Тук, човешкото същество вече е велик скулптор, който
с виртуозност моделира. Превръща се в учител и предава
знания на своите ученици на Земята. Но си избира учениците.
- Как ги избира, Учителю?
- Ами, според ориентацията.
- Какво значи ориентация?
- Това значи професионална ориентираност на дадената
личност и неговият интелектуален и духовен потенциал.
- Значи, човек след многото превъплащения е развил дадена
дарба и във всеки нов живот на земята , я доразвива?
- Ехей… Не очаквах от теб този отговор.
- И като е натрупал много знания по съответната насоченост,
като прибавим и нивото му на усъвършенстване, т.е.
изгражадне на добродетели, Учителят от Кайлас сам го
намира.
- Точно така. И ти предава знания по ментален път. В един
момент, ти започваш да се чудиш, ами от къде знам това?
Всичко е много простичко. Ето ти отговора.
- Това е доста интересно.
- Да, всичко ти се предава по телепатия. Примаш я на
подсъзнателно ниво и по пътя на индукцията, се изстрелва
към съзнанието, и то я осъзнава.
12
- В книгата “Истините за живота”, съм писала за телепатията.
Учителят Исус ми каза тези истини.
- В случая, вече ти е ясно.
- Да. Телепатията е мисловна енергия, която чрез микровълни
предава информацията по пътя, който ми опомена по- горе. И
е право и обратно пропорционална.
Субект-обект и обратно. Предаваш, отива към обекта и той ти
я връща. И ти става чудно, как човека, за който си мислил, ти
се обажда по телефона, идва при теб, или го срещаш случайно.
А случайности няма.
-Това е закон на случайностите, Мария. Нищо няма случайно
в Природата. А, вие сте част от нея.
- Хайде, Учителю. Искам да видя всичко! Навярно е много
красиво?
- Да, градът е по подобие на Земята, но е само светлина. Аз ще
те разведа из комплекса, където са посветените. Те работят
непрекъснато. Но си правят и почивки в часовете по
медитация и релаксация.
Тръгваме по безкрайния коридор. Светлината ме упоява и ми
става много леко на душата. Тя е мисловно-чувственото ми
тяло. Затова чувствам светлината със сетива си.
- Ела тук, Мария! Хваща ме за ръка Абраам Хатми и спираме
пред врата от светлина. Тя сякаш се стопява и ние влизаме
вътре, в огромна зала, също от светлина.
13
- Тук е занимателната зала. Тук се събират посветените и
всеки твори нови мисловни форми. Когато са готови, правят
обмен по между си, след което ги експериментират.
- Как ги експериментират?
- Ами, изпращат ги на своите ученици на земята. Там, те се
материализират, т.е. превръщат се в материална единица и
вече служат като форма за употребление.
- Аха. Това е много интересно. Значи, те ни изпращат модела,
а ние го изработваме?
- Ето, пак стигна до истината, чрез логиката.
- Радвам се, че имам логиката. А без нея, според мен, няма да
можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
- Ще ти кажа едно. Затова те допуснахме до тук, защото имаш
добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш.
Изчистена си от баластрата и тинята.
- Благодаря ти, Учителю!Това ме радва.
- Хайде, Мария, че има още много какво да видиш!
Преминаваме през светлинната врата и излизаме отново в
безкрайния коридор.
Виждат се светлинни тела, които минават и заминават някъде.
Учителят е пред мен и ме повежда към друга врата. Тя е
обляна във светлина. Преминаваме през нея и влизаме в друга
огромна зала, която цялата е обляна в жълта светлина.
14
- Това е залата за знания. Тук посветените идват, за да черпят
духовни знания. Има много книги, но са в светлинната
библиотека, която е ей там, в дъното. Това са знанията през
вековете. Тук, те четат, допълват нещо свое и пак по
телепатичен път го предават на своите ученици, на земята. Тук
са книгите на великите мислители, философи, учени,
откриватели. А тук са и новите знания, които още не са
достигнали до земята. Но наближава това време, тези знания
да достигнат до земните жители.
Мисля си: “Колко много велики умове е имало на земята!
Сега също ги има, но те остават незабелязани сред тълпата.
Можем да ги познаем по високия праг на интелигентност и
логическата мисъл. Но ние, хората сме устроени така, че една
малка частица от нас не иска да признае, другия, умния. Тази
частица е невзрачна на вид, но с голямо по обем съдържание.
Тя властва над нас и ни задушава. Нарича се, завист.”
- Хайде, Мария. какво пак се замисли?
- Ами, пак се върнах на земята.
– Учителю, мога ли да те попитам нещо, което отдавна се
върти в главата ми?
- Да. Слушам.
- Знам, че ние, човеците сме виновни за цялата наша природа.
Още маите твърдят, че в края на декември 2012 година щял да
дойде края на света. В момента цари голяма паника в
психиката на хората, поддържана от медиите.