Праиндоевропейските думи b(h)erэg - "бял, блестящ", b(h)erg(h)o - "висок" и източноиранското berez - "бял, висок" стоят в основата на българския етноним, който най-вероятно има буквалното значение "бели, блестящи, високи". От тук произлиза и косвеното му значение "благородни, извисени, знатни, цивилизовани".

Този избор на етноним за древните българи и всички сродни с тях източноирански народи не е случаен. В културно-исторически план, определението "бял, блестящ, светещ" е имало изключително важно значение за древните народи. Най-важните космогонични и религиозни представи на древните индоевропейци, иранци, китайци, алтайци и др. са изразявани в категориите "черно-бяло" или "ин-ян". Категорията "бял, блестящ" е изразявала множество положителни качества и състояния: "цивилизован, свободен, добър, знаещ, благоприятен, благ, полезен, светъл, топъл и т.н.".

Нещо повече, нравствено-космогоничната категория "бял, блестящ" може да има нострадически корен, започвощ своето начало от далечната нострадическа епоха, около 10 000 години пр. н.е., когато предците на съвременните индоевропейци, угрофини, кавказци, семити, алтайци и даже китайци са живеели заедно на едно място и са говорели общ, вероятно доста примитивен език. За това говори фактът, че понятието "бял, светя, горя" има обща основа в много от тези езици [2] -Табл. 1.




Таблица 1.
Дума                                                Език                                                    Значение

Briku                                                Акадски                                                     Ярък
bеlk                                                 Талишки                                                    Яркост
brigu, bеrgu                                     Санскрит                                             Ярък, блестящ
balgayr                                             Келтски                                               Ярък, светещ
Bright                                               Английски                                                 Ярък
bеrk                                                  Памирски                                    Яркост, величие, слава
barh                                                  Кавказки                                                  Слънце

pal                                                    Шумерски                                              Ден, светлина
palku                                                Шумерски                                              Ярък, мъдър
bеlg                                                  Мунджански                                                 Висок
Baltas                                               Литовски                     Бял , от тук Балтийско море =                                                                                                                                Бяло море
Balts                                                  Латвийски                                                    Бял
Белый                                                Руски                                                           Бял
Бял                                                   Български                                                     Бял
Belur, berula                          Еврейски, пахлави, сирийски          Прозрачен планински                                                                                                                минерал, планински кварц
Valge                                       Естонски, Финлански                                  Бял, блестящ
Bahr                                                   Арабски                                                        Бял
Barak                                                 Иврит                                                          Мълния
Abyad                                                Арабски                                                         бял
Bach                                              Виетнамски                                                       Бял
Bai (Бай)                                  Китайски - Mandarin                                               Бял
Silvere                                               Латински                  сребърен, бял (сравни "сребърни                                                                                                    българи" = волжски българи )
Silvestre                                             Испански                                                      бял
balл, bajл                                       Албански                                           ярък, светъл, сияен
belte                                               Фригийски                                          ярък, светъл, сияен
balios, baista                                  Тракийски                                          ярък, светъл, сияен
szьvisz               Хонски,  език на хоните, родствено на прабъл
                           гарите, източноиранско племе от ефталитски
                           произход, заселило се в Източен Кавказ през
                           VII-ти век.                                                              Бял (сравни латинското
                                                                                                          Silvere -сребърен, бял и                                                                                                             българското "сив" -                                                                                                                     полубял). От тук може да се предположи значението на названието на важния източноиранския бог Сиявуш. Неговото име може да означава "Бял, Бялобог" и да съответства на източнославянския бог Белобог. Всъщност, Белобог (Сиявуш) е най-вероятно един от многото заимствани от ранните славяни източноирански богове, като Хорст, Симаргл, Даждбог и др.

Както се вижда, коренът на това древно понятие с нострадически характер - БЯЛ, БЛЕСТЯЩ, съвпада с морфемата на българския етноним. Заедно с представените по-горе обосновки и доказателства, този факт подкрепя хипотезата, че морфемата БЪЛГ има буквално същото значение. Могат да бъдат представени и още допълнителни доказателства за това.

Римски източници сочат, че през 1 в. от н.е. на север от Черно море, от Азовско море до северен Кавказ, са живеели сармати от племената роксолани, чието название означава “блестящи”. Тяхна столица е бил град Упса (Белият град). Преди да дойдат тук, тези сармати са били основно население на Бактрия – Бахлика - Балхара и са родствени с прабългарите. Подобно название е носел и главният град на средно-азиатските скити - саките. В гръцка транскрипция иранското име на този град е Ρωξανακη – Роксанаки, "блестящ, светещ". Тохарите и кушаните са съставлявали значителна част от населението мигрирало от района на Балх и средна Азия в областта северно от Кавказ и влезли в ядрото на прабългарския етнос. В санскритската литература етнонимите бахлики и тохари често се явяват еквивалентни. Етнонима тохари е заета от тибетски език и означава БЯЛА ГЛАВА. Самите тохари са наричали себе си ‘арши’. В 1941 год. белгийския учен Ван Виндекенс установява, че самоназванието ‘арши’ означава БЯЛ. Предходното наименование на град Куча, от където идват кушаните е било Бо (По), което означава БЯЛ. Даже и днешното население на все още съществуващия град Куча нарича себе си БЕЛИТЕ ХОРА [2, стр. 383]. Топонима Куча и оттук етнонима кушани идва от името на династията Куча, която е управлявала град Бо през 1 в.сл.н.е. Установено е, че думата Куча означава “бял, блестящ”, от тохарската дума "кутси" - бял.