се пробудят не събудени центрове в мозъка, да бъде той провокиран и подтикнат към нова функция. Така в Коренната Раса на Атлантите, черната раса е довела чрез танца и ритъма до наследствена вибрацията на расата и ние сме свидетели на тази изключителна способност към ритъм и синхронизирани "музикални" движения наречени най - общо танци. Извели тайнството на единството от звук и движение африканските народи пренасят старото ритуално знание в нашата Пета Коренна Раса. Тяхната музика, тяхната ритмува динамика и хармония са есенцията на Атлантите. Тя е вършела работа и в нашата раса през периода на черната Кали юга, но сега... Тогава танцът е бил ритуал, а сега е генетическа способност на расата им. За тях , като остатъци от Четвърта Коренна Раса, процесът е еволюция - развитие, но така ли е за децата на Арийците?! 3ащото днес цивилизацията на хората, вместила в себе си всички достижения на Трета и Четвърта Коренни Раси е развила музикално - танцовият ритъм до ново съвършенство илюстриращо, най - общо казано, новото ниво на мозъчна пробуденост.

В новият ритъм на Петата раса се вплита обаче ниво, което едва сега може да бъде реализирано - полето на двойките. Те съставят възобновеният андрогин (Адам Кадмон). -Даже в хората на българския народ, а и в танците на други балкански народи, съществува основният нов проблем на динамиката и развитието на изкуството звук - движение", вълна - импулс на тялото. Имаме противопоставяне на групи от еднополови танцьори -мъже срещу жени или подреждане в танц с ритмично редуване - мъж - жена, мъж - жена и т. н. Така стигаме до единоборството на андрогина , изразено в ръченицата. В танци като ръченицата противоборството на личностите от различен пол е директно и интуитивно предлагане на енергиите, които се синхронизират чрез опростен динамичен ритъм. От ръченицата до пируета, до балетната знакова динамика на звук - телесна идеограма.

Върхът в това направление е балетният танц, при който канонизираната танцова стъпка свежда до идеограма знаковия елемент.

Хорото като обръчов, змиевиден, циклично въртящ се и извиващ се в себе си елемент носи далечната символика на космичната връзка на общността. Затова днешната дискотечна ритмика носи деструктивен характер за народи като нашия усвоили и развили във вековете ритмиката на космичните поляризации (неравноделният такт). Дискотечният ритъм не решава проблеми на личността и обществото, каквото са всяко българско хоро или индивидуален танц като ръченицата, а връща телесния ритъм, чрез него и мозъка, до стадните групови ритми при които личността не е ангажирана конкретно с никой като енергиен партньор. Там младежите все повече и повече ще придобиват колективно - стадните навици на ритъма и символиката на движението. Психотронизираното съзнание отделя съзнанието от оценъчните му функции в ситуацията и го привиква към вече забравените еднообразни танци на черната раса. Елементарният танцов ритъм и илюстриращото го не сюжетно движение, лишено от вложена в символи сакралност, води сензитивно двойката (а тя всъщност отсъствува) до деградация на половата възприемчивост.

Цялата негьрска музика се развива на този принцип и е създадена с тази цел - да вплете Виталното (Астралното) тяло в ритмика, при която да въведе емоционалния ритъм до обезличаване на половата детерминация и чрез религиозния сюжет на песента да достигне до насочването на астралната енергия в определена посока. Обекта на нейната насоченост е бил известен всъщност само на шамана и е бил насърчаван непрекъснато от него.

За Четвърта коренна раса и днешните й остатъчни представители тази музика е еволюционно постижение, но за европеизираният мисловен апарат е връщане назад и деградиращ електро срив, потискащ развитието на нови невронни връзки. Всички нови връзки в мозъчните центрове започват първо на енергийно ниво. Невронът сам никога не може да пробие междуклетъчното пространство и да създаде структура ако пред него електричното тяло, наречено Етерно ,  не подготви пространството между клетките. Тези така наречени в езотеричните щколи надиси са всъщност животворната енергия, носеща импулсите към всяка клетка, независимо каква е тя. При ритмите на Трета и Четвърта Коренни Раси този процес е стимулиран от ритуално - ритмовият характер на танца. Днес той е опиат и смърт за мозъчния потенциал отдавна излязъл от намалената електричност на Кали юга. Не е случаен факта, че всички групови, масови действия се подготвят и стават под въздействието на музикален ритъм. От агресивния барабанен ритъм на военните до оптимистичната площадна музика, завладяваща съзнанието на хората. Всяка Раса има своя специфична хармония и ритъм, който за нея може да бъде добър, но за другите да е опасен. Дори когато е поднесен като приятен танц. Колкото ритмичното еднообразие е по-достъпно и лесно усвоимо, толкова по-силни и по-трайни са следите от него. Тази е една от най-разпространените форми на съвременното психовлияние. Пристрастието към такава музика ще даде след едно, две поколения своите явни влияния над психиката на европейското мислене, но тогава ще бъде толкова късно, че всички опити за промени ще са ненужни.