-Преди известно време видях на фона на светлината
правоъгълни плочки. На едно място бяха по една, на друго по
две.
- Да, една е, когато дадената идея още не е изпратена, а две,
когато вече е реализирана на земята и изпратена обратно.
Така, преди това ти казах, че идеите се изпращат от нас, а
откритието, по-точно реализацията е на земята.
- Да, много интересно. Затова много често ми идват мисли с
дадена идея. Дълго време работя, за да я реализирам, но
понякога и много бързо.
- Такъв е живота във вечността, Мария. Идея, реализация, пак
идея и реализация в безкрая.
- Значи, животът има смисъл, а някой казват, че нямало.
- Животът винаги трябва да бъде осмислен и изпълнен с идеи,
които трябва да реализирате. Защото, ние ви ги изпращаме и
взаимно се учим. Ако няма идеи, няма да има живот. Идеите
са живи същества. Те са енергия, която трябва да се разгори,
да даде пламък, за да се превърне в светлина. Тази светлина
ще дойде при нас, в града на Светлината.
- Сега вече ми стана ясно, че вашите светлинни тела се
захранват с енергията на светлината. Но, тя трябва да бъда
разпалена на земята, от хората. “Каквото е на земята, такова е
44
на небето”- пак ми дойдоха на ум думите, от книгата на
живота- Библията.
- Да. Такава е истината. Една истина, която няма начало, няма
и край.
- Ако няма идеи, няма да има реализация. Няма да има
открития и тогава какъв ще бъде животът?
- Живот без смисъл. А такъв живот не е живот. Това е само
съществуване на телата, които ще се влачат като просяци и ще
търсят някой да ги нахрани.
- Разбирам. Значи идеите са тези, които хранят телата? Така ли
е Учителю?
- Разбира се, че е така. Човек без идеи, е като човек в пустиня,
където няма и капчица вода. Без вода, той ще загине.
- Ето в какво се крие тайната на живота? Човек работи за
своята реализация, чрез идеите да създава все нови и нови
неща, за своето, и за благото на децата, семейството и за
благото на народа си. За благото на своята родина и целия
свят.
- Чакай чакай, не се изсилвай толкова! Трябва да работите
най-вече за своето усъвършенстване. Идеите са тези, които
най-много ще ви помогнат.
- Благодаря! Човек трябва да бъде скромен, да има конкретна
идея, която трябва да реализира с много умение и такт. Да
влага целият си разум в нея.
45
- Точно така. Идеята е тялото, а реализацията дрехата, която
трябва да облечете.
- Да. Мисля, че е така. Всяка идея трябва да бъде добре
обмислена. Защото ако не е, се стига до несъвършенство.
- Какво значи това, Учителю!
- Несъвършената идея е като една къща, която едвам се крепи.
Когато я духне вятъра, тя пада и се разрушава.
- Стана ми ясно. Това е подобно несъвършения човек, който
само руши, а не гради.
- Да. Той руши собствения си дом. Това ще рече, собственото
си тяло. И накрая, няма да остане нищо от него.
- В такъв случай, идеята трябва да бъде подплатена с много
разум. Тогава, тя ще бъде съвършена и не може да бъде
разрушена.
- Ние май пак се заговорихме? Нека да отидем в градината,
със зеленчуците!
- Да. Там ще ти бъде много интересно, защото има какво да
научиш.
Абраам Хатми тръгва, а аз след него. Изведнъж, пред нас се
открива зеленчуковата градина, която сякаш няма край. В нея
великолепни, едри като юмрук домати, краставици,
патладжани, чушки и какви ли не още зеленчуци, весело се
усмихват и ни приветстват с “Добре дошли, при нас!”.
Усмихвам се и им махам с духовната си ръка. Мислено се
46
пренасям на земята. Отровена и изразходвана, нашата земя с
последни усилия дава своите плодове. Какво нещо! Имахме
великолепни селскостопански градини. Плодовете се сипеха
до земята – едри, ароматни. Но някаква демонична сила изсече
нашите дървета и земята остана пуста, цялата напукана от
сушата. Няма вече кой да я обработва. Тук там се виждат
овощни и зеленчукови градини, които частни работливи
стопани започнаха да торят и обработват. Но трябва да минат
много години, за да се възвърне онова, което беше и хората да
се радват на плодовете от градините си. Но сега, само
частникът, който има материални средства, може да
обработва и продава плодът на своя труд. А този, който тъне в
беднота, не може да си помисли да похапне от ароматните
плодове - ябълки, круши ,сливи, грозде и какво ли не още,
което дава нашата малка, но плодотворна България. Имаме
много, но внасяме от чуждите страни. Няма ги вече работните
стопани. Всеки се хвана за бизнеса да купува чужди стоки и да
ги продава на двойни цени на бедните, които нямат
възможност да купуват качествени и по-скъпи стоки, които не
са по джоба им. Цари глад и беднота. Просяци и хора, които
ровят по контейнерите за коричка хляб. Това е нашата земя.
Това са хората, които забравиха какво е да си сит и щастлив.
- Мария- прекъсва ме Учителят. За всичко това, сте си
виновни само вие. Разделихте народа си на части. Имат много
само хитреците, а честните хора тънат в мизерия.

Много добра поредица, bven. Дано не свършва, защото изчетох с интерес темите.
Поздрави!